Въведено на:
12 Мар 2012 17:35:54 » Иван глупакът и късмета
/Съвременна приказка/
“В далечно царство някога отдавна
живеел мъдър цар със двама сина...”
Това е стара приказка забавна,
запомнена от детските години.
“Когато много остарял, човекът
един ден се простил със синовете,
по шепа злато им подал и рекъл:
– Момчета, след късмета си вървете!
Когато го намерите – тогава
елате тук при мен, за да отсъдя
кому имот и царство да оставя
и кой от вас наследник да ми бъде!”
От детството си приказката зная,
но от тогава толкоз време мина,
че съм забравил как й беше краят –
та аз съм днес на милион години!
Пък и защо ми е да ви повтарям
измислени истории, когато
аз зная истинска – не толкоз стара,
за друг баща и за близнаци-братя...
Бащата нямал царство и палати,
не дал пари за път на синовете,
но както оня цар и той ги пратил
да гонят... кой – Михаля, кой – късмета...
Забравил съм сега, след толкоз време,
кой царски син бил увенчан с корона.
Но щом си принц, какъв ти е проблемът –
не ти късмета търсиш – той те гони!
Не си ли принц, години ще се скиташ
– проклетият късмет тъй бързо бяга!
Но синовете били упорити –
с коматче хляб и дрянова тояга
перце да си отскубне всеки сварил
от пъстрата опашка на късмета,
и вече побелели, вече стари,
завърнали се в къщи синовете.
Баща им бил отдавна само спомен,
но те не чакали от него нищо –
след ветровете по света огромен
привличало ги старото огнище.
Поседнали, разказали си всичко –
нали човек с късмета си се хвали;
единият държал една торбичка,
пред другия стояли два чувала.
Внимателно, спокойно, без да бърза,
тъй както на мъдреца е присъщо
единият чувалите развързал –
и светнала прихлупената къща.
В чувалите, препълнени догоре,
хиляда истини били събрани –
човекът скитал цял живот сред хората
и трупал мъдрост, и събирал знания.
Побутнал вторият с ботуш чувала,
торбичката изсипал на земята
и къщата по-ярко заблестяла –
търкулнали се бисери и злато.
Събрал човекът всичко разпиляно –
по-малко помъдрял, но пък по-весел:
единият се връщал със имане,
но другият богатство бил донесъл.
Било по залез, време за вечеря,
а двамата били еднакво гладни;
отчупил първият от хляба черен,
а вторият от смях едва не паднал.
– Я тръгвай! – рекъл. – Кръчмата ни чака.
За хлебеца ли цял живот събира?
Побързай, че сега ще падне мракът!
Щом нямаш мъни – ще те спонсорирам...
Безброй години има от тогава –
дали са живи двамата близнака?
Едното име вече съм забравил,
но помня другото – Иван Глупакът.
Кой кой е ми е трудно да говоря –
знам името, не помня точно брата...
Разказах ви съвременна история –
оправяйте се вие с имената!
nefer-titi Гост
Въведено на:
12 Мар 2012 17:44:26 » Иван глупакът...
Те, глупаците, имат много имена! Тъжен, самокритичен, но много мъдър
поглед!
raiavid Гост
Въведено на:
12 Мар 2012 18:02:49 »
Много хубава приказка, но къде е вперения поглед на разказвача? Не трябваше ли да погледне нещата от своя ъгъл и да взре поглед в душата си?
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
12 Мар 2012 18:42:43 »
Поучителна история, но встрани от темата на конкурса - АЗ! Иначе словото се лее - майстор го е написал, но...все пак успех.
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София
Въведено на:
13 Мар 2012 11:27:30 » :)
Адски сладък хумор - удоволствие беше!
И не мисля, че трябва да сме буквалисти - творбата да е в първо лице - миналата година в проза спечели творба в трето лице - важното е духа и хумора, мисля аз! Стискам палци!
anonimapokrifoff Модератор
Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068
Въведено на:
14 Мар 2012 00:55:18 »
Тънък хумор и кротка тъга, много добро стихотворение. Това, че не е в първо лице, по никакъв начин не намалява въздействието му. Успех!
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Въведено на:
14 Мар 2012 11:14:24 »
И на мен много ми хареса! Успех! 5!
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
15 Мар 2012 05:29:42 » ...
Май няма голямо значение кой точно е разказвачът - нали всеки ще прочете тази история като за себе си!?!
Тъжно-весела история!
За мен - взрения поглед - има го.
Успех в конкурса!
5
_________________ plucky
galina ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2008
Мнения: 316
Място: някъде по морския бряг
Въведено на:
15 Мар 2012 17:32:19 » :)
:)))
_________________ Ако се приемаш прекалено сериозно, знай, че се обричаш на вечно разочарование!
petinka ХуЛитер
Записан(а): Apr 03, 2005
Мнения: 22
Място: Varna
Въведено на:
17 Мар 2012 14:02:37 » ***
Харесах! Успех!
stefka_galeva ХуЛитер
Записан(а): Jun 27, 2010
Мнения: 15
Въведено на:
23 Мар 2012 22:32:20 » konkurs
Очи...към всички ни!!! От мен голяма, голяма 5! Успех!
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
24 Мар 2012 11:43:05 » Иван глупакът и ...
Точно се готвех да извикам победоносно: "Знам кой е глупакът, знам!..."
...и в забравено до компютъра огледало, видях...
Абе, всъщност, само зяпналата си уста виждах... но и това ми бе пре-достатъчно!
Аз съм с цялата си душа-"иванова" - с теб! За чудесната самоирония и мъдрост.
И за звучащото(докато четях): "Смей се, палячо!..." - от едноименната опера!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума