Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Svetoslav_Ivanov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13820

Онлайн са:
Анонимни: 95
ХуЛитери: 7
Всичко: 102

Онлайн сега:
:: Svetoslav_Ivanov
:: Strinka7
:: misteriavechna
:: Ami
:: korleone
:: Albatros
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2019 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
12 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Прочетено и споделено
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
vilvar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 02, 2007
Мнения: 78

МнениеВъведено на: 21 Юли 2010 21:18:55 » Прочетено и споделено Отговори с цитат върни се горе

Попаднах на интересен текст, потърсих вариаnт на български, но не намерих. Текстът може да хареса и на други хора, затова споделям. Преводът ми е непрофесионален, не намирам и информация за автора.

Историята на една чаена чаша


Имаше някога един мъж и една жена, които обичаха да си купуват разни красиви неща. И двамата особено обичаха антики и керамични съдове, и по-специално, чаени чаши. Тъкмо щяха да отпразнуват сребърната си сватба. Един ден, в един такъв магазин за красиви неща, те видяха една красива чаена чаша.

- Може ли да погледнем отблизо това? Никога не сме виждали такава прелест! - попитаха те магазинерката.

И тъкмо да поемат в ръце чашата, тя неочаквано проговори:

-Аз не винаги съм била чаша. Беше време, когато бях червена и бях глина. Моят майстор ме взе, започна да ме овалва и потупва. Не спираше да го прави отново и отново и аз се развиках накрая:

- Остави ме на мира!
А той само се усмихна и каза:
- Не още.

След това бях поставена на въртящо колело, - каза чаената чаша, - и изведнъж започна едно въртене, и пак, и пак, и пак.
- Спри най-сетне, зави ми се свят! - извиках аз.
Но майсторът само поклати отрицателно и каза:
- Не още.

После ме сложи в пещта. Никога не бях изпитвала такава жега. Не разбирах защо иска да ме изгори, крещях и чуках по вратата. Виждах го през пролуката и можех да прочета по движенията на устните му, докато поклащаше глава:
- Не още.

Най-сетне вратата на пещта се отвори, той ме постави на един рафт и аз започнах да се охлаждам.
- О, така е къде-къде по-добре. - въздъхнах аз.
А той започна да ме четка и боядисва. Изпаренията бяха ужасни. Мислех, че ще се задуша.
- Спри, спри, моля те! - и сълзите ми закапаха умолително.
- Не още. - каза той, невъзмутимо поклащайки глава.

И не знам какво му стана, но ме взе от рафта и отново ме върна във фурната, но не като предишната. Тази беше двойно по-жежка и си знаех, че тук вече ще се задуша окончателно. Молех се. Призовавах го да спре, пищях...И единственото, което виждах през процепа,
беше поклащането на главата му, казвайки:
- Не още.

Тогава вече загубих всякаква надежда. Знаех, че няма да оцелея. Не разбирах защо ми причинява това. Бях готова да се откажа от борбата. Но ето че вратата пак се отвори и той ме върна на рафта. След около час ми подаде огледало и каза:
- Погледнѝ се.

И аз го направих.
- Това не съм аз. Това не може да съм аз! Прекрасно е...аз съм прекрасна... - можах само да прошепна.

- Искам да запомниш нещо. - каза майсторът. - Знам, че боли да те търкалят и потупват, но ако бях спрял, ти просто щеше да изсъхнеш. Знам, че ти се зави свят от въртенето на колелото, но ако бях спрял, ти щеше да се разпаднеш. Знам, че болеше и беше непоносимо горещо във фурната, но ако не бях те поставил там, щеше да се напукаш. Знам, че беше повече от неприятно да вдишваш изпарения и прах, докато те четках и боядисвах, но ако не бях го направил, никога нямаше да заякнеш, щеше да си останеш безлична и да нямаш свои собствени цветове. И ако не бях те върнал отново в пещта, закалката нямаше да е достатъчна и ти нямаше да оцелееш задълго. Сега...си завършен продукт. Сега си това, което имах предвид, когато се захванах с теб.

Автор-неизвестен

Източник: http://www.all-creatures.org/stories/teacup.html
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
vilvar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 02, 2007
Мнения: 78

МнениеВъведено на: 24 Сеп 2010 17:21:11 » Отговори с цитат върни се горе

Майчината обич

Една вечер малко момче се приближи до майка си в кухнята, докато тя приготвяше вечерята и ѝ подаде лист хартия, над който замислено бе писало известно време. След като си забърса ръцете, майката прочете следното:

За окосената градина - 5лв
За почистването на стаята ми тази седмица - 1лв
За пазаруването вчера - 0.50ст
За гледането на бебето докато ти беше до магазина - 1лв
За изхвърляне на боклука - 0.50ст
За шестиците в училище - 5лв
За почистване на двора - 2лв
Всичко за изплащане : 15лв

Майката го погледна, застанал пред нея и беше очевидно, че нещо ѝ минава през ум в този момент. Тя взе химикал, обърна листа хартия и започна да пише. И ето какво написа:

=> За деветте месеца, през които те носех в себе си, докато ти се оформяше в мен:
Безплатно

=> За всички безсънни нощи, в които те лекувах и се молех за теб:
Безплатно

=> За всички изплакани моменти, когато плаках за и с теб:
Безплатно

=> За всички нощи в мисли за предстоящите тревоги, свързани с теб:
Безплатно

=> За играчките, храната, дрехи и забърсване на сълзите и нослето ти:
Безплатно

=> Сине, като добавка към всичко, посочено по-горе, цената на моята обич към теб е:
Безплатна

Когато момчето дочете написаното, една голяма сълза напираше да се откърти от ъгъла на окото му. То погледна майка си право в очите и изчервено каза: "И аз те обичам, мамо." После взе химикала и най-отдолу на листа с неговият списък с големи букви написа:
"ИЗПЛАТЕНО ИЗЦЯЛО"

автор: неизвестен
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2384
Място: Варна

МнениеВъведено на: 28 Сеп 2010 23:20:09 » Обичам такива истории! Отговори с цитат върни се горе

те са и не съвсем истински и толкова истински та чак заболява

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
vilvar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 02, 2007
Мнения: 78

МнениеВъведено на: 03 Ное 2010 21:28:41 » Отговори с цитат върни се горе

Това не е мой проблем

Един мишок надничал от дупчицата си в стената и наблюдавл как стопанинът и жена му разопаковат някаква кутия. "Какво ли има за ядене вътре" - любопитно си мислел той. Останал поразен обаче, като видял, че това е капан за мишки.

Измъквайки се към задния двор на фермата, тръгнал разтревожен да разгласява предупреждението:
- Има капан за мишки в къщата, там има капан за мишки!
Кокошката изкъткала, почесвайки си , повдигнала глава и казала:
- Господин Мишок, виждам че си сериозно загрижен, но не виждам какви последици може да има от това за мен. Мен лично това не ме притеснява особено.
Мишокът се обърнал към прасето и зацвъркал обезпокоително:
- В тази къща има капан за мишки!
- Съжалявам Господин Мишок, - съчувствено казало прасето,- но нищо повече не мога да направя, освен да се моля за теб. Бъди уверен че си в молитвите ми вече!

Мишката се втурнала към кравата, която пък отвърнала почти пренебрежително:
- Какво муууу е на капанът, господин Мишок, това мен заплашва ли ме някак, а?

И така мишокът се върнал в къщата с увиснала глава, обесърчен и сам, изправен пред появата на капана.

Същата тази нощ в къщата се чул звук от изщракване и като че ли капанът оправдал предназначението си да лови плячка. Стопанинът и жена му се втурнали да видят какво има в него. В тъмното стопанката не успяла да забележи, че това там всъщност било опашката на отровна змия. Змията я ухапала и стопанинът хукнал да води съпругата си в болницата.

Жената се върнала се у дома с треска. Всички добре знаят, че най-доброто лекарство при треска е топла пилешка супа, така че стопанинът си взел секирката и се запътил съм задния двор за основната съставка на супата. Болестта на стопанката се провлачила и техните приятели и съседи започнали да се редуват около леглото ѝ да се грижат за нея. За да има храна за всички, наложило се стопанинът да заколи прасето. Бедната жена така и не успяла да се възстанови и в крайна сметка се споминала. Наложило се стопанинът да пожертва кравата си, защото почти цялото село се стекло на погребението, а обичаят бил скърбящите в такъв момент да бъдат добре нагостени.

Автор-неизвестен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Remembrance
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 14, 2008
Мнения: 43

МнениеВъведено на: 04 Ное 2010 10:17:03 » Отговори с цитат върни се горе

Прочетох ги на един дъх, благодаря.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2384
Място: Варна

МнениеВъведено на: 04 Ное 2010 16:37:03 » С благодарност на Светлана Лашова, че ми разказа за това Отговори с цитат върни се горе

Из „Историите, които ме научиха да живея” - „Стъпките на Бога”

Сънувах сън. Разхождах се с Господ по брега на морето, а по небето проблясваха сцени от моя живот. На всяка от тях имаше по два чифта стъпки по пясъка, но за моя изненада забелязах, че в много случаи по пътя ми и маше само един чифт. Открих, че това се е случвало в най-тежките моменти от живота ми. Попитах Бог:
- Господи, Ти беше казал, че след като веднъж реша да Те следвам, винаги ще ходиш с мен. А сега установявам, че през най-мъчителните мигове има само един чифт следи по моя път. Не разбирам, защо си ме изоставил, когато най-силно съм се нуждаел от Теб?
- Мое скъпо дете, никога не съм те изоставял в изпитанията.
Там където виждаш само едни следи АЗ ТЕ НОСИХ НА РЪЦЕ.

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
vilvar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 02, 2007
Мнения: 78

МнениеВъведено на: 20 Окт 2013 14:02:40 » Отговори с цитат върни се горе

Да споделя и тук, нещо прочетено от Георги Бърдаров, когото не познавам, но написаното от него ме спечели мигновено!

http://www.public-republic.com/magazine/2013/07/109002.php
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com