Провокация или...

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 541

angar написа:

Благодаря ти много, Хипо, че пусна тази тема! Без нея всички коментари, всички емоции по отричането и защитата на СТИХОТВОРЕНИЕТО МИ, след изтриването му, щяха да бъдат безвъзвратно изгубени и забравени.

Уважавам решението на админите, тяхната преценка за "това творение" и изтриването му от профила ми в "ХуЛите".Това е и тяхно право, и тяхна отговорност. По никакъв начин не го оспорвам.

Но то не ме задължава да се откажа от стихотворението си въобще. Възможно е и те да грешат. Всички си имаме някакви принципи, предпочитания, предразсъдъци, съображения. Два еднакви вируса няма, два еднакви атома няма - как хората да бъдем еднакви. Едно и също нещо дори от двама най-близки си човека не се възприема по един и същ начин. Трябва да свикваме и се примиряваме с мисълта за абсолютната си самота.

Независимо от всички отричания и подигравки, аз продължавам да мисля, че стихотворението ми е хубаво и има право на съществуване. Под някаква форма, с уговорка или без. Превод не е - ако е превод, преводът би бил много неточен. И като самостоятелно стихотворение, без никаква уговорка, също не върви - приликите със стихотворението на Пушкин са очевадни. Остава едно позабравено понятие - "авторизиран превод".

Въпреки че стихотворението ми и по начина на създаването си не беше превод - аз съм нямал пред себе си текста на Пушкин; но без съмнение този текст е бил някъде в подсъзнанието ми.

Форумът ми беше и интересен, и емоционален, и полезен. Живот и здраве, след десетина години, със същото стихотворение, пак някъде да направя същата провокация. Може пък тогава да надделее друго становище.

Хахахахаха.
Опит за анализ. Айде в изходна позиция.
:)))))))))))

Бече, твоят весел (надявам се че не е бил ехиден) смях, ми дава повод, а това, че темата все още не е затворена, ми дава възможност да прехвърля и запазя тук твоя коментар под стихотворението ми, от преди то да бъде изтрито:

от beche на 10.02.2011 @ 18:15:26

Смяната на глаголно време не те оправдава, че си създал нещо ново.
Не мисля, че е превод.
Но си взаимствал строфи, едно към едно.
Поне да беше писал "По..." .
Колкото и да се мъчиш да убеждаваш аудиторията тук, че си СЪЗДАЛ ТВОРБА, е не си.Твърде много съвпадения, твърде отдавна си в тези среди за да се правиш на умряла лисица.

от angar на 11.02.2011 @ 08:23:03

Бече, аз пък мисля, че стихотворенията ни, колкото съвпадат, толкова се и различават. Различават се в началото, в средата и в края. А за стихотворения от по осем реда това не е малко. За демонстрация ще направя коментар на стихотворението на Пушкин така, както бих го направил ако то беше публикувано в "ХуЛите":

"Я вас любил!" !? Може ли така да се каже на жена? А защо вече не я обичаш? Защото е остаряла ли? Защото е извършила нещо недостойно ли? Защото сте далече един от друг ли? Нима разстоянията могат да са пречка за любовта? Не, "Я вас люблю!" - така трябва да се каже!

И защо "Любовта ми все още не е угаснала съвсем, но няма повече да те тревожа." !? "И ЛЮБОВТА МИ НИКОГА НЕ ЩЕ УГАСНЕ, но няма повече да те тревожа!" - ето в такъв дух трябва да се напише!

И достатъчно ли е "дай Бог така да те обича друг"? Влюбени в нея могат да бъдат много хора - и прислужникът, и конярят, и кочияшът, и от нейния кръг обожатели; но

"за да бъдем щастливи, уви, не ни стига да бъдем обичани -
нужна ни е любовта на човека, когото обичаме!"

Затова последните два реда трябва да бъдат:

"Дай Бог във теб така да бъде влюбен,
и този, който е от теб любим!""

Такъв коментар бих направил на Пушкин. Но тъй като той няма възможност да пренапише стихотворението си, пренаписал съм го аз.”

Очаквах, че този ми коментар ще бъде посрещнат с още по-голямо възмущение. Но единственият отзив, който получих за него, и то на Е-мейла ми, е следният:

“Развесели ме! Ако беше футбол, би било гол във вратата на Пушкин! А защо не в твоята? Защото водещото при него в мъката му е самият той. А при теб водещото е любимата. Това и фактът, че при него мъката е на път да отшуми, а при теб е жива, прави изборът ти още по-силен. Мисля, че ако Пушкин бе жив, би стиснал ръката ти!”

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 541

Свинщина!
Факт е, че Пушкин е класик и стихотворението му се е учило и харесвало от толкова поколения така както си е!
Защо не го е казал както на теб ти се иска е частен случай и не ти дава основание да му променяш смисъла с похватите на Пушкин.
Мисля, че е правилно да бъде изтрит опитът ти за пренаписване на стихотворението на Пушкин.
И след десет години да го пуснеш пак същото ще е.

Доста издразни аудиторията, мисля че е добре да спреш да ровиш още и още.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

beche написа:

Свинщина!
Факт е, че Пушкин е класик и стихотворението му се е учило и харесвало от толкова поколения така както си е!
Защо не го е казал както на теб ти се иска е частен случай и не ти дава основание да му променяш смисъла с похватите на Пушкин.
Мисля, че е правилно да бъде изтрит опитът ти за пренаписване на стихотворението на Пушкин.
И след десет години да го пуснеш пак същото ще е.

Доста издразни аудиторията, мисля че е добре да спреш да ровиш още и още.

Що да спира, бече?
Нека си рови.
Знаем волът като рови, къде пада пръстта. Very Happy

Той по този начин мисли, че събира популярност. Щом такава популярност го устройва, нека си я събира. Razz

Има и една друга поговорка за едно разбъркване, но нея ще я спестя. Smile

[quote="beche"]Свинщина!
Факт е, че Пушкин е класик и стихотворението му се е учило и харесвало от толкова поколения така както си е!
quote]

Защо беснееш?

С това, което си написала показваш, че стихотворението на Пушкин си е негово. Че не мога да го мръдна! Съгласен съм.

Но нали и моето стихотворение, искате ли или не, съществува. И то по 3-4 неща се различава от Пушкиновото. Неща, които той не ги е казал точно така, а има смисъл да има стихотворение, в което да бъдат казани точно така. Аз затова и съм ги казал.

Тогава какво е това, което съм написал - превод ли е, авторизиран превод ли е, "По Пушкин" ли е, подражание ли е, плагиатство ли е. За тебе и за някои други е плагиатство. За мене и някои други, мненията на които вече са изтрити, не е. За мене стихотворението ми, макар и страшно да прилича на това на Пушкин, си е отделно стихотворение.

Ти какво искаш - да не отстоявам мнението си ли? Дразниш се, че не възприемам твоето мнение. Ами не го възприемам. Както и ти не възприемаш моето. Такива сме хората. "Сякаш някой на някого нещо може да каже!" - както пише Ерика Джонг.

И ти можеш и да не влизаш повече в темата, тя теб лично не те касае. Но тя беше отворена специално за мене - мене и стихотворението ми да охули. Затова докато е отворена и се изказват мнения за стихотворението ми и за мене, и аз ще вземам отношение.

ХуЛитер Записан(а): Dec 22, 2003 Мнения: 146

Ех, Ангар...

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай-
че те ще ни навикат.

Колко мрачно е да си някой
-и като жаба мокра-
да казваш цял ден свойто име-
пред възхитената локва!

Емили Дикенсън

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Evil_Yosha написа:

Ех, Ангар...

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай-
че те ще ни навикат.

Колко мрачно е да си някой
-и като жаба мокра-
да казваш цял ден свойто име-
пред възхитената локва!

Емили Дикенсън

Ех, Йоша...

На него директно му се говори - той не разбира.
Ти опитваш асоциативно...
Дано те разбере...

Трудна е комуникацията с някого, който не е човек. А желязо! (По Веселин Андреев). Smile

Опитвам се да се усмихвам, но не е смешно...

Това с авторизирания превод ме хвърли в недоумение като жанр. И защото не съм много много на "ти" с теорията, потърсих справка в Гугъл и ето какво излиза

Значение на думата авторизирам
авторизираш, несв. и св.; какво. Спец. Одобрявам превода или адаптацията на свое произведение.
• Авторизиран превод. Превод, одобрен от автора на оригинала.

Т.е. ще рече Пушкин да е одобрил превода. По-нататък коментарът е излишен.

Няма смисъл да се говори едно и също нещо в кръг и темата да върви до безкрай. Всички се влияем един от друг или от автор, когото харесваме. Зависи в чия поезия си "влюбен" в момента, т.е. четеш и препрочиташ.
Такива неща се улавят, обикновено след ден, два, три и е редно да се преработят. Мисля, че така е по-коректно, отколкото да се мъчим през девет дерета вода да докараме.

angar написа:

Бече, твоят весел (надявам се че не е бил ехиден) смях, ми дава повод, а това, че темата все още не е затворена, ми дава възможност да прехвърля и запазя тук твоя коментар под стихотворението ми, от преди то да бъде изтрито:

от beche на 10.02.2011 @ 18:15:26

Смяната на глаголно време не те оправдава, че си създал нещо ново.
Не мисля, че е превод.
Но си взаимствал строфи, едно към едно.
Поне да беше писал "По..." .
Колкото и да се мъчиш да убеждаваш аудиторията тук, че си СЪЗДАЛ ТВОРБА, е не си.Твърде много съвпадения, твърде отдавна си в тези среди за да се правиш на умряла лисица.

от angar на 11.02.2011 @ 08:23:03

Бече, аз пък мисля, че стихотворенията ни, колкото съвпадат, толкова се и различават. Различават се в началото, в средата и в края. А за стихотворения от по осем реда това не е малко. За демонстрация ще направя коментар на стихотворението на Пушкин така, както бих го направил ако то беше публикувано в "ХуЛите":

"Я вас любил!" !? Може ли така да се каже на жена? А защо вече не я обичаш? Защото е остаряла ли? Защото е извършила нещо недостойно ли? Защото сте далече един от друг ли? Нима разстоянията могат да са пречка за любовта? Не, "Я вас люблю!" - така трябва да се каже!

И защо "Любовта ми все още не е угаснала съвсем, но няма повече да те тревожа." !? "И ЛЮБОВТА МИ НИКОГА НЕ ЩЕ УГАСНЕ, но няма повече да те тревожа!" - ето в такъв дух трябва да се напише!

И достатъчно ли е "дай Бог така да те обича друг"? Влюбени в нея могат да бъдат много хора - и прислужникът, и конярят, и кочияшът, и от нейния кръг обожатели; но

"за да бъдем щастливи, уви, не ни стига да бъдем обичани -
нужна ни е любовта на човека, когото обичаме!"

Затова последните два реда трябва да бъдат:

"Дай Бог във теб така да бъде влюбен,
и този, който е от теб любим!""

Такъв коментар бих направил на Пушкин. Но тъй като той няма възможност да пренапише стихотворението си, пренаписал съм го аз.”

Очаквах, че този ми коментар ще бъде посрещнат с още по-голямо възмущение. Но единственият отзив, който получих за него, и то на Е-мейла ми, е следният:

“Развесели ме! Ако беше футбол, би било гол във вратата на Пушкин! А защо не в твоята? Защото водещото при него в мъката му е самият той. А при теб водещото е любимата. Това и фактът, че при него мъката е на път да отшуми, а при теб е жива, прави изборът ти още по-силен. Мисля, че ако Пушкин бе жив, би стиснал ръката ти!”

Ей, предизвика ме с опита си за анализ. Преди всичко е нужно да се познава предисторията на стихотворението и тогава да се съди защо и как е казано и написано. То е създадено през 1829 г. и е посветено на светската красавица Каролина Собанска, с която Пушкин се запозанава през 1821 година. Дълги години тя си играе с чувствата на поета, а той се опитва да заглуши горчивото чувстно на несподелената обич. Оттук и "Я вас любил. Любовь еще, быть может,/ В душе моей угасла не совсем". В писмата си до Каролина Пушкин признава, че е изпитал властта и над себе си и и е задължен за това, че благодарение на нея е познал всичко - и красотата, и мъката на любовното чувство.

Лирическият герой изпитва искрена, чиста, гореща обич. Но осъзнава, че това чувство трябва да остане в миналото. Не защото не е споделено, а защото не иска да тревожи и опечалява любимата с признанието си, да я задължава да го обича. Той няма нужда от любов насила. Заради щастието и душевното спокойствие на любимата героят е готов да пожертва сърцето си. Оттук и "... Но пусть она вас больше не тревожит,/ Я не хочу печалить вас ничем..." . Разбира се, за нашия прагматичен и рационален съвременник подобно благородство на чувствата е непонятно. Той предпочита да бъде краен, само и само да получи любовта на една жена, която не го обича, но той е решил, че трябва да е негова. За съжаление, днешният мъж е много повече собственик в душата си, отколкото във времето на Александър Сергеевич. И затова поетът е написал: "Я вас любил безмолвно, безнадежно,/ То робостью, то ревностью томим;/ Я вас любил так искренно, так нежно,/ Как дай вам бог любимой быть другим." - т. е. обичах Ви, но Вие сте свободна от моята любов, тя не Ви задължава. А ти с твоето "Обичам те -/ и бледен, и безумен, / от ревност и от щастие раним..." само привидно я оставяш свободна да избира кого да обича.

Какво му пречеше на Пушкин да напише "Обичам Ви". Нали чувствата му не са угаснали. Но като отличен познавач на езика той добре е доловил тънкия нюанс, разликата между "Обичам ви" и "Обичах Ви". "Обичам Ви" звучи много по-категорично и задължаващо от "Обичах Ви". И в никакъв случай не съответства на светлото и искрено пожелание "Как дай вам бог любимой быть другим".

Този хубав анализ, си го *коп-нах* и *сейв-нах*!
Ще го прочета на внучката (7-ми клас).
Знам, че руски език, надали ще научи (учи английски...)
Но пише много хубави есета (по Литература...).
Даже, заради нея - ще опитам да преведа стиха на Пушкин (за лично ползване...)
Време беше темата и коментарите, вече да поемат в друго направление!
*Плагиатската* тематика е скучна, изнервяща, а в случая - стана тъжна! (поне за мен... Вече!!!).

;=)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Благодаря ти, Мамаша, за обяснението.

Но нима аз съм се съмнявал, че Пушкин съвсем точно е изразил това, което е чувствал и е искал да каже? Нали в един от коментарите си съм написал: "Нямам никакво съмнение, а и никой не би могъл да има такова съмнение, че Пушкин винаги точно е изразявал това, което е искал да каже! Не му е липсвала нито смелост, нито майсторство!"

Да, той е изразил своите мисли и чувства! И го е направил гениално. И ако стихотворението му напълно изразяваше и моите чувства, нямаше нужда и аз да пиша стихотворение - щеше да си повтарям неговото, винаги съм го знаел наизуст.

Но моите чувства не съвпадаха с неговите! Аз, за разлика от него, не съм обичал "безмолвно, безнадеждно". Аз и съм казвал че я обичам, и съм се обяснявал в любов! И стихотворението съм написал в сегашно време, когато искрено съм вярвал, че любовта ми, макар и безответна, никога няма да угасне. И съм си излял чувствата в свое стихотворение, което по нюанси се различава от неговото.

Това, което Пушкин описва за себе си, е типична ситуация, която винаги се е срещала и ще се среща. И затова стихотворението му е безсмъртно и любимо на хората. Но и моята ситуация също е типична, и тя се случва на много хора. И грях ви на душата ако твърдите, че ситуациите и чувствата ни по нищо не се различават. Те се различават, и затова и стихотворенията ни се различават.

А, Силвър, ако за "авторизиран превод" само това пише в речника, трябва да се добави и значението, което аз влагам в това понятие. А именно - не буквален, а много по-свободен превод, при което преводачът-автор приспособява текста към своето време, към своите чувства, към своите мисли, към своя светоглед. Такива са някои произведения на Стоян Михайловски например - по произведения на много по ранни автори, от арабски или турски език.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Четох, четох, пък накрая си рекох:
Благодаря на Бог, че Ангар не ме обича!
Laughing

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 541

krasavitsa написа:

Четох, четох, пък накрая си рекох:
Благодаря на Бог, че Ангар не ме обича!
:lol: :lol: :lol:

...и че не е решил да пренаписва някоя твоя творба, както трябва да е:))))

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

angar написа:

Благодаря ти, Мамаша, за обяснението.

Но нима аз съм се съмнявал, че Пушкин съвсем точно е изразил това, което е чувствал и е искал да каже? Нали в един от коментарите си съм написал: "Нямам никакво съмнение, а и никой не би могъл да има такова съмнение, че Пушкин винаги точно е изразявал това, което е искал да каже! Не му е липсвала нито смелост, нито майсторство!"

Да, той е изразил своите мисли и чувства! И го е направил гениално. И ако стихотворението му напълно изразяваше и моите чувства, нямаше нужда и аз да пиша стихотворение - щеше да си повтарям неговото, винаги съм го знаел наизуст.

Но моите чувства не съвпадаха с неговите! Аз, за разлика от него, не съм обичал "безмолвно, безнадеждно". Аз и съм казвал че я обичам, и съм се обяснявал в любов! И стихотворението съм написал в сегашно време, когато искрено съм вярвал, че любовта ми, макар и безответна, никога няма да угасне. И съм си излял чувствата в свое стихотворение, което по нюанси се различава от неговото.

Това, което Пушкин описва за себе си, е типична ситуация, която винаги се е срещала и ще се среща. И затова стихотворението му е безсмъртно и любимо на хората. Но и моята ситуация също е типична, и тя се случва на много хора. И грях ви на душата ако твърдите, че ситуациите и чувствата ни по нищо не се различават. Те се различават, и затова и стихотворенията ни се различават.

А, Силвър, ако за "авторизиран превод" само това пише в речника, трябва да се добави и значението, което аз влагам в това понятие. А именно - не буквален, а много по-свободен превод, при което преводачът-автор приспособява текста към своето време, към своите чувства, към своите мисли, към своя светоглед. Такива са някои произведения на Стоян Михайловски например - по произведения на много по ранни автори, от арабски или турски език.

Абе, ти малоумник ли си или се опитваш да демонстрираш погледа си над другите като на малоумници?

Това, че ти е харесало стихотворение, как мислиш, че ти дава правото да го използваш като твое авторско, без да споменеш автора???

Искаш ли да изброя колко пъти се опитваше да шикалкавиш и да променяш позицията си, според коментарите?

Нали уж беше твоя "провокация"? ...

Ако не беше Веси, която не само е чела Пушкин, ами и го помни, щеше да се кефиш на поздравленията на дежурните ти клакьорки. И не само на тях.

Изпитвам погнуса от обясненията ти.

Изпитвам погнуса и от това, че се опита да защитаваш момчето, което, не че е някакъв твой фен, но реши, че и то може да стане популярно, като нарече всички, писали тук, "най-големите комплексари в сайта".

Продължението на заглавието на темата на Хипо е "провокация или... насрация... "

Всеки може да се наака. На мен ми се е случвало неведнъж. И, в такива случаи, отивам в банята и се мъча да изпера гащите си, без никой да ме види. Ако са толкова много омазани, ги изхвърлям на боклука...

А ти се гордееш с твоето наакване...

Дори спомена, че администраторите са изтрили мненията на онези, които те подкрепят...

Ангарчо, участвам в конкурса за администратори на сайта ХуЛите.
И, ако го спечеля, с такъв бан ще те тресна, че ще си останеш с безбройните твои хартиени стихосбирки!

Момче, не разбра ли, че ставаш смешен?
Виж колко е хубаво последното стихотворение, което си публикувал тук. И му се радвай! Спри да се гърчиш като червей на буца в тази тема.

Ако не осъзнаваш това, което искам да ти кажа, продължавай.

Мисля щото, че думите се изчерпаха!
Вече си е направо нездравословно да стои отключена тази тема!

"Нещата трябва да са възможно прости, но не повече!"
Алберт Айнщайн

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите