Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Ден на жертвите на комунизма
Въведено на:
01 Фев 2011 17:33:58 » Ден на жертвите на комунизма
Днешният ден, 1 февруари, е обявен за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим.
Да сведем глава пред писателите, поетите и всички хора на изкуството, пострадали от политическите репресии на комунизма!
tomatroev ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 168
Място: Бургас
Въведено на:
01 Фев 2011 18:29:13 »
Това ми е болната тема, Красавица!
Присъединявам се към апелът ти, искам да се преклоня пред тях, но ето, след двадесет години, кажи ми кои са, посочи ми няколко имена поне, а не като тези, които се правят на "политици", да "отбележим" датата...
Разбираш ли за какво ти говоря?
Че пак е нужно да се напише нова "Епопея на забравените".
Писателите, поетите, художниците, казваш, може и общественците, жервите на "комунизма".
"Комунизма" поставям в кавички, предпочитам да го наречем сталинизъм или източноевропейски тоталитаризъм, защото и ти, като я употребяваш тук тази дума, не се усещаш как те манипулират...
"Жерви" също бих поставил в кавички. Да, написал е поетът: "вий жертва паднахте..." Но после става една магия, която превръща жертвата в мъченик, а мъченикът в герой!
Само че, за двадесет години, тази магия тук не се случи! Кажи ми за тези двадесет години, кои от жертвите се превърнаха в мъченици и после в герои?
И ако това не е станало, кой е виновен?
Да преклоним глава... ех, много по-сложно е... заедно с кои, например, с онези вълци, хората на Костов ли?
Или пък с хората на онази лисица Станишев?
Колко е глупаво всичко това, което става вече повече от 20 години, отвратително е...жертвите, ами поне тука в този, който е аджеба литературен сайт, опитай се да ги направиш герои!
Поне един.
С уважение.
Тома
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
01 Фев 2011 19:28:00 »
Защото сме литературен сайт, да не говорим за общественици, Троев.
Има достатъчно хора на изкуството, пострадали от това, че не са се вмествали в “правилната линия на Партията” – и музиканти, и поети, и писатели, и художници, и учени – най-вече интелигенцията. По-възрастните, чийто активен живот е преминал в онези времена, знаят. Знаят и колко много е загубила културата на България в течение на половин век от комунистическите догми и претенциите на комунистите да разбират от всичко.
Жертвата е винаги мъченик. Дори и да не става дума непременно за загубен живот, може да е само съсипан от политическия терор, а такива са много.
Далеч не смятам за необходимо всички жертви да бъдат героизирани - не всеки мъченик е герой. Но не трябва да ги забравяме.
Очакваш новото време да направи пантеон на жертвите си, превръщайки ги в герои по примера на комунистите - много често и с помощта на лъжи? Едва ли.
А имена няма да изреждам – все ще пропусна някого. Но никак не са малко.
tomatroev ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 168
Място: Бургас
Въведено на:
01 Фев 2011 20:50:47 »
Да, права си, тоталитарната система настина се опита да направи това, да направи герои. Но не успя. Защото явно така не става. Доколкоко знам, дори и личността на Никола Вапцаров се извисява в народното съзнание въпреки Партията, какъвто може би е случаят с Пеньо Пенев.
Права си, че от загиналите, повечето ще бъдат просто жертви, мъченици.
Но народната митология винаги има нужда от герои. Когато едно историческо време не може да ги "произведе", значи е безвремие. Мисля, че през тези 20 години Държавата на прехода е едно историческо безвремие.
Имаме фалшива държава, ще имаме и фалшиво, показно честване на този ден.
Дано тук стане по друг начин, по човешки, затова ми се ще да стане дума за конкретни личности, творци, жертва на репресии и от които по-късно ще се откроят тези, които ще бъдат символи на нацията.
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
01 Фев 2011 21:23:45 »
Кое й е фалшивото на държавата?
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
02 Фев 2011 01:14:24 »
Ето ти една от първите жертви на комунизма, Тома. Текстът е от Уикипедия, там има още доста информация за делото му. В зловещото дело номер 6 има още сто имена на интелектуалци.
Райко Алексиев
С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди: "Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва". Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван лично от Лев Главинчев и е набеден за "народен враг" поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. През ноември 1944 е пребит до смърт в Дома на слепите, където са задържани много други интелектуалци и общественици, а имуществото му е конфискувано в полза на "народната власт". Според документалния роман "Горещо червено" от Ивайла Александрова (удостоен с наградата на СБЖ за постижения в журналистиката и наградата Елиас Канети), който се позовава на интервюта със съпругата на Алексиев и на документални изследвания, сред убийците му вероятно са поетът и художник Крум Кюлявков и Георги Боков, член на БЗНС и по-късно главен редактор на "Земеделско знаме" и баща на Ирина Бокова и Филип Боков. През март 1945 Алексиев е осъден посмъртно заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда от т.нар. "Народен съд" по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити.
Книгите му са забранени в годините на Народна република България.
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
02 Фев 2011 10:33:55 »
Мисля, че този ден е ден за конфронтация и разделение на нацията.
Ние си имаме един голям и светъл празник - "Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България".
Не можеше ли този ден да е ден и за почитане паметта на жертвите на комунистическия режим?
Защо не? Да не би жертвите на комунистическия режим да не отговарят на определението "загинали за свободата и независимостта на България"?
tomatroev ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 168
Място: Бургас
Въведено на:
02 Фев 2011 13:12:31 »
Реплика към Ангар: По-добре избягвайте термина "комунистически режим", аз лично предпочитам да го наричам "тоталитарен" или "сталинистки". Тогава всички си идва на мястото - разбира се, че жертвите на тоталитаризма, бил той източноевропейски или западноевропейски, "хитлеризъм" или "сталинизъм", са си все жертви на една и съща система и борци за една и съща свобода. Като всички други, борили се за справедливост от Ботев насам.
Към Красавица: Прочетох ти текста и се почувствах малко глупаво, съжалявам, не съм знаел тези неща, за Райко Алексиев, нито съм попадал на книгата на Ивайла Александрова, а както казваш, този достоен човек е само един от стоте други... Ако, както казва народа, е горе на небето, би се зарадвал, че го споменаваш в този ден.
От друга страна, ако приемеш, че аз съм един средностатистически българин, съм още едно потвърждение, че ние, българите, не си знаем най-новата история и достойните личности в нея.
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
02 Фев 2011 13:15:15 »
angar написа:
Мисля, че този ден е ден за конфронтация и разделение на нацията.
Ние си имаме един голям и светъл празник - "Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България".
Не можеше ли този ден да е ден и за почитане паметта на жертвите на комунистическия режим?
Защо не? Да не би жертвите на комунистическия режим да не отговарят на определението "загинали за свободата и независимостта на България"?
Ангар, естествено, че не отговарят.
С това предложение обезсмисляш напълно значението на израза "свобода и независимост на България".
Как да се включат тук и жертвите на комунизма, след като България е свободна и независима държава от 1908 г.? А комунистите вземат властта и започват диктатурата си през 1944? Свобода и независимост от кого – от комунистите ли? Ами те са си наши, български.
Определено 2 юни е посветен на борили се за нещо и загинали, а далеч не всички жертви на комунизма са се борили срещу него и са загинали.
Освен това прави разлика и между герой и жертва - вече стана дума.
В този случай - 1 февруари - става дума за хора, които са жертви отначало на абсолютните комунистически беззакония – при Райко Алексиев – не мислел като тях и рисувал карикатури на Сталин? Който не мисли като мен, ще го убия?
Какво значи да те убият като куче и след това да ти спретнат съдебно дело? Гавра със здравия разум! После комунистите се усетили да си узаконят терора - турили в конституцията член 1 – че само те имали право да управляват държавата. Бре!
Следващият половинвековен период от историята ни е абсолютно безумен - “Диктатура на пролетариата”!!! Че кой оставя ръководството на една държава в ръцете на неуки хора? Надпреварвали са се да се самоизтъкват кой е по-прост, та да му дадат по-висок пост.
И е последвал терор на неуките над учените – по всякакъв начин.
Непосредствено след 1944 - стотици и хиляди съсипани животи чрез изпращане в лагери, изселвания... адвокати и лекари са карани да чукат камъни по кариери... кой оживял, кой не... по-късно мнозина са били подлагани на всякакви репресии, обявявани за политически неблагонадеждни, та не били верни на Партията, та били врагове на народа и всякакви подобни глупости. Хората са си живеели и работили съвсем нормално, а с политически доноси са били уволнявани или им е било спирано професионалното развитие. И това - половин век! Точно там е голямата трагедия на страната ни, достатъчно информация има.
1 февруари е обявен за ден на почит към тези хора - жертви на комунистическата диктатура.
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
02 Фев 2011 15:55:15 »
Права си, нямам какво да ти възразя, щом става въпрос за жертви.
Но на кого са били жертва те? На комунизма ли? Те са станали жертва на обикновени престъпници - защото комунизмът като идеология няма нужда от такива жертви. Комунизмът е изисквал възмездие за действителните престъпници - за мъчителите и убийците и виновниците за националните ни катастрофи. Ако са били осъдени и невинни и хора, като Райко Даскалов например, това е вина не на комунизма, а на конкретни хора, да речем на хората от съдебните състави. Защото кой може да застави честния човек да произнесе несправедлива присъда? А ако е било, както казваш ти - първо разстрелват, а после съдят - пак са го правели хора, които са търсели лично отмъщение или като отдушник на насъбраната си болка и омраза към предишната власт, или поради ниските си завистливи душици - както и да е, но не защото комунизмът го е изисквал.
Лошото е, че този ден у нас е замислен и се провежда не като ден на скръб и отдаване на почит, а за разпалване на злоба и омраза. Затова беше съпътстван и с други прояви - като искането за събаряне на паметника на Съветската армия например.
Но, след като на този период отдавна е дадена подобаващата се оценка, срамното е, че в "демократична" България се прие и двайсет години вече се прилага и развява законът за лустрацията например. Като без оценка на конкретното поведение всички от стария режим се обявяват за врагове или за непригодни! Докога ще търсите и ловите вещици?
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
02 Фев 2011 16:45:07 »
Ангаре, няма да водя политически спорове.
Това сте вие комунистите - не оставяте хората спокойно да почетат и мъчениците си.
Нямаш съвест за две пари, та не можеш да осъзнаеш, че точно такива като теб, дето се гордеят, че са комунисти, трябва да си мълчат на този ден.
Освен да ти го кажа на “родния” ти език, дано разбереш:
Заткнись!
breg Гост
Въведено на:
02 Фев 2011 21:41:48 »
Очакваш от комунист срам и съвест! Красавице... Чуваш ли се?
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
02 Фев 2011 22:36:22 »
Специално за Тома:
СТЕФАН САВОВ
Роден е в София на 8 януари 1924 г.
Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".
Дядо му Стефанаки Савов е известен чорбаджия, секретар на тайния революционен комитет във Враца, съратник на Христо Ботев, а след Освобождението - виден политик. Баща му – Димитър Савов, е един от най-големите български индустриалци, финансов министър, депутат, подписал петицията за спасението на българските евреи и... загинал в тресавищата на концлагера Белене. Стефан Савов много пъти е разказвал как е трябвало да изрови трупа на баща си от тинята на лагера в Белене, за да го препогребе.
Самият Стефан Савов преминава почти през целия 20 век с “клеймото” си на наследник на славната фамилия и млад юрист - през лагерите на комунистическата преизподня, през петнадесетгодишна „практика” на арматурист по строежите на социалистическа България. По-късно става преводач от испански, депутат във ВНС, председател на 36 Народно събрание, шеф на Демократическата партия.
Още на 20 годишна възраст той вече е репресиран от комунистическия режим. Всичките имоти на семейството му са били национализирани, а самия той е изселен да живее в друг географски район на България. По-късно дори го вкарват в затвора като политически затворник.
Доброто му образование и перфектното владеене на три чужди езика все пак го съхраняват като човек. След като работи 15 години в строителството, той става член на съюза на преводачите като преводач от испански език. Превел е над 30 книги.
През 1990 г. става председател на Демократическата Партия, която малко по-късно влиза в СДС. През 1990-1991 г. е депутат във Великото народно събрание. След това в периода 1991-1992 г. е председател на Народното събрание по времето на управлението на Филип Димитров. Направил си е отвод, когато е предложен за кандидат-президент - заявява, че в СДС има личности, които са по-популярни и могат да донесат повече гласове от него. Продължава да бъде депутат до смъртта си през 2000 г.
Награден е с медала на Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията.
При избора на председател на Великото народно събрание БСП издига като свой кандидат комуниста академик Николай Тодоров, който се представя: историк, професор, академик, представител в ЮНЕСКО, председател на десетки номенклатурни организации, владея няколко езика и още, и още.
След него е ред на Стефан Савов, кандидат на СДС.
Той излиза достолепно на трибуната и казва за себе си само:
„Цял живот се опитвах да държа главата си над водата с достойнство.”
Записан(а): Nov 18, 2003
Мнения: 1656
Място: Интернет :)
Въведено на:
02 Фев 2011 23:25:34 »
Както (може би) сте забелязали, избягвам да вземам отношение в теми, но този път не мога да се въздържа.
Не и след това, което прочетох като последно мнение от krasavitsa...
Имах изключителният късмет и бих казал незаслужената привилегия, да се запозная очи в очи с бай Стефан Савов и Петър Дертлиев в годините, когато всички бяхме в еуфория и едва ли не очаквахме за броени дни да скъсаме оковите на тоталитаризма и да започнем да дишаме с пълни гърди въздуха на свободата.
Но не би. Поне не и за броени дни...
Още тогава Петър Дертлиев, на учредителното събрание за възстановяването на БСДП, каза от трибуната: "днес всички си мислите, че сълзите на народа ни пресекват, но не бързайте да се радвате - най-силно хапе настъпената змия". И всички вече знаем, че беше прав...
Ангаре, приятелю, имам една молба към теб.
Моля те, не вземай повече отношение по тази тема. Независимо как ще наречеш онези години - "комунизъм", "тоталитаризъм", "сталинизъм" или Бог знае още какво - тези, които са жертва на репресиите от онова време НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ТОВА. Не го заслужават независимо дали за това е виновен комунизма или тези, които го налагаха с кръв...
Да, като осъзнат демократ аз ще ти кажа: "не съм съгласен с това, което казваш, но бих направил всичко, за да можеш да го кажеш". Забрави за административните ми правомощия по тези места. Аз не ти казвам, че ще ти отнема думата, независимо, че мога да го направя с лекота. Аз просто те моля да се въздържиш. Поне този път и поне по този повод. В името на всички достойни българи, които вече ги няма.
И в памет на моя дядо...
tomatroev ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 168
Място: Бургас
Въведено на:
03 Фев 2011 13:20:39 »
Красавице,
Знам, разбира се, кой е Стефан Савов, също и Петър Дертлиев, помня ги добре, въпреки, че оттогава вече минаха 20 години.
Но така, както продължавате "дискусията" с Ангар, той "комунист", вие - "антикомунисти", ще откарате още 20 години.
Хареса ми цитатът на Дертлиев от Администратор, че "...най-силно хапе настъпената змия!"
Но може би от там е започнал проблема? Защо, още когато "....догде е мъничка змията...", както казва поетът, не сте и строшили главата?
И ето, пораснала змията и станала триглав змей!
Но понеже сме все пак в лит. сайт, ще продължа малко приказно: Много злини причинил този змей на хората, докато накрая дошъл Юнак Балкански и рекъл: "Аз ще победя триглавия змей" Замахнал с меча си и отрязъл едната глава на змея, т.е. СДС. И тутакси на нейно място място израснали други две: ОДС и ДСБ!
И станала ламята четириглава: БСП, ДПС, ОДС и ДСБ!
После знаете какво станало. Станал змеят петглав, а после като резнал Юнак Балкански главата на НДСВ, израснали на нейно място други две, Атака и ГЕРБ, и станал седемглав...
И сигурно накрая е щял да стане змеят и стоглав, но се усетил юнака, спрял се, подпрял се на меча си и си казал: "Какво да правя? Няма да стане така тази работа!"
Змеят, скъпа Красавице, е Държавата на прехода.
Предполагам, че нито Ст. Савов, нито Дертлиев нито жертвите на тоталитаризма, лека им пръст, биха се радвали на такава държава.
Защо Държавата на прехода е фалшива?
Защото е като една друга държава, която сме имали в историята си - Източна Румелия. И във Франция е имало такава фалшива, срамна държава, знаеш, тази на техния генерал Петен.
Държавата на генерал-губернатора Ал. Богориди / иначе достоен човек /, е била такава, държава на колаборационисти. Уж свободна.
Двадесетгодишната ни Държава на прехода, начело на която е сега нашият генерал-лейтенант Б. Борисов, е същата. Уж демократична.
Такива държави си отиват безславно в историята. Заедно с партиите си.
Но трябва сила. А силата, както знаеш, я прави съединението.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума