konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
13 Мар 2011 11:42:38 » 2011 година – Харков, Украйна |
|
В този същия Харков миналата година. В Кукления театър. Известен със собствения музей на куклите. Развеждат те, любезна девойка разказва... А по-миналата година със Заслужилия деятел на културата на Украйна Н.С. и нейната приятелка влизаме. Директорът С. (Слава) ни чака в кабинета, изважда чашки, приятелката строго казва, че са почнали постите, отказва и бонбон, аз, за да замажа положението, казах смутено, ще пийна едно. Директорът се извини, заразказва за Варна - колко било хубаво... и неусетно извади буркан с кисели краставички, на което аз казах, че са ми любимите, той напълни още 2-3 пъти като обясняваше, че има операция на сърцето, с няколко байпаса, и хирургът предупредил обезателно да пие нещо, което е проверено и чисто. Дамите с палтата казаха, че все пак сме дошли на театър. Така гледахме „Ревизор” за възрастни. Много хубав спектакъл!
А миналата година отиваме със з.а. В. Б. и з.а.Артышников. Директорът Слава ме позна: ”А, ти, дето дойде с две дами, които постеха!” И започна да им разправя историята с операцията, този път съпроводена с 3-литрова бутилка „Смирноф”, аз клъвнах: „А, истински! Той се обърна и каза: „Не, не, аз си я варя.” И напомни: „Хирургът каза да сме сигурни!”, наля, пихме за здраве, появи се и бурканът с краставичките, опитахме... втори звънец, пихме трети път, малко се засуетихме, няма време, ето, трети звънец, ще почва представлението. Директорът Слава: ”Как така ще почва?! Нали аз, трябва да пусна...и въобще, ако искате, можем да го отменим!” Ние запротестирахме: „Не, не, ще гледаме!”, още по едно и ето ни в салона, вече затъмнено, проход с парапет, напипваме местата, сядаме и изведнъж в полумрака се повдига към носа ми ръка с поднос, с три чашки и три кисели краставички. До ушите ми достига извинението: ”Не мога да ви дочакам до антракта, бързам, вземи...извинете...”
Тази година, като се разхождахме с групата, Петунийка го видя - Директорът Слава с тъмносин костюм: ”Ела, ела, ти нали си го гледал музея?!” Но в този момент влязоха служащи с документи и аз отдъхнах... В музея показваха латерната как свири... Та-ра-рам, та-рам-та-рам... и долиташе гласът на Директорът Слава: ”Ей, сега, ще се освободя...” |
|
|