Колкото, толкова

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Дъщеря ни беше станала на тридесет години и вкъщи не я оставяхме на мира.Тя си беше хубавелка, като мене и кандидати под път и над път. Един ден сподели с нас, че са се харесали със съседчето – Миро и баща й вика:
- Ти да не си луда! Той ходи с дълга коса..Хулиган е! Може да е гей!
И дъщерята се отдръпна от него.После след една седмица ни се хвали, че си хванала гадже.Над нас живеело момчето и било с бръсната глава, а мъжът ми пак се обади:
- Кой бе! Дидо ли! Остави го тоя. Майка му е голяма курва. Ако се е метнал на майка си – ще ти създава големи проблеми.
И милата ни дъщеричка го разкара. Мина се не мина един месец и тя ни каза:
- Намерих си ново гадже! Живее на последният етаж! Не е с дълга коса и майка му не е курва.
И, таман да похваля момчето– мъжът ми ме изпревари:
- Ти, акъл имаш ли! Калоян ли е! Баща му е най-големият мошеник във входа. Дал съм му пари на заем и не ми ги връща. На всичкото отгоре ми се сърди, че си ги искам. Ако се ожените, пък ще си видя парите през крив макарон! А, бе дъще слушай баща си и няма да сбъркаш!
Горката ни щерка! Направо я съжалих милата! Викам и:
- Дъще, стига си ги избирала от входа. Баща ти , нали е домоуправител и ги познава всичките. Да не са се свършили ергените в града. Ами намери си друг.
Минаха няколко месеца и милата ни дъщеричка сияеща от радост ни вика:
- Мили татенце и маминко – ще се женя за Ивайло!
Още преди да си отворя устата моят пак ме изпревари:
- Къде живее тоя Ивайло? Мога ли да знам!
- Може бе татенце, как да не може! Живее в квартала – близо до супермаркета!
- Не може дъще! Ако е тоя, за който се сещам и дума да не става! Родителите му се разведени! На него му е заложено наследствено и той да се разведе!
Милата ни дъщеричка, през плач ме упреква.
- Мамооо, а ти защо мълчеш. Поне, веднъж ме подкрепи! Каква майка си ми ти. Който и да си харесам – баща ми все не го харесва. Господи – не знам, какво да правя!
Казах й да си търси жених , който да живее по надалече и , който баща и да не го познава.От мен има твърдо – ДА. Мина цяла година и тя често ходеше при свекървата на гости в село. Гледам я сияеше от радост и сякаш не ходеше по земята, а направо летеше. Сигурно милото ми момиченце , пак се е влюбило. И един ден, както си хапвахме вкусни свински пържолки с червено винце на обяд - тя ни каза:
- Утре, ще ви запозная с бъдещият си съпруг. Поканих го на гости.Този път изпреварих мъжа си и се съгласих с нея. Но той , пак се намеси.
- Само ми, кажи , как се казва момчето! Аз сигурно го познавам!
- Тате не го познаваш! Сигурна съм. Той е студент.От селото на баба е и живее най-накрая! По-малък е от мене, но няма значение. Много е готин и аз съм влюбена до полуда в него. И сега няма да те слушам изобщо и ще се оженя за него.
- А, бе, това да не е Иван бе! - каза съпруга ми и се задави от пържолата.
Викам си - “- Дано да пукне сега, ако пак не се съгласи!” Но той продължи:
- Сигурно е тоя , за който се сещам.Ако ме слушаш не е никак хубаво жената да е по-голяма от мъжа си. Ами неговите родители, дали са съгласни да се ожените!
- А, бе Татеее -баща му, баба му и дядо му -са съгласни, но майка му нещо се дърпа!
- Обичате се, дъще, но тя утре ще ти стане свекърва и ще ти вършее тръни на главата!
Изведнъж получих просветление и плеснах с двете си ръце:
- А, бе мъжо - ти колко пъти си ми изневерявал бе?.На всичките тия курветини, освен, че си ги чукал си им правил и баните! Аз имах само едни грях и си мислех, като стана на деветдесет и девет години, тогава да си го призная, ама сега се налага да действам бързата процедура. Дъщеря ми – не е твоя дъщеря!
- А, бе жено - изневерявал съм тииии………., колкото, толкова! Ама ти си една п-тка заспала, дето никъде я няма, ако беше си признала греха, че е по-малък от моя, още отначало – сега щяхме щастливо да си дундукаме внучето.Аз мислех изобщо де не ти казвам, за да не те притеснявам, а ти искаше на сто години да ме умориш ли!
И дъщеря ми въздъхна с облекчение!

Мисловна дума: п.тка – да се чете “патка”

Гост

Ха-ха-ха! Голям кръшкач излезе тоя баща! Аз пък си мислех, че милее за дъщерята, пък то...Успех!

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2012 Мнения: 3

Много интересна развръзка! Бащите винаги намират причина
да не дадат дъщерите си, искат да са до тях, много са ревниви,
но да се окаже че не е негова е супер!
Браво! Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите