Полет чрез автохипноза

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Случи се през лятото. Лежах в леглото си и не мислeх за нищо. Чувствах тялото си леко като перце. Гласът на водача от аудио хипнозата ме вкарваше все по-навътре в съзнанието ми. Исках да видя какво ще се случи! Дали ще си спомня миналото или ще видя нещо, което да промени бъдещето... „Надолу, надолу, надолу...” – повтаряше гласът от хипнозата. Намирах се на стълба, спускаща се от дебрите на ума ми. Слизах по стъпалата й все по-бавно. С всяко ново стъпало ставаше по-трудно да остана съсредоточена. Мислите ми безжалостно удряха с юмруци по стените на мозъка ми. Искаха да ме отклонят от пътя „надолу, надолу, надолу...”
Тогава се случи! Попаднах в зелена гора, обсипана от ярка слънчева светлина. Усетих мириса на борови клонки. Лъчите на слънцето полазиха лицето ми... Това означаваше, че регресивната хипноза най-после подейства. Вече не усещах зверските напъни на мислите да нахлуят в съзнанието. Те просто бяха изчезнали, а аз бях в пълна хармония. След няколко секунди осъзнах, че се люлея на люлка. Намирах се поне на около сто метра над земята. Височината не ме притесняваше, макар че по принцип се страхувам от високо. Бях заобиколена от невероятно високи и масивни дървета. Сякаш люлката бе завързана за един от тези гиганти. Пред мен се разкриваше пропаст, след чийто край се виждаше огромно поле, а зад мен долу в ниското имаше площадка за игра. Опитах се да съсредоточа погледа си над нея. Видях хора, които отвисоко наподобяваха мравки. Долавях размитите тонове на гласовете им. Люлката леко се полюшваше ту над тях, ту над пропастта... а аз бях все тъй лека и щастлива. Монотонното движение на люлката ме успокояваше напълно. Макар и да бях в състояние на хипноза, аз съвсем ясно усещах вятъра, породен от скоростта на люлката. В гърлото ми се бе настанил приятен гъдел като онзи, когато правиш нещо опасно, но въпреки това ти харесва. Чувах шума от листата на дърветата, усещах студенината на синджирите в ръцете си, а няколко птички закачливо чуруликаха около мен. Сякаш се бях сляла с природата на стотици метри във въздуха...Близо няколко минути бях в това състояние. Чувствах се като най-безгрижния човек на Земята. Не бях обременена от болките на физическото ми съществуване... просто се реех там горе на онази люлка сред птиците и дърветата. С цялата си същност не исках този момент да свърши. Бях готова да оставя всичко от живота и съществуването си до момента, само за да остана там. Но тогава нещо се случи! След тези минути на блаженство люлката сякаш се откъсна. Политнах към земята. Тогава приятният гъдел, който бях усещала до този момент, прерасна в страх. Виждах всичко наоколо размазано заради скоростта, с която падах. Усещах как все повече се приближавам до земята и секунда преди да падна... полетях! Беше невероятно. Почувствах се, като птица – лека и щастлива. Прелетях над цялата гора. Ръцете ми бяха широко разперени. С възглавничките на пръстите си усещах свежестта на въздуха... Тогава пред себе си видях ярките лъчи на слънцето. Заслепиха ме, подскочих в леглото си и се събудих.
В този момент чух как регресивната хипноза свършва. Звукът в слушалките ми замря. Аз обаче още усещах онзи страх в гърлото. Отне ми доста време, преди да се съвзема. Отворих очите си и съзнанието ми изцяло приключи своя полет. Дълго време страдах от носталгия по онова блажено чувство... Много пъти опитвах да се върна на онова място посредством хипнозата. Но всичко беше напразно. Мистерия остана символиката на люлката, площадката, райското кътче и скъсването... но седмици по-късно имах отговор за тях. Бях сигурна, че люлката представляваше парапланерът, с който се спуснах по-късно над града. Полетът ми достави същите удоволствие и страх, както изпитаното чрез хипнозата. А площадката за игра... тя беше поляната, от която приятелите и семейството ми наблюдаваха сбъдването на моята мечта!

Гост

Браво! Добре предадено състояние и вълнение. Хареса ми! Обикновено с хипноза хората се връщат в минал живот и събития, а тук има нещо като предсказание. Успех и към наградата!

Старт напред, разказче! Very Happy

5!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите