Мила ми Венето...

krasavitsa, смела си! Very Happy

Поздравявам те, подкрепям и благодаря.

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 118

Отдавна съм си дал сметка, че с такива като теб, не си струва човек да си цапа ръцете, Красавице! Затова се обаждам за последно... И въпросът далеч не е каква тема разискваш /големи яйца като са националните герои/. Проблемът е в това, че го правиш нечистоплътно. Какъвто и текст да пишеш, добра е само фактологичната му част. Оттам нататък интерпретациите на фактите са тенденциозни и говорят за подличка, калташка, склонна към дискредитиране, природа на автора. Ти си онова което се нарича буквалист - придържаш се към буквата, но хал хабер нямаш от духа на нещата, а това подсказва сериозна ограниченост. Така горе-долу мислят милиционерите. И тогава се питам, за чий ти е образоваността, при условие, че при теб тя е довела до полуграмотност и което е по-лошо - винаги ще води, защото това е следствието от съчетанието на образование с ограниченост. Това инстинктивно долавя Папакот, защото за разлика от теб, той може да не е последоветелен, но е с развити сетива за духа на нещата. И не само той усеща тази нечистоплътност. Ти впечатляваш единствено хора, които се загубват сред наистина стройно изложената фактология и когато се стигне до интерпретациите, вече са безкритични... И това е твоят евтин начин да правиш впечатление. Показателно е, че толкова ти прави впечатление необразоваността на Венета. Но не ти и хрумва, че образованост и човечност са 2 различни неща. Че във връзката между двама, особено млади, това е последното нещо, което вероятно има значение. И аз, а не се съмнявам, и ти, сме срещали достатъчно необразовани хора, които често са били по-почтени, по-човечни, по-сърдечни от мнозина образовани. По същия начин, без да твърдя, че именно това е вярната интерпретация, не ти хрумва, че за един млад мъж няма нищо по-естествено от това да се изрепчи в писмо пред приятел, че главата му в хомот не влиза... Не, ти се хващаш за факта на написаното и повличаш оттам вече неправомерни и нечистоплътни заключения, без дори да си даваш сметка колко произволно и непоследователно го правиш. И ето ти ФАКТ - нееднократно изложен през писмената ти: ограниченост и амбиция са налични у теб. И са завоалирани с една псевдокултурност, защото да имаш култура, ще рече да обработваш нещата за да ги направиш по-добри, по- плодотворни, дори в смисъла на тяхната обективност... А при теб наистина всичко се свежда до деструкция, до евтин ефект, причина поради която мога да чета Буковски, но няма да го харесам, мога да гледам Карбовски, но няма да ме убеди... Но там, хайде, все пак иде реч за мащаб поне, а тук - за ПОВЕЧЕ ОТ ПОСРЕДСТВЕНО равнище... И естественият извод ако стъпим на фактите, които са очевадни при всеки твой текст е: не си струва заниманието... А да ахкаш как щели да ни се смеят децата е толкова изкуствено, че ме разскмя до сълзи...
Не си прави труд да отговаряш, няма смисъл... Наистина съм дотук! Със здраве, пък дано нещо ти светне в главицата...

Smile

Дълго си мислех дали изобщо си струва да се отговаря на Красавица, да се разравя цялата тая гадост, която се излива от написаното от нея. Но... не можах да се сдържа.

Впрочем Красавица даже не е оригинална. Не е за пръв път да наричат борците ни за национално освобождение “нехнимайковци”, “хъшлаци” и да ги изкарват по-черни от дявола. Че ще го кажат за него е предвидил дори самият поет: “...и тогаз, майко, не плачи,/ нито пък слушай хората,/дето ще кажат за мене/”Нехрани-майка излезе”. Явно добре е познавал съвременниците си Ботев, прозирайки, че само десетина години след гибелта му ще се появат хора, които ще твърдят, че Априлското въстание е незначително движение, а турските зверства са провокирани от група нехранимайковци.

"Първоизточник за биографията на Ботев винаги е, разбира се, Захари Стоянов, първият му биограф и основен “виновник” за неговото героизиране". Да, може би Захари Стоянов да е скрил или изопачил факти от биографиите и на Ботев, и на Левски, и на апостолите от Старозагорската и Априлската епопеи. Но го е направил с точно определена цел и в нея няма нищо от нелицеприятните мисли, които му приписва или се опитва да му вмени Красавица.

Просто не бива да се забравя, че по времето, когато той започва да пише своите “Записки”, на историческата сцена вече са “новите герои” на епохата - самозабравили се кариеристи, биещи се в гърдите "поборници", службогонци, стремящи се към незаслужени почести, към власт и пари. Именно на тях историографът иска да припомни идеалите, силата и духа на истинските патриоти, мъченичеството, нравствеността, моралът, разбирането им за истинско служене на Отечеството. Във времето, когато националният подем и опиянението от свободата са отминали, на хората са били нужни “икони”, светъл пример за следване. И З. Стоянов се е погрижил да създаде такъв пример. А и не само той.

Споменах нравственост и морал и вече подозирам как ще се хванат за тия думи опонентите и ще цитират написаното от Красавица. Но трябва да се тълкуват тия понятия в светлината на времето. Доброто и Злото, колкото и да са с общочовешки измерения, колкото и да са вечни като разбиране, все пак са зависими от битието на хората. Те характеризират величието и падението на човешката личност. Границата между тях е много тънка. Само чистотата на помислите, извисеността на идеалите, в името на които се извършва една или друга постъпка, могат да определят кое е добро и кое – зло. Затова съвременниците са "забравили" фактът, че Левски е убил чирачето, че Бенковски е бил толкова амбициозен и властолюбив, колкото Волов - спокоен и на моменти като че ли нерешителен. Защото всичко е било в името на една свята цел. За нашия прагматичен съвременник, обръгнал на толкова много примери за разминаване между думи и дела, това може и да изглежда непонятно. Но у Ботев, както и у съмишлениците му, измеренията на доброто и злото са ясно разграничени. Всичко, което се прави заради свободата и отечеството, е добро; всичко, което пречи на святото дело, е зло. От едната страна са любовта, дългът, служенето на революцията и борбата, от другата са робството, социалната неправда, користта, покварата, лъжепатриотството. Може да изглежда крайно, прекалено категорично и безкомпромисно, може дори да е наивно-романтично, но така е изисквало времето – време на национален подем, на подвизи, на надежди, родени от копнежа да бъдеш свободен.

Красавица цитира написаното от Ботев в писмо до Дрисов “Безпаричието ще ме принуди да се оженя, за да мога да работя, но недей мисли, че моята шея влиза в хамут” и подигравателно добавя “Ботев – зестрогонец?!!!”. Сиреч, виж те го, моля ви се, вашия велик пример. Винаги съм казвала на учениците си, че трябва внимателно да подбират цитатите, защото нещо, извадено от общия контекст, може да прозвучи съвсем различно и да доведе до погрешни изводи. Преди тръгването си за Световното изложение през 1894 г. в САЩ, Ал. Константинов пише до приятеля си Бешков: "На 15 юли тръгвам за Чикаго, че не е за чудо да остана там...". Хоп-па-ла, давайте сега да обвиним Алеко в родоостъпничество.

Що се отнася до това, “че на някои читатели ще им дойде много и ще започнат да притреперват от възмущение, че се опитвам да окалям национална икона – обикновено това са останалите тук-там заблудени комунистически душици, опияняващи се от думите на Ботев за “справедливий комунистически строй” и “тържеството на комунизма чрез революция”, любители на кървавите екшъни от “патриотичните” филми за турското “робство” и с много интересната за мен, направо насъщна вътрешна нужда да мразят. Нали и те като Ботев се гордеят, че са атеисти...”, искам да припомня и на Красавица, и на другите, ней подобни - Ботев никъде и никога не се е обявявал за атеист. Или са забравили “О, мой Боже, правий Боже...” Напротив, вярата в бога е нещо, към което поетът е много чувствителен. Вярата винаги е упование за страдащите, бог – надежда да се въздаде справедливост. Но когато божите служители стават слуги на дявола, религията се превръща в едно от измеренията на Злото, което се стоварва върху гърба на угнетените и онеправданите. Тогава по-добре е да си безбожник, отколкото да се кланяш и молиш на идола „на лъжците, на безчестните тирани”. А Ботев, впрочем, съвсем не е безбожник; той вярва в бога, търси подкрепа от бога, но от бога на „разума, защитника на робите”. И много тънко, но достатъчно ясно налага едно разграничение – ИДОЛ/БОГ. Изводът, който всеки би си направил сам е, че отците, поповете с лъжливите си библейски истини са по-скоро езичници, служители на идоли и фетиши, отколкото на истинския Бог. А именно на него се надява поетът да вдъхне „любов жива за свобода” у всеки, който иска да се бори с „душманите на народа”, именно към него е отправена последната му молитва: “...Подкрепи и мен ръката,/та кога въстане робът,/в редовете на борбата/ да си найда и аз гроба!...

И още нещо – Денят на Ботев и загиналите за свобода се отбелязва за пръв път през 1884 год., когато комунизмът у нас едва е направил прощръпулника си. Именно така - ДЕНЯТ НА БОТЕВ. Така че не комунистите са превърнали Ботев и борците за свобода в икони, в образци на нравствено поведение и служене на Отечеството. Явно нашите прадядовци и прабаби са били къде-къде по-наясно и с личността на поета, и с мотивите му да премине Дунава, жертвайки себе си и другарите си в името на свободата, и това "после отечеството си съм обичал най-много теб...". Ние, съвременниците, сме поели щафетата от тях. Но вероятно някому днес е много нужно да развенчава героите ни, да трие историческата ни памет, да превръща достойните в нехранимайковци. Защо ли на всичко, на което са ни учили и възпитавали, трябва да бъде лепнат етикет "комунистическо" и да се сложи знак за равенство с "лошо и безполезно", че дори и "безнравствено"? Знайно е отколе - народ без историческа памет лесно се претопява и изчезва от историческата сцена. Неведнъж българите са преживявали подобни опити и са оцелявали, защото са намирали упование и гордост в миналото си, в светлите имена, коите са ги вдъхновявали. Кому са нужни манипулации, пък били те и под формата на документирани факти, за да се въздейства подчертано негативно и тенденциозно на общественото съзнание, кажете вие, четящите написаното тук, назовете го вие.

Аз само ще перефразирам дядо Вазов: “Бедни, бедни Ботьов! Добре че загина във Врачанския балкан, та да не видиш как някои от днешните българи оправдават думите ти “Свестните у нас считат за луди,/ глупецът вредом всеки почита:/”Богат е”, казва, па го не пита/колко е души изгорил живи,/сироти колко той е ограбил/ и пред олтарът бога измамил...”

Но... Тъй върви светът!

За съчинението на красавица - до тук. Но за Ботев още трябва да се говори. Виждам какво е написала Юлияна за Ботев. Искала е да го защити, но в един момент прави същото, което и красавица - преиначава образа, преиначава истината, може би така образът на Ботев за нея, а и за други хора, става по-приемлив...
Ботев не бил атеист! Боже господи, геният ще се обърне в гроба, ако чуе какви ги говорите... Той, авторът на "Символ-верую на Българската комуна", да го приравнявате и да го слагате в един кюп с вярващите, с религиозните...
Аз не обичам думата "атеист". Тя носи един негативен, пренебрежителен нюанс. Нека да го кажем по друг, по-разбираем начин.
На този свят векове наред е имало две групи хора. Половината човечество е религиозно.
Но другата половина не е.
Много хора вярват, че съществува Бог и че като умрат, безсмъртната им душа ще отиде на небето.
Но много хора също така казват, че няма Бог. Или пък, че няма безсмъртна "душа".
Хайде сега пак си помислете къде ще сложите Ботйов, поета, революционера, авторът на "Символ - верую..."?
Още една грешка. За комунизма. Запомнете, на този свят още никъде не е имало комунизъм.
В България 45 години господстваше тоталитаризъм. Управляващата Партия и членовете и се наричали комунисти и социалисти? Ами че то и в Германия Партията на Хитлер се наричаше "социалистическа"...
Накрая, не че не обичам да философствам, но повече обичам да пиша стихове, затова, за край, ето едно:

Аз никога не казах

Каквото е било, било.
Изпрани до една са вече ризите му.
Наричаха го най-голямо зло.
Но аз не го нарекох комунизъм.

От него най-далече сме били,
когато казваха ни, че сме близо.
И от небето манна трябваше да завали...
Но аз не я нарекох комунизъм.

От тези, дето всичко им е дал,
от тях сега да имал съм да взимам...
И Бог ли, Дявол ли го е създал?
Не зная, ала не е комунизъм.

В Русия бил, в Китай и в Бангладеш.
Аз търсих го и в глобуса се взирах.
Империи, държави колко щеш.
Но никъде не виждах комунизъм.

Европа, вдигнала ръце, се отърва.
А после ей така ни го хариза...
Ни рак, ни риба бе - и затова
кажи ми, как да кажа - комунизъм?!

И ти си бил идейно подкован,
мирисал си го, даже си го близвал...
Ала за разлика от тебе, на това
аз никога не казах комунизъм.

Макар да беше недоносче той -
от кофиоза дето не излизат,
те дадоха му гръмко име: "Строй"!
Но аз не казах, че е комунизъм.

А други казваха: "На Мавъра е син!"
Но философите със всяка не излизат,
а пък идеите им - техните жени,
не са родили още комунизъм...

И оттогава все накриво ни върви:
червени първо, после - сини,
ала червен е синоним на син, уви,
а комунист е омоним на комунизъм!

Невиждан, чакан като някакъв Годо,
уж тука е, а все не влиза и не влиза -
защото Господ в своето гнездо
седи и още мъти комунизма.

Но някой ден Земята ни, като яйце,
ще се разпука... Приказна и близка,
о, Господи, каква велика цел -
и нея ти наричай комунизъм!

Роден си от Земята - да твориш!
Ти, острие на копие, смъртта пронизал...
Отдавна вече огъня открил -
сега остана да откриеш комунизма.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Жалки оправдания и непочтени нападки, Musketar. За пропастта между думите и делата явно си се учил от Ботев.
И не си въобразявайте, че сте на заседание на партийното бюро, та да се занимавате с моя морален облик.
Laughing

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

krasavitsa написа:

anonimapokrifoff написа:

Безспорно добра работа, Красавице - подкрепила си доводите си с документи и исторически факти. Едва ли съществува разумен човек в държавата ни, който да си въобразява, че личностите от миналото, обявени за национални светини, са и светци. Аз също не се наемам да определя какъв е приносът на Ботев в националноосвободителната борба, защото не съм историк, но категорично твърдя, че е гениален поет - и тази му заслуга ми стига.

Благодаря за оценката, Аноним. Но не съм имала теза, към която да подбирам факти, а точно обратното - от фактите направих изводи. Аз не съм българист, научих ги чак сега и разсъждавах върху тях. Виждам, че не съм единствена, и други ги научават сега. И точно за тях написах:
"... стремежът към идеализация води до прикриване на истини и фалшификации, а после, когато истината излезе наяве – до горчиви разочарования и взаимни обвинения."
Нямам нищо против да го смяташ за гениален поет - но защо обучението по литература трябва да ни го представя и като изключителен съпруг и баща?

Обучението по литература трябва да го представя като поет - какъв съпруг и баща е, не е обект на литературознанието.

Красавице, може да си красива по лице, но душата ти има нужда от основно химическо чистене!...Озлобление, омраза, комплекси!...Имам чувството, че ти и себе си не понасяш!...Как живееш с толкова омраза в сърцето?...

А Ботев е гениален поет и твоите разследвания нищо не могат да променят, за щастие!...
Аз съм до тук!...Не виждам смисъл да споря с теб!...
Дано някога се помириш със себе си!

Поезията - 2

Където не я сееш, никне
и не е цвете за мирисане.
Не става и за песен. Вик е.
И с кръв понякога е писана.

Расте на най-презряна почва,
ни двор, ни пръст, поливана с помия
или край солници... Така започва,
вода такава коренът и пие.

А после - с някаква магия,
/ Или пък труд е нечовешки. /,
въпрос на физика ли, химия ли,
превръща тя водата в тежка.

И върху тази тежка страница
- избелена с олово хартия -
на словото верижната реакция
гори далеч над точката по Фаренхайт.

Ти виж как светят в тъмнината
и електроните - като куршуми!
Но много повече от силата на атома,
е силата на думите.

Запалени и с плам поети
уж пишат стихове любовни,
а думите им, мила ми Венето,
избухват като атомните бомби...

Поезията, мила ми Венето,
е топлина и огън в люта зима.
И болка, от която светло
изгаряш, като в Хирошима.

Мдаа..И аз бях от първите прочели,но се въздържах от спонтанен коментар..От една страна,защото ме притесни именно това,което казва и Папакот- усещането,че съм прочела двойна страница от жълт вестник;и от друга-че не съм запозната така детайлно като Красавица с фактологията.И понеже всяко историческо действие от дистанцията на времето може да бъде лесно оспорено,но когато то е онлайн действителност,водеща е спонтанната интерпретация;и понеже за всеки обикновен човек може да се набере поне една жълта страница,а за героите- поне един цял,поименен вестник, без това да ги дегероизира-защото и те все пак са хора ,имат своето битие,чувства,болки и пр.;и понеже Красавица е безспорно начетена и образована,и достатъчно човечна според мен, и няма как да не знае това...Затова,четох пак,и пак.И пак.И моята интерпретация на прочетеното е по- различна.Красавица по един своеобразен и неподражаем начин подсеща за Ботев.Няма как да видиш и лъч светлина,ако го няма мрака.В случая ,без това да е поза ,с жребия си на "лош герой",тя разгъва мрака,за да...се видят различните светлини.Дали някой вярва в светлите идеали на комунизма,друг-в лъчезарната утопия на демокрацията,е все едно..Колелото на историята се върти-както е казано и ще продължава да се върти,след години може(и дай Боже!)хората да се чудят защо ли са били нужни тези политически партийни колизии,като всички са имали една и съща цел уж и прочие и прочие..Може и заблудена,и невежа,и кой знае каква още душица да съм,но в мен лично нищо от прочетеното не пося разочарование от Ботев,или Венета ... Напротив.Такова е било времето тогава,в това е вярвал човекът и му се е посветил.Колко Ботьовци днес ще се намерят дето едва след отечеството си да обичат жена,деца и удобства,и спокойствие? И колко Венети, дето в името на любимия и неговите народни идеали са готови да откраднат от благодетеля си?Николко.Вече няма такива герои.И дано липсата им да подсказва достатъчно красонречиво,че за родината трябва не да се умира,а да се живее.И да се обича.Както са обичали Ботев и Венета. Колкото до Красавица...Каквото и да казва,по какъвто и да било начин,според мен тя е...един от будилниците.Които напомнят за Времето,подсещат за дневни дела и задачи;които понякога биват захвърляни с ярост към стената,но които просто се подчиняват на природата си-да тиктакат и звънят,без да са отговорни за това с какво точно ще се заемат събудените.
Мир и любов на всички! Wink

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

anonimapokrifoff написа:

Обучението по литература трябва да го представя като поет - какъв съпруг и баща е, не е обект на литературознанието.

Ти пък съвсем се отнесе - учениците учат литература, а не литературознание. А литературата учи на основните морални ценности, без които няма общество - трудолюбие, честност, дълг, любов към туй и онуй...
Що не си кажеш направо, че и ти не смяташ това писмо за подходящ пример, ами се кършиш насам-натам? Smile

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Mamasha, не аз, а Захари Стоянов използва думата „хъшлаци“.
С огромно учудване установявам, че дори учителите по литература не са чели Захари Стоянов.
И ще се възпротивя решително, че народът трябвало да намира „упование“ в миналото си.
Само в себе си и в настоящето може да се търси и намира упование.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Моля за извинение, че пак се включвам. Красавице, може би имаш усещането, че си бръкнала в гнездо на оси, и според мен до голяма степен е точно така. Написаното от теб само доказва убеждението ми, че никой не е светец. В подхода ти действително има известна доза буквализъм, но той е простим - както и атеизма на Ботев. Кой е казал, че за да бъдеш стойностен човек, задължително трябва да вярваш в Бог? И какви са доказателствата, че Го има? Проследих постингите - по стар български обичай спорът се е изродил в лични нападки, но и ти имаш принос за това, защото писанието ти е пристрастно.

tomatroev написа:

За съчинението на красавица - до тук. Но за Ботев още трябва да се говори. Виждам какво е написала Юлияна за Ботев. Искала е да го защити, но в един момент прави същото, което и красавица - преиначава образа, преиначава истината, може би така образът на Ботев за нея, а и за други хора, става по-приемлив...
Ботев не бил атеист! Боже господи, геният ще се обърне в гроба, ако чуе какви ги говорите... Той, авторът на "Символ-верую на Българската комуна", да го приравнявате и да го слагате в един кюп с вярващите, с религиозните...
Аз не обичам думата "атеист". Тя носи един негативен, пренебрежителен нюанс. Нека да го кажем по друг, по-разбираем начин.
На този свят векове наред е имало две групи хора. Половината човечество е религиозно.
Но другата половина не е.
Много хора вярват, че съществува Бог и че като умрат, безсмъртната им душа ще отиде на небето.
Но много хора също така казват, че няма Бог. Или пък, че няма безсмъртна "душа".
Хайде сега пак си помислете къде ще сложите Ботйов, поета, революционера, авторът на "Символ - верую..."?
Още една грешка. За комунизма. Запомнете, на този свят още никъде не е имало комунизъм.
В България 45 години господстваше тоталитаризъм. Управляващата Партия и членовете и се наричали комунисти и социалисти? Ами че то и в Германия Партията на Хитлер се наричаше "социалистическа"...
Накрая, не че не обичам да философствам, но повече обичам да пиша стихове, затова, за край, ето едно:

Аз никога не казах

Каквото е било, било.
Изпрани до една са вече ризите му.
Наричаха го най-голямо зло.
Но аз не го нарекох комунизъм.

От него най-далече сме били,
когато казваха ни, че сме близо.
И от небето манна трябваше да завали...
Но аз не я нарекох комунизъм.

От тези, дето всичко им е дал,
от тях сега да имал съм да взимам...
И Бог ли, Дявол ли го е създал?
Не зная, ала не е комунизъм.

В Русия бил, в Китай и в Бангладеш.
Аз търсих го и в глобуса се взирах.
Империи, държави колко щеш.
Но никъде не виждах комунизъм.

Европа, вдигнала ръце, се отърва.
А после ей така ни го хариза...
Ни рак, ни риба бе - и затова
кажи ми, как да кажа - комунизъм?!

И ти си бил идейно подкован,
мирисал си го, даже си го близвал...
Ала за разлика от тебе, на това
аз никога не казах комунизъм.

Макар да беше недоносче той -
от кофиоза дето не излизат,
те дадоха му гръмко име: "Строй"!
Но аз не казах, че е комунизъм.

А други казваха: "На Мавъра е син!"
Но философите със всяка не излизат,
а пък идеите им - техните жени,
не са родили още комунизъм...

И оттогава все накриво ни върви:
червени първо, после - сини,
ала червен е синоним на син, уви,
а комунист е омоним на комунизъм!

Невиждан, чакан като някакъв Годо,
уж тука е, а все не влиза и не влиза -
защото Господ в своето гнездо
седи и още мъти комунизма.

Но някой ден Земята ни, като яйце,
ще се разпука... Приказна и близка,
о, Господи, каква велика цел -
и нея ти наричай комунизъм!

Роден си от Земята - да твориш!
Ти, острие на копие, смъртта пронизал...
Отдавна вече огъня открил -
сега остана да откриеш комунизма.

Тома, и къде, според теб, правя същото като Красавица? Това, че съм казала, че Ботев не е атеист. Аз, за разлика от теб, стъпвам на творчеството му. Има няколко текста, в които Ботев показва отношението си към религията, към Бога и божите служители. За "Моята молитва" вече казах. И в сатирата му "Вселенският патриарх полудял" той демонстрира същото - критикува, осмива, разобличава цялото "стадо от вълци във овчи кожи". Но не казва "Не вярвам в бога". В "Реши ли се черковния въпрос" - отново същото. "Народът (...) видя, че не туй той искаше, не в туй е неговото бъдеще, неговата свобода, - видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии. (...) Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само кога остане той без духовенство...". И къде тук е безбожникът?
Сигурно ще открия още моменти и творби, но просто не ми се рови. Едно обаче е ясно - Ботев не се занимава със словесна еквилибристика. Ако е бил невярващ, той би го декларирал пряко, ясно и открито. Пак повтарям, той се отрича от оня, който е оставил човека "роб да бъде на земята ", който е зарязал в неволя неговите "братя сиромаси". Но това не го прави безбожник, невярващ, атеист.
Много мастило се изписа и за знаменитото "Символ-верую". Това, че използва модерните тогава думички "комунистический ред", "единний светлий комунизъм", "бъдещий комунистический строй", това, че декларира своята вяра в "единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро" още не означава, че е комунист, даже не е и социалист, бил той широк или тесен. Комунизмът по това време е все още повече теория, отколкото действителност. Само двайсетина години преди Парижката комуна Маркс и Енгелс публикуват "Манифест на Комунистическата партия" - повече мъгляви представи за бъдещето на света, отколкото конкретна картина и яснота по въпроса за комунистическо управление. Впрочем, защо забравяме, че идеята за социалното равенство съвсем не е изобретение на комунистите. Маркс и Енгелс, а преди тях и утопистите я заимстват от християнството - "Ако имаш две ризи - дай едната на брата си". Както не е нов и лозунгът "Свобода, равенство, братство". Това е девизът на Френската бурзоазна революция - същата, за която по-късно един умен човек е казал: "Революцията изяде децата си". И както се оказва, това става практика на всички следващи революции .
А що се отнася до Парижката комуна, то на самата историята и е трудно да се произнесе еднозначно - почти двумесечното управление на Париж се характеризира ту като анархизъм, ту като социализъм в зависимост от политическите възгледи на коментиращия. Но комуна не означава непременно комунизъм и комунисти.

Уважавам Ботев като творец, като революционер. Никога няма да приема нападките на Красавица - много е лесно да приписваш на един отдавна отишъл си от света човек думи, да му вменяваш мисли, да тълкуваш делата му така, както на теб е изгодно. И никой не знае какво наистина е било в душата на този човек. Но и никога няма да се съглася с теб, Тома, че правя същото като Красавица. Не е зле да вникваш в това, което пиша, а не да се плъзгаш по повърхността.

Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.

И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.

И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.

И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.

Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.

Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.

Галац, 20 април 1871 г. Хр. Ботйов

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите