Има защо да си спомним...:(

Кратка рецензия на Деян Енев за Атанас Липчев, просто за протокола:

"Ако не беше Христо Калчев, който наложи бързото писане за бандитите, за тях щеше да се пише така, както пише варненският автор Атанас Липчев - с бавно разгръщане на образите, с използване на целия традиционен инструментариум на литературата, подобно на недостижимия "Кръстникът" на Марио Пузо. Времето на прехода създаде цяла нова "кърджалийска" епопея, която за нещастие влезе в коловоза на Калчев. Дебелият 500 страници роман "Крадци" (изд. "Фабер") на Атанас Липчев изследва същите тези години и герои, без обаче да забравя най-важното основание за появата си - художественото. Липчев дебютира в края на 80-те години на миналия век със сборника разкази "Вълча любов". Сетне, подобно на друг варненец - Красимир Дамянов, замлъкна за две десетилетия. Но писателската турбина е работила в душата му, докато се е занимавал с ресторантьорство, риболов и шляене. И от началото на новия век започна вторият живот на писателя. В рамките на няколко години той издаде знакови книги - първия български роман за концлагерите "Тихият бял Дунав", претърпял бързо второ издание, двутомната бандитска сага "Тежки пари", а сега, преодолявайки инертността на редица издатели, прицелени в еднодневките, излезе и "Крадци". "Крадци" е бавна книга за ураганните процеси от икономически, социален, обществен и психологически порядък, които пронизаха обществото ни и отделния човек. Освен железният сюжет, на който Липчев е майстор, в повествованието впечатляват ясният слог, плътните характери, естественият диалог, доброто познаване на скритите пружини на реалността. В послеслова авторът пише: "Някъде в края на деветдесетте приключихме с илюзиите, посрещнахме новия век с празни джобове и увиснали носове. Бяхме свикнали с мисълта, че е изключено в този живот да ни се случи нещо хубаво, както и бяхме сигурни, че вече трудно могат да ни ограбят, защото на гърба ни комай остана единствено потната ни риза.
Грешка - просто нямаше кой да ни каже, че голямото крадене тепърва предстои. Готвеха се, синковците, да откраднат бъдещето на децата ни."

Чувахме се периодично по телефона, уж се уговаряхме да му отида на гости, за да ми покаже своето "Макондо", както сполучливо се изразява в една статия за варненския ареал на писателя критикът Борислав Гърдев и дори се канехме да излезем с лодката му за риба в морето. Някъде по това време ми прати новия си роман "Фустанела", с надпис "Приятелски на Деян - "солен" поздрав от морето! 13.07.2009 г." Всеки добър писател е провидец. Той някак е знаел вече, че няма да му гостувам, че няма да има кога да му гостувам и ето - решил е поне с автографа да поправи бъдещето. Прибрах "Фустанела" на тавана при другите трупащи се книги, да я чета уж на спокойствие, като ми се отвори време. И тъпата житейска въртележка ме завъртя - задачи, проблеми, уволнение, безработица.

Прочетох "Фустанела" чак сега, преди да седна да напиша този текст. И се почувствах много тъпо. Това е една от най-хубавите книги в нашата съвременна литература, книга от родословието на "Жокерите" на Васил Акьов и "Златната река" на Георги Богданов. Ако не е достатъчно, ако са нужни и световни паралели, добре, ще направя и един паралел със световна книга - това е книга от родословието на "Старецът и морето" на Хемингуей. Разбира се, че можех да я прочета веднага и да вдигна телефона и лично да му кажа това на Наско. Но ето, не стана. Затова сега искам да го кажа много високо - читатели мили, прочетете "Фустанела". Такова овладяно, зряло и ненатрапчиво майсторство рядко ще срещнете. Когато прочетете "Фустанела", така ще се запалите по Атанас Липчев, че ще издирите и прочетете всичките му книги. Тогава задължително ще прочетете и последния му, излязъл посмъртно роман - "mailer daemon или другият бряг на реката". Където най-добре се вижда какъв голям майстор загуби литературата ни.

Гледам снимката му на задната корица на "Фустанела". Доброто лице. И онази искра в очите, която казва: добре ли го написах, а? Както рибарят, залепяйки лодката за кея, без думи ще покаже на колегите, купувачите и зяпачите на пристанището пълната със сребърен улов рибарска мрежа. Когато мрежата е пълна, многото думи наистина са излишни.

Разбрахте ли сега защо винаги има повод да говорим за добрите писатели?

Защото те са провидци.

Как го беше казал Наско Липчев? "...бяхме сигурни, че вече трудно могат да ни ограбят, защото на гърба ни комай остана единствено потната ни риза. Грешка - просто нямаше кой да ни каже, че голямото крадене тепърва предстои. Готвеха се, синковците, да откраднат бъдещето на децата ни."

Има защо да си спомним, да Док!

Няма да забравя 7 февруари 2010 г. ...
Тръгвах си от Варна и с Уффи на изпроводяк пиехме кафе. Бях надписала с посвещение на Атанас Липчев екземпляр от втората ми книга. Помолих Уффи да му я предаде. Някой й звънна по телефона, тя остана безмълвна и като че ли пребледня. Съобщаваха й, че Наско Липчев е починал предния ден... А аз му подарявах книгата си...
Светла му памет!
"Фустанела" е романът, който през последните години, какво последните, май през всичките ми години на съзнателен живот, ме е разтърсил така, както никой друг роман. Когато го четох, си представях дори какъв филм би се получил. Връщах се да чета някои изречения по два, та дори и по повече пъти. Като че ли откривах свръхценни словесни съкровища, които щяха да ми отворят тайната врата към едно познание, заключено дълбоко в мен, някъде там, където достигаме след трудно извървени пътища...
Ние, българите, вероятно не знаем какъв талантлив писател е живял и творил в Родината ни... Родина за едни, а за други...
Дъщеря ми прочете всичките романи на Атанас Липчев. Малко е да кажа, че е развълнувана. Според нея, той е гениален. Пълно ми е в душата - младото поколение има нужда от неговите книги, то трябва да знае... Трябва да знае истината!

"Фустанела" ми изчезна - давах я да я четат много приятели и последният си мълчи, че е у него. Всъщност, това е добре. За мен е знак, че не му се разделя с подобен настолен роман.
А аз ще си я купя отново. Може би е време отново да я прочета!

Док, благодаря ти за темата!

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите