Не зная колко дълго продължават браковете. Има дълги, има кратки, има и още по-кратки. Всъщност най-хубавото на всеки брак е началото. Тогава когато в делвата на живота има много сладък мед, а хората са щастливи, доволни и умеят да се смеят.
Моят брак беше сравнително ранен. Едва завършили училище, студенти в първи курс, вече бяхме бракувани. Нещата бяха наистина хубави и всичко би било чудесно докрай, ако не слушахме упреците и подигравките на нашите неженени колеги в университета.
- Ти как се реши да встъпиш в брак?
- Ама наистина ли вече си женен?... Ужас!
- И какво сега? Цял живот само с един мъж?
В хода на тези събития решихме, че можем да дадем на всички наши неженени приятели един добър урок, малко да се посмеем и да пресечем опитите, брачното щастие да бъде съсипано по този начин.
Речено сторено. Скроихме весел план и започнахме да каним най-върлите брачни противници у дома.
Първият гост се отзова на поканата още същия ден. Съпругът ми го прие в гостната, сериозен като женен мъж, а аз се скрих зад врата в пълна бойна готовност, наострила уши. Разговорът беше малко общ, докато той не плясна с ръце. Тогава според плана, аз внесох чинно в стаята леген с топла вода, коленичих, събух чорапите му и накиснах краката му във водата, под смаяния поглед на колегата. След известно време той отново плясна с ръце, а аз запъхтяна внесох едно подносче с изстудена биричка и мезе. На следващото пляскане, влетях в стаята, носейки чехли, а колегата ме гледаше все така изумено. На четвъртото донесох нови бутилки с изстудена бира. На петото - ново мезе и така нататък.
Този номер изиграхме няколко пъти пред неговите и моите колеги като сменяхме само ролите си.
Да ви призная имаше моменти, когато сериозният вид на лицето ми беше върха на артистичните ми умения. Затова всъщност беше ужасно приятно и в двете роли.
Освен всичко останало получавах овациите на своите колежки и явно, и тайно. Особено, когато съпругът ми внасяше подноса с кафе или пък ми носеше чехлите. Но най-хубавото беше, че щом се зашушукаше зад гърбовете ни, вече знаехме за какво иде реч.
Скоро никой не плюеше срещу факта, че сме бракувани, а за около година нашите неженени приятели смениха семейния си статус.
п.с. След време говорейки си с една колега, получих следното откровение:
- Хубаво нещо е брачният живот! Аз случих с добър, умен и интелигентен мъж. Само когато започне да пляска с ръце, настават скандали...
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
26 Фев 2012 18:32:48 »
Човек и добре да живее, идва момент да се ожени...Има и по-лоши неща в живота Забавен текст, успех!
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
27 Фев 2012 06:31:29 » ...
Пляскането с ръце се понася. Много по-гадно е тропането с токче по паркета, с ръце на буквата Ф...
Аз затова като избирах жилище - взех го без паркет - да нямам феминистки кошмари.
Успех!
5
_________________ plucky
diva_voda ХуЛитер
Записан(а): Jun 19, 2009
Мнения: 101
Въведено на:
27 Фев 2012 06:55:51 » е, ами то си зависи
от школата кой какво е научен, че следва след пляскането Хубава историйка, успех!
Опитах номера с кучето си. Изгледа ме с укор и замъкна един от пантофите ми в неизвестна посока.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
23 Мар 2012 15:15:52 » Яко
Хубава история!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
raiavid Гост
Въведено на:
23 Мар 2012 19:29:44 »
Хм! Нагласена работа. Как пък не се усетиха неженените приятели? И не знам защо не ми стана смешно, но пък се сетих аз като се омъжих точно на първи април в първи курс, никой не повярва, та трябваше с бутилката и бонбоните да показваме в общежитието и брачното свидетелство... Успех в конкурса! Добре е поднесена историята
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума