Провокация или...

kallushar написа:

В тази тема (с изключение на Silver Wolfess), са се събрали едни от най-големите комплексари на сайта

Разбира се, щом в нея са писали и трима от администраторите и ти го казваш - така трябва да е.
И понеже и аз съм такъв - рекох да се разпиша, да не тъгуваш, че си ме пропущил...

Като се добави и това:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=comments&op=showreply&tid=1364101&sid=135791&pid=1363934&mode=&order=0&thold=0#1364101
където безапелационно даваш непоискан акъл на килограм на ръководството на сайта, на човек не му идва нищо друго на ум, освен, че толкова много си израстнал, че вече си се оплел в копчетата на шлифера на Господ...
Да, ама не.
Бъркаш тотално "редактиране и коригиране" с простото нещо наречено публикуване. А защо има публикуващи администратори си е наша работа и не сме длъжни да даваме обяснения на никого. Обаче тъй като ти явно си големата работа, айде ще взема да ти дам отчет. Публикуващите администратори са тук, за да разпределят потока - нищо повече. Което е за "без коментар" да си заминава натам, което е директно за в кошчето за боклук - също. Ако някой е написал есе, а го праща в приказки - да се поправи раздела. Ако след толкова изписано "мастило" някой продължава да праща заглавия САМО с главни букви или да пише през ред - да изхвърлят такива текстове. Но никой не ви е длъжен да ви поправя правописните грешки, независимо по каква причина са допуснати. На вас като не ви се чете когато пишете, що пък ние да сме длъжни?! А на когото му е "неудобно и честно казано досадно" да е тук, е свободен да напусне. Никого не държим при нас насила.
Така сме решили и така ще бъде.
Толкоз.

За отправенa публично обида към hixxtam, viatarna и alfa_c от екипа и всички останали потребители на сайт ХуЛите, писали в тази тема (с изключение на Silver Wolfess), еднолично налагам 1 месец забрана за писане във форумите, лични бележки, публикуване на произведения и изказване на коментари на потребителя с псевдоним kallushar.

Колкото до самата тема.
Екипът реши, че въпросното произведение съдържа достатъчно заемки и препратки към чуждо произведение, поради което сваля от страниците на сайта текста "Обичам те" с автор angar. Като препоръчва на същия, следващият път да си прави експериментите на друго място.
С което и самата тема считам за изчерпана...

krasavitsa написа:

За Горан Малевски и неговото “по”:
Когато се превежда поезия, случва се преводачът да успее да преведе добре само два стиха от куплета – постигайки идеята, http://www.sedianka.info/Invision/index.php?showtopic=1358&mode=threaded&pid=14707ритъма, образите и римата, но следващите два стиха да не могат по никакъв начин да бъдат преведени задоволително. Просто съответните думи на другия език може да са прекалено дълги или много по-кратки, да не могат да се римуват, да не се получава стъпката и както и да ги въртиш, да не можеш да се приближиш до оригинала. Ако например в три куплета от пет се получи така, допустимо е преводачът да си измисли нещо негово, което наподобява, допълва или просто е в стила на оригинала. Може и да развие или да видоизмени някоя оригинална авторова идея или метафора. Всъщност се получава полу-превод, полу-авторски текст. Ако преводачът-съавтор реши, че все пак текстът има художествени достойнства, може да го публикува с това “по...”. Ако текстът се сложи в рубрика “преводи”, ще мислим, че оригиналът ни е предаден точно - а това не е коректно към автора. И пак не може да се определи математически точно колко е допустимото отклонение, за да се обяви текстът за превод, и откъде нататък се пише “по” - оставя се на преценката на преводача (и на чуждоезичния редактор - в случай, че има такъв Smile

).
Според мен Горан Малевски има доста отклонения от оригинала и това "по" си е съвсем на място.
Абе по принцип ако искаме да сме наясно с един чужд поет, трябва да му научим езика и да си го прочетем в оригинал. Laughing

Що е то “превод” и що е то “стих по...”?

С “превод” всичко изглежда ясно. Дори и неизкушеният в езикознанието разбира, че това означава интерпретиране на текст от един език със средствата на друг http://rechnik.info/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4.

Преводът е вид изкуство, вид творческа дейност, в която преводачът е не просто посредник между автор и чуждоезичен читател. Той има и отговорността да запази емоционалния заряд на творбата, музикалността на стиха, да предаде максимално точно съдържанието и идеята на автора.

Превеждането на текст наистина си е трудна работа. Правилно казва Красавица, че е възможно да се появят отклонения, несъответствия, промяна на словоред или стихове, възможно е преводачът да измисли нещо свое. Но тези отклонения, естествени предвид лексикалните и граматическите различия на даже родствени езици, още не му дават право да нарича това, което е превел “стих по...”. Въпрос на коректност.

Тук ще поставя линкове към стихотворението на А.С. Пушкин “Анчар” в превод на М. Грубешлиева и на Весан. И моля админите за извинение, че пускам линк към друг сайт. Но пример ми е необходим.

http://www.sedianka.info/Invision/index.php?showtopic=1358&mode=threaded&pid=14707

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=92524

Отклоненията от оригиналния текст лесно ще се видят от всекиго. Но и М. Грубешлиева, и Весан са се подписали не като автори на текста, а като автори на превода. Не са нарекли сътвореното от тях “стих по...”. Посочили са оригинала. За да може четящият да оцени и качествата на Пушкиновия стих, и качествата на направения от тях превод - както като майсторство на преводача, така и като умение да се пресътвори текста.

Какво би станало, ако всеки, който превежда, проявява некоректност, подобна на тази на Малевски. Дали някое българско дете щеше да знае, че “Приказка за рибаря и златната рибка” е написана от Пушкин, а не от Младен Исаев. Или пък, че “Звездното дете” не е на Сидер Флорин, а принадлежи на перото на Оскар Уайлд? И колко още подобни примери биха могли да се дадат.

Що се отнася до “стих по...”, то това означава да напишеш собствена творба, заимствайки идея, образ, емоции от творбата на даден автор. Но само толкова. Всичко останало трябва да е лично твое – начинът, по който разработваш идеята, оригиналността на метафорите, образността, чувства. “Стих по...” са нашите литературни игри в сайта. “Стихосбирката “Дрейф”, която се роди по инициатива на няколко души, съдържа именно такива стихове. “Стих по...” са творбите, в които авторът, впечатлен от произведение на друг, е поставил мото, за да покаже какво именно е взел от този друг. Но коректно е изписал и името, и заглавието. Написаното “стих по...” може да е достатъчно, но само ако сътвореното е лично твое. И тогава никой няма да оспорва това, че си поставил името си под дадения текст.

Превод и “стих по...” по никакъв начин не се припокриват. И затова не мога да се съглася с мнението на Красавица. Но тя мисли различно от мен. И това е нейно право. Не оспорвам. Просто посочвам аргументите си защо мисля другояче.

Накрая ще добавя само още, че в никакъв случай не разглеждам написаното от Малевски като плагиатство. Но некоректността му е много близо до това.

ХуЛитер Записан(а): Jan 13, 2007 Мнения: 6

да се обадя като на барабан палката, щото понякога човек не вижда по-далеч от носа си ... пък бил той и поетически.

Те хората са ти го казали, остава да престанеш да си вярваш ...
_____________________________________

обичам те, мили, обичам те
обичам снежинките в косите ти
и устните, тихо нашепващи,
и пръстите – до полуда галещи.
Обичам вулканът от чувства,
които бушуват в сърцето ми.
Обичам те, пролетно ласкав
И есенно тъжен – обичам те.
Обичам те мили, обичам те
Тъй както само любим се обича
Без теб са безсмислени дните ми,
И празни са – нощите, дълги са .
Обичам те, мили, обичам те,
Тъй както не съм обичала
Никога*****

приблизително

Т.Цветанова

оригинал:

Обичам те,мила,обичам те,

Обичам снагата ти-тънката,
обичам косите ти-черните,
обичам челото ти-бялото,
обичам очите ти-тъмните,
обичам лицето ти –пламнало
и устните,леко разтворени,
ръцете ти-тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам морето от чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно весела
и есенно тъжна,обичам те.
Тъй както обичам сълзите ти
обичам и твойта усмивка.
Обичам доброто сияние
на твойте постъпки и помисли
и затъмненията слънчеви
на твоите грешки обичам.
Обичам те,мила,обичам те
както единствено и само човекът обича.
Без теб всичко тук би помръкнало
за мен,ако не и за другите.
Аз бих се отказал от славата,
единствено заради тебе
и пак бих я търсил с усилия
единствено заради тебе,
защото за мен е желание,
каквото си ти пожелала,
мечта е за мен и старание,
каквото си ти помечтала.
Ценя в теб дори и прищевките
повярвай,любима,усетя ли
че нещо ти липсва-нищожното
за мен се превръща в значително.
Обичам те,мила,обичам те тъй както
никъде,никога и никой не е тъй обичал!
Така те обичам,че-вярвай ми-
за мен тази страст ще е гибелна:
превзет съм,изпълнен съм целия
единствено с теб. И в бъдеще
аз теб ще обичам-обичам ли,
за теб ще живея-живея ли.
Обичам те,мила,обичам те-
душата ми-твоя е-цялата,
сърцето ми-твое е-цялото,
очите ми-твои са-целите,
обичам те с луда любов!
И ако похвала за чувствата
е някога нужна на някого,
то тази похвала единствено
и само от теб е заслужена,
защото без теб,мила,никога,
от никого,мила,и никъде
не бих се научил,че има
такава голяма любов!

можеш ли познаеш автора?????

достатъчно стар си, за да ти е познато, или бъркам Smile

Не разбирам защо се обърна към мене, Витания? Сигурно и ти ме смяташ за спец по това кое е превод, кое е подражание, кое е плагиатство и кое е самостоятелно произведение.

Ако въпросът ти е само дали мога да позная кой е автора на оригиналния текст, струва ми се че беше на Шандор Петьофи. Но само имам чувството че е негов, сега нямам възможност да проверя. Ако другият е твой, по мое мнение той не може да се смята за самостоятелно стихотворение, а за превод. Но тъй като нямам нито възможност, нито желание да сравнявам пълните текстове, не съм категоричен. Най-добре можеш да разбереш, като пуснеш текстовете в специален форум и поискаш мнения. Аз, за съжаление, не се сетих че моето вместо да го публикувам, мога да го пусна във форум. Пък и не мислех че има разлика.

Много често в песен, написана за мъж, когато се изпълнява от жена, полът на героя се сменя. Или стихотворение с текст: "очите ми са като неговите черни", когато го рецитира синеоко момиче, се променя на "очите ми са като неговите сини". Но това не значи, че преводачът или изпълнителят претендират за авторство.

Но да погледнем част от цитираното от тебе стихотворение:

Обичам снагата ти-тънката,
обичам косите ти-черните,
обичам челото ти-бялото,
обичам очите ти-тъмните,
обичам лицето ти –пламнало ....,

и го сравним със стихотворението на Христо Фотев "Колко си хубава":

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави....

Все едно че е едно и също стихотворение - единият текст е продължение на другия. Какъв подражател, да не го нарека плагиат, се оказва Фотев! Ако беше в ХуЛите, щяхте да му разкатаете фамилията.

Но защо и в твоя постинг има нотки на необяснима неприязън към мене? Нали досега не сме се обиждали?

Ще отговоря само, че когато напишеш или кажеш на някого: "достатъчно стар си, за да ...", обикновено се отговаря: "Стара е баба ти!" Възпитаните хора не разговарят така, още повече с непознати. Правилната дума е "възрастен".

Не че на мене нещо ми е станало от това; нищо подобно, но все пак реших да ти обърна внимание - нали сме в литературен сайт, трябва да се учим и на обноски!

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Смятам, че казаното от Мамаша ще сложи най-после край на споровете за разликите или по-точно липсата на прилики между художествен превод и незнайно откъде придобилото гласност "по"! Достатъчно точно, ясно и аргументирано е всичко! Съгласна съм, че може да има различни преводи на едно и също произведение, особено когато то е класика и преводът задължително се нуждае от осъвременяване, но няма никакъв спор, че под него стои името на преводача като такъв!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

mamasha, далеч съм от това да твърдя, че превод и стих “по...” се припокриват, просто предположих как са се получили нещата, които Горан Малевски пуска. Доколкото ги погледнах (моля да не ме мъчите повече, защото не харесвам авторките, които са обект на вниманието му), точно с повтореното заглавие той насочва към тях. Няма претенцията да е постигнал превод и го подчертава с това “по...”, което се използва отдавна в литературата и което според мен подхожда най-много за неговия случай. По какъв друг начин смяташ, че трябва да бъде посочена връзката? Аз не знам друг начин. Подзаглавия като “провокирано от” или “вдъхновено от”, които по едно време се ширеха тук, никак не одобрявам.
Когато над един стих се постави мото от друг автор, това мото обикновено не се ползва. Мотото е концентратът на чуждата идея, която е разработена в текста. Има различни начини човек да бъде почтен при получен от друг автор подтик за писане, обаче, както казах вече, няма и не може да има математическа точност при измерването на чуждото влияние. Но не мисля, че подозренията за плагиатство са най-продуктивното нещо.

Много ме впечатлява обаче пиедестала, на който мнозина поставят "автора" или “поета” спрямо “преводача на поезия”.
Затова ще изкрещя, па дано ме чуете:
Преводачът на поезия не е обслужващ персонал!
Преводачът на поезия е поет, който знае чужд език!
Преводачът на поезия е поет, станал доброволен затворник на чужд авторски текст!
Преводът на поезия – това е благородство!
Това е Валери Петров, който вместо да пише авторски стихове, в продължение на десетилетия вае Шекспир, за да ни го покаже на български език – на нас, неуките, които не можем да го прочетем в оригинал!
Да се подозира един преводач на поезия в домогване до "титлата" автор е просто нелепо...
Защото всички писмени преводачи на художествени текстове са носители на авторско право!

Тъжно ми е, че така стана с Калушар! Мисля си, че просто неправилно се е изразил. Не може да е мислил и да е искал да каже, че всички взели участие в този форум са комплексари. Още по-малко би си го помислил за админите - защото това просто не е вярно. И с някакъв въпрос или реплика това би могло да се изясни. Историята познава и по-тежки случаи. А то не посмя повече да се обади момчето!

Както и да е!

Но понеже той явно беше поискал мене да защити, искам да му изкажа благодарността си и ако може да му вдъхна малко бодрост, като му посветя една епиграма:

На Калушар

От болшевишко време болшинството,
намира как да се разправи с малцинството.
Той стори грешка тежка и грамадна:
за падналия вдигна глас - и падна!

krasavitsa написа:

Защото всички писмени преводачи на художествени текстове са носители на авторско право!

Така ли? И кога си видяла името на преводача под някой стих, който се цитира в средствата за масова информация(освен ако не е мастит автор от някоя гилдия)?
Виж този например:
"Понякога си мисля че войниците
останали по бойното поле
не са под корените на пшеницата
а в жерави превърнали се те.
........."
Просто сложи в гуглето първия ред и провери , кой е автора.
А най-срамното и отвратителното е, че никой не ме е питал(аз съм автора) дали може този превод да се публикува в "Дума". Първосигналното соц мислене май си вярва,че който харесва руска поезия е социалист едва ли не по подразбиране. Скандалния фрогнюз не е останал по-назад. За Читанката да не говорим. Там са всичките ми преводи, но поне са сложили името ми със запазени авторски права. Smile

. Искаш ли още примери за интелектуална собственост на преводите. Smile

)))))))))))

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

daik, отвори която и да е преводна книга - без значение проза или поезия - и ми кажи няма ли знак за копирайт пред името на преводача - ама там, в карето, да не вземеш да търсиш на всяка страница или под всяко стихотворение? Laughing

Не че по едно време не виждах преводни книги от новоизлюпени издателства, които бяха толкова невежи, че не бяха писали даже името на преводача. Ама то и преводите им бяха толкова свестни - сигурно ученици се бяха упражнявали.
А ако си следил какво става по форумите тук, миналата година аз бях комай единствената, която се бореше за спазването на авторското право в интернет.

Това, че някой нарушава закона, не означава, че той не съществува.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Оп, чак сега съобразих.
"Закон за авторско право" се ползва като съкратено изписване на "Закон за авторското право и сродните му права". Носителят на авторски права не е непременно създател на оригинален текст. Такива са още преводачите, редакторите, съставителите, фотографите... Smile

Моля ви, големи хора сме, не сме деца. Четете законите.
http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

angar написа:

Тъжно ми е, че така стана с Калушар! Мисля си, че просто неправилно се е изразил. Не може да е мислил и да е искал да каже, че всички взели участие в този форум са комплексари. Още по-малко би си го помислил за админите - защото това просто не е вярно. И с някакъв въпрос или реплика това би могло да се изясни. Историята познава и по-тежки случаи. А то не посмя повече да се обади момчето!

Както и да е!

Но понеже той явно беше поискал мене да защити, искам да му изкажа благодарността си и ако може да му вдъхна малко бодрост, като му посветя една епиграма:

На Калушар

От болшевишко време болшинството,
намира начин да се справи с малцинството.
Той стори грешка тежка и грамадна:
за падналия вдигна глас - и падна!

Ангаре, за какво благодариш публично на кallushar, за наглостта му към толкова много хора?
Твойто е двойна наглост! Отвратително! Пфу!
Отдавна не бях се потрисала от такова морално падение!

Гост

Administrator написа:

За отправенa публично обида към hixxtam, viatarna и alfa_c от екипа и всички останали потребители на сайт ХуЛите, писали в тази тема (с изключение на Silver Wolfess), еднолично налагам 1 месец забрана за писане във форумите, лични бележки, публикуване на произведения и изказване на коментари на потребителя с псевдоним kallushar.

В такъв случай ви моля никовете ми kallushar и kal да бъдат заличени, благодаря.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

В тази тема безрезервно подкрепям krasavitsa и мисля, въпреки че Иван смята, че темата е приключена (но не я затвори), не би трябвало да се затваря.
Защото се правят опити на наглостта да се пришият ангелски крила.
Защото войнстващите посредственици и истинските комплексари чрез словесни манипулации искат да придобият ореола на "жертви".
Защото именно болшевиките са способни да наричат моралните ценности "болшевишко мнозинство".
Защото Ангар, въпреки че като човек не е злоблив, тук много по-голямо значение има това, което показва с думи, от незлобливостта му, която е демонстрирал пред хората, които го познават лично.
И защото именно поради мълчанието на така нареченото "мнозинство", посредствеността и наглостта процъфтяват във всякакъв смисъл.

Мнението ми е лично и не ангажирам никого с него.

Нека се чуят и други мнения.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Aian написа:

Administrator написа:

За отправенa публично обида към hixxtam, viatarna и alfa_c от екипа и всички останали потребители на сайт ХуЛите, писали в тази тема (с изключение на Silver Wolfess), еднолично налагам 1 месец забрана за писане във форумите, лични бележки, публикуване на произведения и изказване на коментари на потребителя с псевдоним kallushar.

В такъв случай ви моля никовете ми kallushar и kal да бъдат заличени, благодаря.

В такъв случай се завършва не с "благодаря", а с "извинявайте"!
Най-обичам някой да наглее, а когато си получи заслуженото, да започне да се прави на оскърбен благородник!
(тази вечер съм се развихрила нещо Laughing

)

Благодаря ти много, Хипо, че пусна тази тема! Без нея всички коментари, всички емоции по отричането и защитата на СТИХОТВОРЕНИЕТО МИ, след изтриването му, щяха да бъдат безвъзвратно изгубени и забравени.

Уважавам решението на админите, тяхната преценка за "това творение" и изтриването му от профила ми в "ХуЛите".Това е и тяхно право, и тяхна отговорност. По никакъв начин не го оспорвам.

Но то не ме задължава да се откажа от стихотворението си въобще. Възможно е и те да грешат. Всички си имаме някакви принципи, предпочитания, предразсъдъци, съображения. Два еднакви вируса няма, два еднакви атома няма - как хората да бъдем еднакви. Едно и също нещо дори от двама най-близки си човека не се възприема по един и същ начин. Трябва да свикваме и се примиряваме с мисълта за абсолютната си самота.

Независимо от всички отричания и подигравки, аз продължавам да мисля, че стихотворението ми е хубаво и има право на съществуване. Под някаква форма, с уговорка или без. Превод не е - ако е превод, преводът би бил много неточен. И като самостоятелно стихотворение, без никаква уговорка, също не върви - приликите със стихотворението на Пушкин са очевадни. Остава едно позабравено понятие - "авторизиран превод".

Въпреки че стихотворението ми и по начина на създаването си не беше превод - аз съм нямал пред себе си текста на Пушкин; но без съмнение този текст е бил някъде в подсъзнанието ми.

Форумът ми беше и интересен, и емоционален, и полезен. Живот и здраве, след десетина години, със същото стихотворение, пак някъде да направя същата провокация. Може пък тогава да надделее друго становище.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите