Да преодолееш себе си

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Ани погледна към небето. То бе ясно, без облаци и слънцето я заслепи. Седеше на плажа без цел, можеше да седи така цял ден и да рови в пясъка, ако не беше на работа. Въздъхна. Работата не й се удаваше.
С малкото пари, събрани от майка й, стегна стария си куфар и започна работа като готвач в ресторант на Слънчев бряг. Беше технолог инженер, тъкмо се беше дипломирала, но беше толкова стеснителна, че не можеше да се реши да работи по специалността. Сега стискаше последите си левчета в ръката и мечтаеше да полети като онзи турист с водния парашут, който не спираше да привлича погледа й.
Какво друго й оставаше? Главният готвач я предупреди, че е разсеяна, не им трябват невнимателни работници. Трябваше да се върне. Но се страхуваше от мълчанието на майка си, която вярваше в нея. Живееха в малко планинско градче. А тя бе последвала съвета на една приятелка да опита в морските курорти през сезона, да натрупа опит и пари, които й трябваха повече, отколкото можеше да си признае.
За да отпъди неприятните мисли Ани се взираше в морето и търсеше с поглед моторната лодка, която летеше по вълните наляво, после надясно и тя все не се решаваше. Изпитваше страх от водата. Не можеше да плува. Страхуваше се и от високото. Не можеше да си представи, че ще полети със самолет. Парашутът не беше същото, но се извисяваше право нагоре, и сякаш вятърът и морето нямаха власт над него, само усилията на лодката и въжетата, които го дърпаха надолу, за да не се откъсне и да полети на воля.
Същата приятелка й каза, че веднъж в живота си човек прави по нещо откачено, непременно нещо, от което го е страх. Момичето погледна последните пари в ръката си. Стигаха за един полет. Ще полети, а после ще се върне в малкото градче и ще разказва за морето, такова каквото не й беше останало време да го види и почувства.
Стана и с поглед забит в пясъка стигна до парашута, който тъкмо се беше освободил.
Двама инструктори се заеха да я подготвят и й задаваха непрекъснато въпроси, на които тя не разбираше смисъла. Те ловко й сложиха спасителна жилетка и предпазен шлем, засуетиха се около сбруите, закачиха седалка и я поканиха да седне. Тя бе по-скоро права, отколкото седнала, но почувства облекчение. Ще седи.
После всичко й беше като на сън. Не помнеше как се озова на лодката, навътре в морето. Готова за полет. Сама. Моторът забръмча и силно дръпване я накара да полети плавно назад и нагоре, докато не се извиси изцяло. От страх не отвори очи и разпери ръце, които пореха въздуха. Хиляди тръпки я обгърнаха цялата, загъделичкаха я в стомаха. Любопитството в нея надделя и тя плахо погледна към слънцето. Светлината му бе непоносима. Погледна надолу. Виждаше босите си крака и вълните, плажа, крайбрежната ивица и хотелите, кацнали като гларуси, ослепяващи с белите си цветове. Тя летеше. Летеше! Летеше! Един стаен вик на обида към самата себе си се откъсна от сърцето й и тя весело размаха ръце и крака. Тя не летеше, тя изведнъж се почувства свободна, и с това страхът й се отдалечаваше и смаляваше, като хората, които се превръщаха в кукли. Тя ги разглеждаше отгоре и не можеше да повярва, че лети.
Когато я откачиха от парашута, погледна към лодката. От нея скочи инструкторът, който й се усмихна и тя видя, че очите му са сини. Преди да успее да я заговори, Ани си тръгна.
На другия ден тя не сгреши нито една поръчка. Сготви всичко, както трябва и главният готвач я гледаше внимателно, доволен от умното и способно момиче.
А Ани мислеше за полета си над морето и за онова особено чувство на свобода, което не можеше да опише с думи.

Гост

Браво! Освобождаване от страха. Извисяването над собствените мисли и действия и изпълнението на една мечта, са невероятен полет. Оценката ми е висока и за умелото поднасяне на всичко. Успех!

ХуЛитер Записан(а): Mar 03, 2010 Мнения: 125

Страхотен полет в един смислен разказ. Хареса ми!

харесах!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите