Записан(а): Oct 03, 2007
Мнения: 90
Място: Пловдив
Въведено на:
06 Яну 2011 00:52:39 » Клуб12 представя Ръкописната книга в "Петното на Роршах
Клуб12 и Ръкописната книга
11 януари, от 19 часа, клуб "Петното на Роршах", Пловдив
Съчинени във времето, създадени в движение, запалени от любовта, от нещо, каквото и да е то, но няма баркод...Няма роля, няма маска или философия. Вярваме, че това нещо е добро, че няма излишни букви и числа. 12 не дава отговорите- сам ще ги намериш.
Клуб12 е дамски, но не феминистки. Свързва ни любовта към изкуството.
Вероятно сме "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света", но не по Сароян, а по ухание на портокал в януарска утрин, разделен на пет парчета.
Клуб12 се роди в столично мазе, което нарекохме "Мазето на света", на 10-ти януари 2010г., по сън на Руми Райк, и бе прегърнат от тези, които са го сънували също.
Нашият дебютен проект "12:21", е по-особен поглед към книгата, намигване и провокация.
Рециклирани сънища върху рециклирана хартия. Ръкописи.
Спомен за тетрадките, в които сме писали първите си стихотворения.
Поезията е онзи мил портокал, в чийто сок ще потопим ръцете си.
Една вечер със Зорница, Нада, Таня, Станислава и Руми.
5-те парчета на портокала:
Нада (Надежда Григорова)
На 19-тият ден от август, в година, все едно коя съм се родила–
една събирачка на ветрове във вятърни мелници. И на бури в чаша вода.
После ги пропилявам на вятъра- онзи, който разпалва огньовете.
И играе на цунами с водата. В чашата. И така...Все още...
Без да зная докога. И докъде.
Сти
хо
тво
ре
ни
Пустота и е-е-е-ех!
малко думи
ни
ре
тво
хо
Сти
Зорница Николова
Зодия Везни, елегантна, обича дъжд, черен шоколад и думи.
Понякога спи от вътрешната страна на вятъра и се гримира в лилаво,
в точен френски акцент.
Събира цифри, определения и музикални компилации в стил jazzamore.
Все още учи...
правилното отношение към дъжда
дъждът на този остров
винаги е макарони
и десет
внимавам в обиколки
усмивки
тенджера с капак
и други емоционални аксесоари
съм принцесата с инициали в името
достойни за официално представяне
на корица Vogue
или друго подобно предаване с мисловна сила
ще те запомня от третия път
ако си пустиня
и имаш ясна визия за
див лебед плуващ из табла на легло живяло
преди мен
преди теб
в сезон започващ любов и свършващ море
съм замразена девет седмици и половина
добре
казвай ми Смело Сърце
ще се стека ванилово по дланите ти
ако това е мястото
дълга съм
като предговор на роман с 800 страници
с позлатен лотос и несъвършенства
само аз спирам дъжда
на това небе побеляло от мръкване
знаеш ли
знаеш ли
макарони на този остров
е
десет
говори ми само
в бъдеще време
Таня Цветанова
Ставаме подвластни на думите в мига, в който се родим. Една от
страстите. Останалото е дъжд, пръстите на вятъра и тревогата в очите.
Останалото е топлината на кафяво и отражението на светлината в
него. Останалото е синьо и смехът, извиращ от жълтите му точици.
Останалото са дървета, в които заспива тишината, птици и много небе.
...Останалото е животът, който ни ражда всеки ден...движението
на мисли и...аз.
Подарък
сега те нямам
всички думи ми тежат
по-кратката съм
от взетата назаем глътка въздух
и раздробена като пясък
във сянката на някой друг
повярва ли
че през замъглените стъкла
ще можем да отглеждаме
щастливи къщи-
със влюбено наивния им смях
покривките и топлите вечери
и с някакъв прозорец
през който да си тръгнем вечерта
и да се върнем
преди денят
да облече очите ни в приличие
докато пръстите на хладните ни длани
все още търсят пътя си за връщане
и някаква мъгла
мъгла
мъгла
и къща
не подарила себе си на другите
Станислава Станоева
Обичам думите, те също ме обичат.
Словото е изкуството, чрез което най-добре изразявам себе си.
Хоби ми е да пътешествам не само по света, но и през човешката душа.
Автор съм на 3 поетични книги.
Живея и работя в Пловдив.
чужденката
гледам се в огледалото
и си казвам
не те познавам
но ще се смиля над теб
да поживееш в това тяло
Руми Райк
Родена в люта, януарска зима, в България.
Майка на своите състояния и книги, предимно детски.
Прави неща от глина, и такива от дъжд и вятър, но не задължително от дъжд на вятър.
Понякога се забравя между редовете и остава там, притихнала за дълго.
Търси я в процепите на дюшемето или на върха на планината.
Или изобщо не я търси.
Очите ми- тези скръбни вдовици от кръста нагоре
Всичко това е заради
онази част от стъпалата ми
която върви срещу мен –
треперят камъните с избледнели ириси
състоява се танцът на вятърни сенки
въпреки протеста на миглите и белите дробове
си извайвам вечността във смирението и скулите
разликата между преспа и локва е незначителна
залезът ни нанизва на стръмният си гръб
никак не ми се говори когато не е известно
Who took the cookie from the cookie jar
след всички закуски с отчаяние
отвъд синият хълм прибоят се втурва
в кораловите рифове и засяда там завинаги
звездите са изстискани смокини
върху гримасата на любовта
сме черно-бели черно-бели тела и думи
Всичко това е заради
онази част от сърцето ми
която си позволи да липсва –
хълбоците на оживяването потъват в пясък
изравят се гладните чайки от нощните дюни
след всяко твое обичам те
арфите събличат траурните рамене
преглъщам сълзите си толкова обикновено
като някакъв планктон полепнал в гърлото
морето разпечатва с все по-дребен шрифт
кардиограмата на учестеното случване
разсипани в памучни процепи
ограничаваме зимите поради липса на криле
от погребения на светове на себе си да натежим
късно е без да мога да избегна нито щрих нито контур
от дъгата на която съм увиснала
сме черно- бели черно-бели тела и думи
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
06 Яну 2011 11:58:49 »
Успех, момичета!
_________________ Silver Wolfess
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
06 Яну 2011 14:55:48 » Клуб 12 представя...
Руми Райк,
... ... ... ...
... никак не ми се говори когато не е известно
Who took the cookie from the cookie jar*
... ... ... ...
Предположих, че НЕ-англоговорящи, също биха прочели, и полюбопитствали,
какво все пак е това *Who took the cookie from the cookie jar*... , ,
Е, ако са имали баби - да им кажат:
*Кажи, баба: Thank You*!... , моите тревоги са безпочвени...
Все пак - не мога да не се *включа* в играта... , ,
* - Who me, couldn't be! ... , ,
Записан(а): May 13, 2009
Мнения: 19
Място: Нангилима
Въведено на:
07 Яну 2011 02:27:53 »
Седя пред компа и си гризя ноктите от два дена, някой няма ли да организира нещо и при мен, а, предлагам подслон?
Успех ви пожелавам и много, ама много читатели , а книжката вече съм си я заявила, мда, и само смейте да я дадете на някой от опашката!
_________________ “Хората четат себе си в книгите преправяйки, което им е нужно и махайки, което не им е..”
Чарлз Буковски
dressy ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 4
Въведено на:
09 Яну 2011 10:30:04 »
wingstofly написа:
Седя пред компа и си гризя ноктите от два дена, някой няма ли да организира нещо и при мен, а, предлагам подслон?
Успех ви пожелавам и много, ама много читатели , а книжката вече съм си я заявила, мда, и само смейте да я дадете на някой от опашката!
само за теб,прекрасна!!!
поздрави Хавана от мен
mastilo ХуЛитер
Записан(а): Apr 27, 2005
Мнения: 200
Място: Варна
Въведено на:
10 Яну 2011 16:19:15 »
Успех!
Agaq ХуЛитер
Записан(а): Feb 16, 2008
Мнения: 30
Въведено на:
10 Яну 2011 22:15:31 » Освен успех на нашите момичета от клуб 12 -
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 522
ХуЛитери: 3
Всичко: 525
Онлайн сега:
))
))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
