konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
17 Мар 2012 17:24:45 » Тиха лятна нощ |
  |
Събуждам се. Отварям очи и ги насочвам право навътре в мене си. А там… не е за приказване. Лекичко ги обръщам отново извън себе си, като много внимавам да не ми се разлеят нещастливите ми работи… и какво да видя? Срещу мен една голяма хубава бълха. И щастлива! И си тананика нещо. Тупнах два-три пъти с ръка по нея, но до мен достигна само мек напев. Ееен, еееен…
Та така, в тиха лятна утрин аз се озовах в голямо чисто легло с един представител на съществуващ род под четири милиметра. Тя се вгледа в мен, аз – в нея. Не всеки в себе си, а един в друг. Гледахме се, гледахме се и накрая се разбрахме на четири очи всеки да си спи в неговата половина. Мирно и кротко.
Стана вечер. Тиха лятна нощ. Стиснахме си ръцете и заспахме. Не щеш ли, в най-сладкия ми сън, тъкмо да ми връчат „Осрах” – се, за едни други мои изключителни услуги, тя ме захапа. Толкова жестоко, че чак се разплаках. Всички мислеха, че е от вълнение и ми ръкопляскаха. Нестихващо. После, насаме, аз простичко я помолих повече да не го прави, че ще я дам на Страшния съд. Тя припя пак оня рефрен – ееен, ее-ен и се ухили.
- Хи-хи! Баба ми е ходила там. Вуйчо – също. Мама и тати утре се връщат – на един дъх ми отговори тя. – Не става! Имам афинитет. Бахами! Слънце. Европейска мацка съм.
И пак ме захапа. Още по-жестоко.
- Ще стрелям! – изкрещях аз. Все пак сме в НАТО!
- Е как, бе човек! Между краката съм ти! Не толкова положителният прираст на РъБъ-то къде ще отиде?
Замислих се сериозно как да действам. Дълго мислих. Задълбочено. А тя пак надава глас: ееен, ееен… Ааа, ще взема да проговоря пред медиците ни. Тия червени точици по цялото ми гордо тяло достатъчно ясно говорят, но друго си е като си отворя устата. Отварям я! Концентрат от 0,6% по Х пъти на ден за много пари. Намазах се обилно, обърнах се полу- на лявата си, полу- на дясната си страна, а тя срещу мен. Започнах да сънувам кошмари. Около мен народ, народ, ама от хора ли беше – не видях. И крещят: „Бейби, тоя има бълхи! Тоя има бълхи!” И ме хапят, хапят. Бързо се обърнах полу-надолу, полу-нагоре, взех Райд и започнах да пръскам. Усещам вече, че се задушавам, умирам, а тя подскача игриво, смее се весело и извива ли, извива глас – Шеен-ген, Шееен-гееен! След минута-две приспивната ù песничка ме унесе, аз обърнах очи навътре към себе си, прегърнах я топло… и сладичко, сладичко си заспахме. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 563
ХуЛитери: 2
Всичко: 565
Онлайн сега:
