Въведено на:
24 Фев 2011 19:25:12 » Относно свободата и "Честването на смъртта на Апостола&
Христо Ботев
ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ
[Първи вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски"]
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас вов пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз - плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
............
Над тефтерчето на Левски
„НАРОДЕ????“
…А страничката, види се, е мокра…
Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?
Той – чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал – ако е кал? – сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!
Какъв „народ“? И кой „народ“? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения – него – да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!…
За същия… Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ „свещен“…
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял – „Народе????“
Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!
И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!
Дамян Дамянов
.................
19 Февруари
Ни думичка ...
за свобода
във речника на роби.
Преди да дойде съвестта -
й махнахме за сбогом.
И за държава нито вест,
но ще останат кости.
Да светят като гола чест
в очите на Апостол.
Не се говори за въже
в родина на обесен.
Ако не се родят мъже -
от смърт да правят песен.
Камелия Кондова
Харесвам горните стихове. Харесвам и стихотворението на Валери Станков. Знам, че те нямат нужда от моето харесване и въпреки това ги харесвам. Слава Богу, че не се е родил още този, който ще успее да запуши устата на Поетите, независимо от това дали ни харесва това, което казват те или го смятаме за напълно неуместно.
Поздрави!
p.s Ако някой го е подразнило словосъчетанието "честването на смъртта" нека ми се обади. / станали сме двама/ Мен то ме взвривява всеки път като го чуя по Националната телевизия и Медиите. Това е истинската гавра, а не изразните средства на този или онзи поет...
Да честваш нечия смърт е извратено, или греша и съм забравила майчиния си език ?!! Доколкото знам, по нашите ширини след смърт се прави Помен, а не Празник... И това не го прави по-малко важен ден, напротив.
Народ без памет е по-наивен и от новородено бебе!
_________________
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
24 Фев 2011 23:27:49 »
"Народ без памет е по-наивен и от новородено бебе!"
Отлчно роси88!
Док49
_________________ ...аз идвам, а ти?
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
25 Фев 2011 01:47:55 »
Хубави и истинни думи е оставила Роси. И достойни стихове. Ще си позволя да добавя и един от ромският поет и педагог Асен Мерков, който е пишел и с псевдонима Камен Каруцин...
Левски
Едно момченце ме попита вчера
дали наистина си жив...
Сега стоя под тъжните фенери
тревожен, мълчалив...
Нощта ме щипе
с февруарски вятър
и ръси сняг над теб и мен.
Разсъмва се.
И мракът се разтапя...
Отново ще настане ден...
Отново
хората със свойта нежност
по своя път от радост ще вървят,
но много ще са тия като мене,
които тук,
при тебе,
ще се спрат...
Простете,
ако някога заплача
за Дякона на българите аз-
България без Левски е сираче
и песен хубава
без топъл глас!...
Асен Мерков
...мога само да добавя:...Нека на тази хубава песен да бъдем топлия глас! Един Апостол умря на уста с нея... И с вярата в нас.
LATINKA-ZLATNA ХуЛитер
Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1372
Място: ЛОВЕЧ
Въведено на:
05 Мар 2011 21:19:04 »
krasavitsa написа:
Забравих, че на теб трябва повечко да ти се обяснява, Латинке.
krasavitsa , ако Господ слушаше магаретата нямаше да има самари.
krasavitsa написа:
Сложила си го не в сърцето, а на върха на вирнатия си нос.
Тъкмо, за да можеш да го виждаш по-добре.
krasavitsa написа:
krasavitsa написа:
beche, защо се занимаваш с нея, след като е ясно на какво ниво ще свали всеки разговор?
Пардон, ще го извиси - щом говори за себе си...
Но се чудя докога ще върви това евтино патриотарско говорене за националните ни герои, което може да задоволи само първолак.
Имах предвид латинкиното говорене, разбира се - "нося го в сърцето си" (днес много се обяснявам).
Къде виждам да е местоположението на Апостола в латинкината анатомия вече казах, а сега - за стихотворението на Валери Станков.
Има една дума, която за мен е най-важна - "народецът".
Та така. Станков казва "не сме народ, а мърша", но с други думи.
Който разбрал, разбрал.
Няма значение какво пишеш за мене, важното е да го правиш по-често.
daik написа:
LATINKA-ZLATNA написа:
В началото на м. декември същата година бях поканена от "Хоризонт" на БНР и част от това стихотворение заедно с едно друго стихотворение на друг автор от сайта ги прочетох в ефир.
Поклон пред паметта на Апостола!
Господа журналисти
или просто каналии,
Левски ще го дадат на бесилото,
а „Димитър Общи”
по всички канали.
О, daik, отвориха ти се очите като на кукумявка денем.
beche написа:
LATINKA-ZLATNA написа:
Бече, във форума е поместено стихотворението на Валери Станков, написано за Апостола, което много харесвам.
И... ти и Красавица сте тия, които се измъчвате... Та, така!
Да продължим за Апостола!
Стихотворението бе пуснато, защото бе 19 февруари и ден в който да си спомним за Апостола, едва ли смисълът е бил да се възхитим на старо стихотворение, вече публикувано тук, на Валери Станков.
Трябваше да започнеш с Апостола, Латинче, а не със себе си и да продължиш да се гавриш с Апостола.
Ако не си разбрала, ей това ме втресе.
Дръжки го носиш в сърцето си.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума