Въведено на:
22 Апр 2012 11:42:23 » Не ме познаваш, живот
Разтвори парашута! Отваряй!
Не ме хвърляй с главата надолу.
Аз съм от онези Икари,
които ще литнат отново.
Не, не ми познаваш ината,
дързостта, вкоренена в сърцето.
Ще намеря ключ за вратата,
ще отворя широко небето
и ще скоча, дори полужива.
Разтвори парашута! Отваряй!
Само миг ,бе живот, съм щастлива.
След това, ако щеш, ме изгаряй.
raiavid Гост
Въведено на:
22 Апр 2012 16:00:58 »
Хубаво написано, но всичко е в бъдеще време! Ще бъде в мечтите, в обещанията! А състоянието на полета би трябвало да се състои сега илида се е случил. И все пак, успех в полета и в конкурса!
val6ebnica ХуЛитер
Записан(а): Feb 13, 2010
Мнения: 47
Място: град Стара Загора
Въведено на:
28 Апр 2012 19:46:49 »
Хубаво смело и съдържателно стихче! От мен петица и, дано повече мухички да не влизат да гласуват -за сега са само 2! Успех в конкурса!
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума