Криле, пораснали на тясно

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Летя, а после се изгубвам
във стъпки с глътката на кратер,
животът сухоземно- хубав
във ново дъно ме изпрати.

Крилете шия и въздишам
или притихнала се рея
в небето и сърцето пише,
че да политне пак не смее.

Заплаквам, а сълзите голи
се крият в ъглите и бягат
от груби, сприхави глаголи,
ръцете ми, които стягат.

Дъждът очаквам да погали
крилете с чудодейни пръски,
но той ще долети едва ли -
край мене - сухоземни съскат.

А после капките пристигат
и рани и пера зарасват,
летя, най-после се издигам
с криле, пораснали на тясно.

Гост

Интересно. Поздравления! А дали има криле, пораснали на широко?

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Jun 10, 2012 Мнения: 4

Хубава антитеза Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите