Ивановден

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2009 Мнения: 24

Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На този ден празнуват всички носещи имената Иван,Иванка и производни от тях.Да си припомним за някои от по-известните българи носещи това име.

Иван Минчов Вазов - класически български писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) - цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.
Иван Андреев Богоров (Богоев) - виден български енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička) - български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Ива̀н Шишма̀н -цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.
Ива̀н Алекса̀ндър - български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Ива̀н Срацимѝр, срещан и като Иван Страцимир, - български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо и Ванче Михайлов, както и с псевдонима Радко, - български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение.
Иван Димитров Шишманов (1862-1928) - филолог, писател и преподавател, както и български политик от Народнолибералната партия.
Цар Йоа̀н Асѐн I (често само Асен, всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име), известен още с прозвището Белгу̀н, -владетел, управлявал България от 1190 г. до 1195 г. Властва заедно с брат си Теодор-Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство.
Иван Андонов Савов - виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., в Старозагорското въстание и Априлското въстание, един от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в Пловдив.
Иван Стефанов Цончев - опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор. Водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Иван Георгиев Гарванов - български революционер, председател на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.
Академик Иван Йончев Снегаров -голям български църковен историк, архивист и археограф.
Йоа̀н Владисла̀в (Иван Владислав) - български цар в периода 1015-1018 г., последният общоприет от владетелите на Първото българско царство.
Иван Асенов Андонов - български филмов деец. Известен е като режисьор на знаменити български филми като „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“ и „Адио, Рио“, както и с ролите си във филмите На малкия остров, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“.
Иван Колев Колев - български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница.
Акад. Иван Евстратиев Гешов - български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913). Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924).
Иван Николов Кирков - български художник - живописец, илюстратор и сценограф.
Иван Славчев Ласкин -български театрален и кино актьор. Играе в трупата на театър „Българска армия“.
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен - български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II.
Иван Йорданов Венедиков - виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.
Иван Симеонов Дуйчев - виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Иван Николов Странски - български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за "баща" на кристалния растеж.
Иван Николов Абаджиев - известен бивш български щангист и треньор на националния отбор по вдигане на тежести.
Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов,- известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Джони Инглиш (англ.: Johny English), Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), роден в Разград през 1827 г. Той често е посочван като основател на масонството в България. [1][2]
Иван Николаевич Вулпе (или Вульпе, както се изписва името му в много български източници) -български оперен певец (бас) и вокален педагог.
Иван Минков Хаджийски - български публицист, социален психолог
Иван Петров Стоянович по прякор Аджелето (Стара Загора 25 септември 1862 - София15 февруари 1947) - български революционер, обществен и държавен деец.
Иван Боянов Лечев - български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София.
Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, - български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
Честит празник на всички именици!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите