Българският Иисус

Гост

В памет на Васил Левски днес пускам прекрасното стихотворение на Дамян Дамянов. И колко е актуално! Сякаш е писано за днешните дни...

Над тефтерчето на Левски
Дамян Дамянов
"НАРОДЕ????"
стр. 115

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!

Благодаря ти за припомнянето на великолепното стихотворение, Пламене!

Една малко по-различна гледна точка, за която предварително се извинявам на всички, чиито нежни души, ще бъдат наранени.
По въпроса за Левски, винаги ме е смущавало онова, което се крие в заглавието на темата - обожествяването и фетишизирането му.
Много удобно, някак си. Той е бил едва ли не свръхчовек, ние не можем като него. Истината, според мен е друга. Левски е човек, като всеки от нас, със своите качества и недостатъци. Със своите прегрешения пред справедливостта и светостта, със своите заблуди, със своите немощи и съмнения. Левски е просто човек. Но човек, посветил живота си на народоосвободително дело. Мисля, че когато осъзнаем тези две страни, тогава ще се приближим поне малко до него.
Не да му се кланяме като на икона, а да му бъдем благодарни, като на един от нас. Благодарност, носеща отговорност за собствените ни действия. България няма нужда нито от идоли, нито от идолопоклонници. Има нужда от патриоти на дело, какъвто беше Левски и всички посветили живота си на Родината.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Paisa написа:

Една малко по-различна гледна точка, за която предварително се извинявам на всички, чиито нежни души, ще бъдат наранени.
По въпроса за Левски, винаги ме е смущавало онова, което се крие в заглавието на темата - обожествяването и фетишизирането му.
Много удобно, някак си. Той е бил едва ли не свръхчовек, ние не можем като него. Истината, според мен е друга. Левски е човек, като всеки от нас, със своите качества и недостатъци. Със своите прегрешения пред справедливостта и светостта, със своите заблуди, със своите немощи и съмнения. Левски е просто човек. Но човек, посветил живота си на народоосвободително дело. Мисля, че когато осъзнаем тези две страни, тогава ще се приближим поне малко до него.
Не да му се кланяме като на икона, а да му бъдем благодарни, като на един от нас. Благодарност, носеща отговорност за собствените ни действия. България няма нужда нито от идоли, нито от идолопоклонници. Има нужда от патриоти на дело, какъвто беше Левски и всички посветили живота си на Родината.

Много съжалявам, философе, за малко по-различната ти гледна точка, но Левски никога не е бил и няма да бъде един от нас двамата с теб!
Иначе, хубаво е, че си отбелязал недостатъците му!
Когато аз или ти си сложим главите в торбата с ясното съзнание, че ще бъдем осъдени на смърт за тероризъм срещу политическата система, тогава бихме се приближили малко до Него.
В човешката история има много такива човеци, но точно ние не сме от тях.
Ние по-скоро сме любители на логореята.

Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единственият - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил!?
Къде се бе прибрал
на топло и добре,
та не можа на онзи вълчи хребет
една потеря малка да издебне
и очите им да издере...?

И прости...(

papacot написа:

В човешката история има много такива човеци, но точно ние не сме от тях.
Ние по-скоро сме любители на логореята.

И аз съжалявам, че съжаляваш, papacot.
Или не си разбрал какво казвам, или по принцип предпочиташ да се кланяш на паметници, обезсилени от дух и действие.
А вероятно и незнайно за мен защо, си решил да бъдеш злъчен.
Изборът си е твой, мнението си твое. Моето вече го казах.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите