Последно

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Този негов последен етаж.
За последен път той го изкачва,
натоварен с последен кураж
за последната среща със здрача.

Той последно се взира в града,
във последния град на мечтата.
И последната свобода
вдишва
с поривите на вятъра.

Той последно сега е човек.
С безчовечното тъй и не свикна.
Но преди да е на колене,
си избра: за последно да литне.

И си спомня за Нея със фалш,
толкова много напомнящ на истина.
И във влажния, мамещ паваж,
той разчита последния смисъл.

И поема в последен летеж,
като дим във нощта се разтваря.
И последната негова свещ
на звездите се стапя в олтара.

Гост

Полет към отвъдното...последния етаж, последната свещ... Добре пресъздадено. Успех!

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2012 Мнения: 21

Темата за полета като последен избор в живота вече е използвана в стихотворение, публикувано по-рано. Интерпретацията е различна и добре изпълнена, но това е конкурс, предполага се, че всеки ще търси нова оригинална идея, затова оценката ми не е максимална

харесах

Успех в конкурса! Very Happy

хареса ми! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите