Битката на връх Ножот-Македонската Шипка

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2009 Мнения: 24

Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целият период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.
След Илинденско-Преображенското въстание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 членната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.
Към четата на Тане Николов се присъединява и прилепския околийски войвода и член на окръжния комитет Петър Ацев. Към тях се насочват и четите на Иван Наумов и прилепската районна чета начело с Мирчо Найденов. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли в последните два месеца от България, около 45 четници от местните окръжни и районни чети чети, в по-голямата си част влезнали предишната година в Турция и по решение на Организацията оставени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е прочистване на селата в Бабуна планина от сърбомански шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбоманите от своя страна изпращат агенти в Битоля, Прилеп, Воден, Лерин, Тиквеш и Велес да предадат на турските власти нахождението на българските чети в село Никодин. След 10 юли турски войски се раздвижват в целия районСборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по–малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по следния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над самото село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село Попадия; трети отряд от 45 души състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски се настаняват под връх Ясенова глава като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село Владиловци; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадийските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въпреки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. Атанас Попов от село Шестеово, оглавяващ костурската чета в отсъствието на Христо Цветков, Трендафил Думбалаков, самоотлъчил се юнкер от военното училище, Петко Койчев от Панагюрище, Найдо Арсов от село Папрадища и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията.
Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток открива огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четника се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найденов отблъска турска рота напредваща към склона Пещерата, а на мястото на неговата чета застава тази на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, като отделението на Тодор Дочев, Никола Булгуров, Благой Каратанасов отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притиснати и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Със 7 бомби четниците на Ножот се самоубиват. Четата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село Смиловци и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов - Попадийски се изтеглят от Попадийската река в посока село Подлес. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски им губят дирите. В следващите няколко дни аскера изловява и убива няколко загубени и ранени четници.
Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България. 45 от тях загиват на самият връх, други 10 четника са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четника са обградени в един плевник - двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предният ден) са изгорени живи, един заловен четник е обесен след два дни във Велес.
След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.
Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианският капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани.
Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от Република Македония използват само имената на няколко, за да докажат „македонската“ същност на това събитие от следилинденския период на борбите. Основно се спрягат имената на Атанас Попов от село Шестеово, Костурско, на 17 годишният юнкер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, на 19 годишният Найдо Арсов от село Папрадища, Велешко и 18 годишният Петко Койчев от Панагюрище. Както и на двама местни милиционери - Милан Петров - Топличанец от Топлица, Димко Йованов - Газдата от Прилеп.
По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Република Македония.[
Песен за битката на Ножот
Темен облак се зададе
от кон исток и запад
то не беше темен облак
тук ми беше турски зган.
Сардисале планините
планините и селата
ми догледал караулот
караулот - стражата.
Я станете мили братя
оти сме сардисани
ми станая веч комити
слободно да отстапат
Първа пушка, що ми пукна,
между Ракле и Никодин,
втора пушка, що ми пукна,
там долу Попадия,
трета пушка, що ми пукна,
таму горе на Ножот.
Зададе се бой ужасен
между турци и комити
турци викат Алах, Алах
а комити ура, ура
напред млади момчина.
Турци викат, бре комити
предайте се веч вие
силата ви веч угасна
царот ке ви опрости.
Извикал ми войводата
на верната си дружина
Я сложете ножовете
палете ги бомбите.
Педесетина ми падная
неколцина, останая
не жалете мили братя
и ние по вас ке дойдеме.

Песента в този си вариант е взета от книгата на Методи Димов „Габеро“, Louvain-Brussels print, 1991.

На Ножот
На четнците загинали на вр.Ножот

Забравиха за вас чеда бунтовни,
но аз ще ви извадя от забрава,
защото с подвизите си чутовни
вий се окичихте с безсмъртна слава!
* * *
Затихнаха последните гърмежи-
остана само гробна тишина
и голи тела на мъже и младежи
загинали във яростна война!

А враговете им безмълвни спряха-
пред подвига им сведоха чела,
от саможертвата им онемяха,
от силата на техните дела!

Събрали се от цялата страна
за жална Македония умряхте,
България за вас беше една
затуй и пред смъртта дори не спряхте!

Умряхте вий без страх за свободата,
за вашата измъчена земя,
за своята Родина чудна-свята,
където битка не една гърмя!
* * *
А ето днес след толкова години
земята ваша тъне в черен мрак,
но българският дух не ще загине
и обновен ще се завърне пак!

Ще се завърне мощен там,където
борихте се за вяра и народ
и Господ ще ви върне от небето
за да възкръснете за нов живот!

Душите ви ще се вселят отново
във нови хора-българи добри
и българското родно,свято слово
ще се разнася над поля,гори!

И Македония ще стане силна
и обновена българска земя
отново горда,смела и свободна,
защото робството завинаги умря!

27.12.2010 г.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите