Поглед към мен

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Не можех да си я представя с мен: Самира – млада и красива; аз – сдухан отвсякъде, изхабен от времето и преупотребен, алкохолно проблемен. Но веднъж…
- Искаш ли днес аз да те почерпя една специална водка и да направим заедно нещо наистина много, много специално?
Мислите ми изпаднаха в колапс. В главата ми заблъскаха хиляди въпроси, както и хиляди варианти за отговори. Това сбъдване на желанията ми ли беше или поредното изпитание за тях?! Най-тъпата ми мисъл беше, че нямах в себе си презерватив...
- Добре... – почти не познах предразгавелия си глас. – Да взема ли нещо от магазинчето?
Погледът и ме отнесе някъде. Виждах само нея; чувах само нейния глас и туптенето на сърцето в гърлото ми.
- Имам всичко необходимо...
Разговорът се завъртя през красотата и необяздената стихийност на природата към Бог и божието, падението на старите езически богове, греха и грешното в нас; по-морални ли са били хората в древния Рим с открития си начин на живот или ние сега, с общественото и личното си лицемерие и неделните изповеди. Аз застъпвах позицията, че старите богове, сами по себе си доста развратни, са налагали волята си всявайки страхопочитание; Исус с проповядваното смирение и любов към всичко – просто е един светъл пример за подражание. Самира държеше на откровението на римските патриции, за които моралът е бил в съответствие със сана и съответно заплатен; нещата изглеждат неморални само от нашата гледна точка – те не са имали подобни терзания и колебания; не са вървели против природата си: вино, изобилие, война, жени – всичко това е било част от нормалният им живот по начин по-естествен от нашия...
- Искам да живея в онова време- Самира сипа поредната водка. – Към римските жени са се отнасяли като към истински жени - въздъхна и отпи. – Ако бях твоята хетера щеше да вдигаш наздравици и да пилееш ауреусите си по мен, а аз щях да крася трапезата ти, да те топля с погледа си и да карам всички останали да ти завиждат.
Пак отпи. Беше възбудена от водката и от казаното, страните и очите и сияеха.
- А сега – изненадата... Събличай се. Аз – ей сега идвам...
Стана и излезе. А моята глава експлодира. Отпих толкова голяма глътка водка, на колкото бях способен, но не помогна. Опитах се да влезна в разговор със себе си и да се събера в едно с всичките „за” и „против” – не се получи. Когато тя се върна – не бях мръднал от мястото си. Носеше чаршафи в ръцете си. Белотата им грабна погледа ми и го погълна. Погледна ме и се усмихна.
- Хайде, ставай! Един римски патриций не бива да се срамува от голотата и фигурата си – всички те са били възрастни и са били над това – силата е била в духа и честта им.
Изтръгна празната чаша от ръцете ми, сложи я на масата, изправи ме и започна да ме съблича. Нямах сили да се съпротивлявам и се оставих в ръцете и – да става каквото ще...
След около два часа ми каза да се облека. Стоях прав до прозореца увит в чаршаф, наподобен на римска тога. Тя, на метър и половина от мен, продължаваше да рисува с увлечение. Помислих си колко ли непреодолимо би могло да бъде това разстояние и допих последната си водка, оставена милостиво на перваза на една ръка разстояние. Наистина се оказа специална…
Минах зад нея и погледнах над рамото и. Един побелял римски патриций, подпухнал от порочни навици и разгулен живот се наслаждаваше от гледката през прозореца на къпещата се в басейна прекрасна хетера и отпиваше с блаженство от златен мастос. В погледът му напираха дух, дързост и възхищение пред силата на мига. И всичко беше красиво и чисто... Харесваше ми това, което виждах.

И на мен!

5

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите