Селянинът Марко се почеса ….!

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Винаги съм си мечтала за малка спретната къщурка на село! И пред нея градинка с цветя и техният аромат да се разнася из селото.Следвам мечтите си и те се сбъдват една след друга. Със съпруга ми си купихме къщурка в едно балканско селце! Той, почти не идваше на село и аз правех, каквото си искам! Само да знаете, каква красота е на село през пролетта! Птичите песни и натежалите от цвят дръвчета през денят ме карат да летя от щастие, а нощем от тишината и ароматът на люляк -спа, като къпана.
Селяните, като образи са ми много интересни.Един ден помолих съседа, който се казваше Марко да отреже едно дебело дърво у нас! Казах му, че не е спешно.Той веднага тръгна, но жена му го дръпна за панталона и го съдра, та чак до най-горната част на бедрото. Започнах да се смея от сърце!Марко ме огледа, като си облиза устните и се почеса на разстояние една педя, под пъпа, а съпруга му - изсъска, като змия:
- Ко се смееш ма, ко се смееш – не си ли виждала мъжки баджак!
Едва сдържах смеха си и се прибрах в къщурката си.Това беше първият ми контакт със съседите и аз разбрах, че съседката ми Бона е голяма ревнивка. А съседът ми е истински Дон Жуан! Както и да е!
Бях бездетна и със съпруга ми обиколихме много доктори и билкари, но все не можех да забременея! Веднъж една възрастна жена, на която и се оплаках ми каза:
- Булче, ами, толкова е просто! Защо не смениш Бика!
И оттогава, тази мисъл се загнезди в съзнанието ми. Една вечер около двадесет часът, когато селото опустява - на вратата на къщата ми леко се почука.Тъкмо се бях навечеряла.Отключих вратата и гледам насреща ми Марко съседът – само по снежно бели слипове. Лъхна ме мъжки парфюм. Погледнах го учудено и преди да го попитам нещо – той ми посочи достойнството си и ми каза с умиление!
- Соничка, кажи ми, какво да го правя моят малкият! Много е палав и не ме слуша. Откакто те видях – той мира не ми дава. Аз съм лудо влюбен в тебе.Съпругата ми Бона я няма –ще бъде в града и ще гледа внучката. Та искам да те помоля само веднъж искам да го направим и за малко, за да миряса .
Преди да му отговоря, дали да му дам или да не му дам – той ме сграбчи с две ръце, като ме повдигна. После се завъртя и започна лудо да ме целува по шията, по лицето и по устните ми.Аз се премятах, като обезумяла от изпепеляваща любов. Исках само едно от него – да ми направи бебе. Любехме се цяла седмица. Но Бона се върна и ние решихме , когато вечер тя заспи – той да идва у нас да правим бебето.
Един пролетен ден, когато тихият южен ветрец подухваше и аз цялата бях посипана с белите цветчета на цъфналата слива - съобщих през оградата хубавата новина на Марко,че ще става отново баща.Той се почеса по врата, а после сложи ръка на челото си, защото слънцето блестеше точно в очите му и ме попита :
- Соня, каква е гаранцията, че детето е от мен? Може някой друг да е майсторът!
- Нали и двамата искахме, това бебе! – учудих се аз.
Върнах се в града.Съпруга ми, беше много щастлив , че най-после ще си имаме дете. Родих близнаци – две момченца. Те сякаш бяха одрали кожата на Марко.
Един ден научих от козарката, че Марко бил в болницата с тежка кома .Някакъв трактор го е прегазил и, че само сволови клетки са можели да го спасят.Отидох до болницата и казах на лекарите ,че има стволови клетки от синовете на Марко, като ги помолих да запазят всичко, това в тайна и те ми обещаха.
Бона, беше научила от санитарката, за изневярата на Марко и направо побесняла!
Изписаха Марко от болницата! Той ми благодари, че съм му спасила живота и замълча, защото Бона се беше върнала от полето и още с влизането си пак го започна:
- А ,бе ти ще ми кажеш ли най-накрая, коя е курвата, с която си се, таковал.!Всички от селото само за тебе говорят и ме питат коя е? Я чакай, чакай! Очите на близнаците сини ли са – сини са! И твоите са сини! Имат ли трапчинка на брадичките си – имат и ти имаш. А, бе ти със съседката Соня ли си се чукал бе курварино!
Чух, как Бона се разрева от раздираща ревност и реших да я успокоя!
- Бонке, току що чух , да казваш, че моите близнаци са от съпруга ти Марко. Ако е , така, то аз искам близнаците на Марко- да наследят част от бащините си имоти. Вие имате двеста декара ниви, нали, така! Имате и три апартамента в града.
Бона се развика, като обезумяла и започна да ме замерва с камъни през оградата с думите: “ - Курво, с курво, как не те срам! Наследство ще иска курвата му и с курва! “
След, това настъпи истински мир и, нито веднъж не я чух да попита Марко с коя жена и беше изневерил.

Гост

Допадна ми идеята. Много смело. Успех !

Извинявам се на автора, но разказът не ме разсмя, даже ми стана гадно. Двеста декара в планински район...съмнително. Много слаба пунктуационна култура. Съжалявам, но дори и художествената измислица трябва да наподобява реалността. Все пак, поздрави за труда.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

А можеше да бъде смешно.

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2010 Мнения: 13

Интересна развръзка на тази селска идилия.Очаквам с нетърпение и други ваши разкази .

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2012 Мнения: 3

Много хубаво се подредила ревнивката! Браво и успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите