Джек Лондон - Мартин Идън - с намигване към doriana-doriana

Гост

С искрено удоволствие, че най-после срещам литературна провокация в литературен сайт, а иначе дали сме на едно мнение, абсолютно няма значение.

Из Мартин Идън:
(към средата на глава 36)

"Отначало разговорът бе разпокъсан. Това не попречи на Мартин да долови проницателността в мислите на присъстващите. Тези хора имаха възгледи, много често пртивоположни; бяха остроумни и духовити без да са повърхностни. Бързо откри, че те търсят връзка с науката и във всеки от тях е вкоренено едно обединяващо и всеобхватно възприемане на проблемите и космоса, независимо от въпросите, по които разговаряха. Те имаха собствен мироглед, всеки по свой път отричаше една или друга установена догма, а плоскоумните забележки им бяха чужди.
В семейство Морс никога не се обсъждаше подобно богато разнообразие от въпроси. Единствено времето можеше да ограничи темите на техните разговори. Простираха се от новата книга на госпожа Хъмфри Уорд до последната пиеса на Шоу и от бъдещето на драмата до мемоарите на Мансфилд. Хвалеха или се подиграваха на уводните статии в сутрешните вестници, прескачаха от трудовото законодателство в Нова Зеландия към Хенри Джеймс и Брендър Метюс, прехвърляха се към политиката на Германия в Далечния Изток и икономическата същност на въпроса за "жълтата опасност", спореха върху изборите в Германия и последната реч на Бабел и стигаха до местните политически проблеми, до най-новите очаквания и скандали в администрацията на сдружената работническа партия и до поводите, които доведоха до стачката на пристанищните работници. Мартин бе смаян от дълбочината, с която схващаха нещата. Знаеха онова, ЗА КОЕТО ВЕСТНИЦИТЕ МЪЛЧАХА - КОНЦИТЕ, ПРУЖИНИТЕ И СКРИТИТЕ СИЛИ, КОИТО КАРАХА КУКЛИТЕ ДА ТАНЦУВАТ. Изнанада го и Мери, тя се включи в разговорите и показа силата на ума, каквата Мартин не беше срещал в нито една жена дотогава. Двамата заговориха за Суинбърн и Росети; скоро Мартин се озова в дълбоките за него води на френската литература. Дойде ред и той да вземе връх, когато тя се опита да защити Метерлинг; достатъчно бе да пусне в ход добре обмислените основни положения от "Позорът на слънцето".
Влязоха няколко мъже, въздухът натежа от тютюневия дим и в този миг Брисъндън даде сигнал за боя:
- Крейс - каза той, - тук има нова жертва за вашия меч. Този свеж и пълен с огън юноша е горещ привърженик на Спенсър. Направете от него последовател на Хекел, ако можете.
Крейс сякаш се събуди, блесна и заискри с ярка сила, но Нортън погледна със съчувствие към Мартин и меката му като на момиче усмивка показваше пълна подкрепа.
Крейс връхлетя върху Мартин, но се Намеси Нортън и постепенно пое огъня върху себе си, така че двубоят продължи между тях. Мартин слушаша и едва се сдържаше да не потрие очите си с ръка- толкова невероятна му се стори цялата сцена, изправена пред него някъде из жалките работнически квартали на юг от пазара. Книгите оживяха в устата на тези хора. те говореха пламенно и с увлечение, а интелектуалния порив ги раздвижваше така, както гневът или алкохолът разгаря други хора. Изказаните мисли не бяха суховати думи, написани от полумитични богоподобия като Кант и Спенсър. Те бяха жива философия, наситена с червена топла кръв, която намираше израз в пламтящите от вълнение лица на двамата мъже. От време на време се намесваше някой от останалите, но всички слушаха внимателни, напрегнати лица, а цигарите угасваха между пръстите им.
Идеализмът никога не бе привличал Мартин, но Нортън го изложи в такава светлина, че бе истинско откритие за него. Стори му се, че убедителната личност на Нортън липсва в думите на Крейс и Хамилтън, макар че те го наричаха метафизик; от своя страна Нортън им се присмиваше и ги обвиняваше в същата слабост. Непрекъснато обсъждаха въпросите за ФЕНОМЕНА и НОУМЕНА, за субективното съдържание, което съществува само в съзнанието, и непознаваемата същност на нещата. Двамата обвиняваха Нортън, че се стреми да обясни СЪЗНАНИЕТО със самото СЪЗНАНИЕ. Той осъждаше тяхната игра с думите и опитите им да извеждат ТЕОРИЯТА от ПОНЯТИЯ, а не от факти. Крейс и Хамилтън бяха втрещени, тъй като изходният принцип на техния метод на разсъждение се основаваше на фактите с последващото им определение.
Когато Нортън се залута из лабиринта на Кантовата философия, Крейс му напомни, че след смъртта си всички добри немски ФИЛОСОФИЙКИ се приютяват в Оксфорд. Следмалко Нортън се позова на Хамилтъновия закон за пестеливос на доводите и двамата незабавно потвърдиха, че изхождат именно от него при своите съждения. А Мартин бе обгърнал коленете си изпълнен с върховна наслада. Нортън не бе последовател на Спенсър и докато спореше със своите противници, непрекъснато се обръщаше и към Мартин в желанието си да го направи привърженик на собствените си философски разбирания.
- Вие, знаете, че никой не е отговорил на Бъркли - каза той, като гледаше право в Мартин. Хърбърт Спенсър се е доближил повече от всички други, но и той не е успял напълно. Дори и най-способните негови последователи няма да постигнат нищо повече. Тези дни четох есе на Салиби, в което се казва, че Спенсър е успял да отговори на Бъркли но не напълно.
- Знаете ли какво е казал Юм? - попита Хамилтън.
Нортън кимна, но Хамилтън цитира думите му за останалите присъстващи.
- Казал е, че доводите на Бъркли са неубедителни, но никой не може да ги опровергае.
- Разбира се, така мисли Юм - отговори му другият, - а той разсъждава подобно на вас, с тази разлика, че е достатъчно умен и признава неопровержимостта на доводите на Бъркли.
Нортън бе чувствителен и се разпалваше, но никога не стигаше до крайности, докато Крейс и Хамилтън напомняха двама хладнокръвни диваци, които търсят уязвимо място за да УДАРЯТ и НАРАНЯТ. Бе вече доста късно, когато Нортън, който все по трудно понасяше непрекъснатите обвинения на двамата за неговата склонност към метафизика, стисна с две ръце стола, за да не скочи на крака и се втурна в решителна атака към своите противници със светнали сиви очи и вече грубо, но все така уверено лице.
- Е добре, върли Хекелианци, нека разсъждавам като човек на медицината, но вие, моля ви, как разсъждавате? Вие, антинаучни догматици, нямате почва под краката си и непрекъснато изтъквате вашата положителна наука в области, където е забранено да се появява. Много врем,е преди да се появи материалистичния монизъм, почвата на това място е била изрината, така, че от него няма никаква основа. Лок е човекът, който го е сторил, Джон Лок. Още преди повече от двеста години той доказа в своя "Опит върху човешкия разум", че не струват ВРОДЕНИ идеи. Аз съм доволен, тъй като вие твърдите именно това. През цялата вечер непрекъснато ми доказвате, че няма вродени идеи. А какво означава това? Човек се ражда без нищо в мозъка си. Явленията, или ФЕНОМЕНИТЕ, са единственото, което може да проникне в мозъка, посредством петте сетива. НОУМЕНА, или същността на нещата, който не се намира в мозъка при раждането на човека, не може да проникне...
- Отричам... - опита се да го прекъсне Крейс.
- Още не съм свършил - извика Нортън - Единственото, което сте в състояние да разберете от самостоятелното действие и взаимодействието на силата и материята е онова, което по един илио друг път стига до вашите сетова. Разбирате ли, заради самия спор аз съм готов да допусна, че материята съществува, но само за да мога след това да ви сразя със собствените ви доводи. не мога да постъпя другояче, тъй като и двамата по рождение сте лишени от способността да проумеете една философска АБСТРАКЦИЯ. Е добре, какво знаете вие за материята, изхождайки от вашата положителна наука? Вие познавате такава, какваато я представят явленията, феномена. Вие си давате сметка за нея само по настъпилите промени, или по точнои само по онези от тях, КОИТО ПРЕДИЗВИКВАТ ИЗМЕНЕНИЯ ВЪВ ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ. Положителната наука борави само с феномените, а вие като истински глупаци се стремите с помощта на ОНТОЛОГИЯТА да проникнете в ноумена, или в същността на нещата и явленията. А забравяте, че според самото определение на положителната наука, тя се занимава изключително само с явленията. Както някой е казал, ПОЗНАНИЕТО ЗА ФЕНОМЕНА НЕ МОЖЕ ДА ПРЕВЪЗХОЖДА САМИЯ ФЕНОМЕН. Вие не сте в състояние да опровергаете Бъркли дори ако сринете Кант; и все пак по необходимост трябва да приемете позициите на Бъркли за погрешни, когато твърдите, че според науката няма Бог, или още по-точно, че съществува материята. Знаете че допуснах идеята за реалността на материята само за да ме схванете по-добре. Бъдете привърженици на положителната наука, след като ви харесва, но оставете настрана онтологията, която няма какво да търси при вашата наука. Спенсът е прав в своя агностицизъм, но ако Спенсър....
Беше време да тръгват за последния ферибот към Оукланд и затова Мартин и Брисъндън се измъкнаха незабелязано. "

Джек Лондон

Надявам се. няма да се наложи да влизаме в спор, че това е детско -юношеска литература , за което си затворила страниците като си поотраснала... Вярвам, че е възможно да си вундеркинд, но за мен това е един от най-хубавите и сериозни американски романи.

Пoздрави
Vionbg

ХуЛитер Записан(а): Aug 22, 2004 Мнения: 7

Сигурна съм, че да се прочете и недей си боже да се вникне в съдържанието на този роман, ще се наложи да се разчупи клишето на четящия . Едва ли очакваме да се случи този феномен, затова предполагам, ще се задоволим с повърхностни нападки спрямо името и славата на автора според критическите статии и популярните четива или анимационни филми, за да се стигне до извода, че няма смисъл да четем дадем автор и бла бла бла Smile

)))

но все пак какво струва да го прочетем и пак и пак...

нищо

vionbg, смяташ ли че Мартин Идън може да оцелее в нашия свят?! Едва ли! Светът, който го уби не се е променил изобщо.

благодаря за текста - сигурен ли си, че е точен (имаш няколко печатни грешки говорещи, че е преписван на ръка)? Бих се възползувал от един цитат.

Гост

sradev написа:

благодаря за текста - сигурен ли си, че е точен (имаш няколко печатни грешки говорещи, че е преписван на ръка)? Бих се възползувал от един цитат.

Абсолютно е точен, възможно е да има печатни грешки, поради бързината. Не успях да го открия в нета този текст и се заинатих да го пренабера. Кажи къде са грешките, за да ги коригирам.

А иначе романът е велик. :)

тези хора. те говореха пламенно и с увлечение,

приютяват в Оксфорд. Следмалко Нортън

Много врем,е преди да

че не струват ВРОДЕНИ идеи. (специално това струват може да е грешка на преводача)

Съгласен съм - романа е автобиографичен и в него е философията на автора. Но аз се концентрирах на разграничението на материалното и идеалното, в което неотдавна бях критикуван от твърде порядъчен и сериозен човек, за да отмина критиката. В цитираният от тебе текст виждам същата липса на елемент в така наречената Онтология. И двете страни на спора (а той не се е помръднал ни на йота) приемат за непроменимо нещо, което е живо.
Благодаря ти за цитата, беше ми запецнало писането на този "малък" проблем. Боя се, че в това място има не една, а две пропасти. ("Не можеш наведнъж да прескочиш две пропасти" Буда)

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Pilar написа:

vionbg, смяташ ли че Мартин Идън може да оцелее в нашия свят?! Едва ли! Светът, който го уби не се е променил изобщо.

Защо смяташ, че светът е убил Мартин Идън (и Джек Лондон - съответно)?
Аз не мисля, че светът има нещо общо. Laughing

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

vionbg написа:

А иначе романът е велик. Smile

И аз съм на твоето мнение - велик е.
Но това е роман за силни хора, които сами си правят живота, а не за некадърни мърльовци и мрънкачи, дето все някой им е виновен, че живеели зле.
Laughing

Гост

sradev написа:

тези хора. те говореха пламенно и с увлечение,

приютяват в Оксфорд. Следмалко Нортън

Много врем,е преди да

че не струват ВРОДЕНИ идеи. (специално това струват може да е грешка на преводача)

Съгласен съм - романа е автобиографичен и в него е философията на автора. Но аз се концентрирах на разграничението на материалното и идеалното, в което неотдавна бях критикуван от твърде порядъчен и сериозен човек, за да отмина критиката. В цитираният от тебе текст виждам същата липса на елемент в така наречената Онтология. И двете страни на спора (а той не се е помръднал ни на йота) приемат за непроменимо нещо, което е живо.
Благодаря ти за цитата, беше ми запецнало писането на този "малък" проблем. Боя се, че в това място има не една, а две пропасти. ("Не можеш наведнъж да прескочиш две пропасти" Буда)

Целта на тази сцена е да покаже, пиянски разговор на интелигентни нешколовани хора, четящи и мислещи, нещо доста по различно от салонните условности. Иначе възможностза дискусия наистина винаги съществува :)

Гост

krasavitsa написа:

vionbg написа:

А иначе романът е велик. :)

И аз съм на твоето мнение - велик е.
Но това е роман за силни хора, които сами си правят живота, а не за некадърни мърльовци и мрънкачи, дето все някой им е виновен, че живеели зле.
:lol: :lol: :lol:

Абсолютно съм съгласен. И е оглушителен шамар в муцуната на плиткоумщината и снобарията.

Гост

Всъщност романът е автобиографичен (но по-скоро ТВОРЧЕСКИ БИОГРАФИЧЕН), в по-голямата си част. Макар, че Джек Лондон не се самоубива, въпреки, че има и такава теория ( но определено не се самоудавя, както е в романа). А и не мисля, че изобщо става дума за самоубийство, а за физическо потвърждение на вече настъпилата духовна смърт. За убийството на един мислещ човек от един мъртъв и закостенял, изпълнен с условности свят.
Основният въпрос, който Мартин задава (аналогичен на Хамлетовия "Да бъдеш или не?") е "Защо сега? Защо, преди, когато не бях известен и гладувах, вие ми обяснявахте, че няма смисъл да пиша и не ме допускахте в домовете си? А сега, когато мога да си поръчам планини от обеди и вечери, се надпреварвате кой по-напред да ме покани? Та аз не съм променил и ред от написаното - текстовете ми са си абсолютно същите, както и преди... ЗАЩО СЕГА?"
А иначе прототип на Рут морз е девойката Мейбъл Ъпългейт, само че мистър Лондон, не само не се самоубива заради нея, ами и намазва ските, след ултиматума й, че ще го вземе ако стане заврян зет и с фино движение се оженва за Беси ;)
Още нещо любопитно за романа. Джек е човек с изключително откачена биография, скитник, просяк, пират на миди, военен кореспондент в Руско Японската война, откъдето единствено той, благодарение на една авантюра, с една наета лодка преплува океана въпреки забраната на японските власти и започва да изпраща материали. Хващат го защото останалите американски вестници, пращат протестна нота на японското правителство с текст "Защо разрешавате на Лондон да пише материали а на нашите кореспонденти не?" Тогава влиза в затвор. :)
Та покрай всичките му идиотизми, решава да си построи сам кораб и да обиколи света. Похарчва цяло състояние и резултатът е едно продънено корито, което едва потегля. И ето го по средата на океана с екипаж, от който САМО ТОЙ знае как се плава, загубили ориентация, сяда и ПИШЕ РОМАНА "Мартин Идън" :)))

Скъпи,
еднаквото поведение на различните индивиди в края на битието им дали е резултат на уникална комбинация от житейски ФЕНОМЕНИ (отразени в съзнанието им) или е по-скоро естествено продължение на нещото извън нас НОУМЕНА, което винаги приключва битието на подобните индивиди подобно? (за справка - Джей Гетсби-самотникът)? Ето това, според мен е впечатлителното за читателя на "Мартин Идън". Тук всеки може да потърси аналог у себе си или пък обратното - да се дистанцира (да не забравяме ОНТОЛОГИЯТА вътре в текста е твъре важна за един читател, ако искаме той да е съпреживяващ).
Да! В тази връзка, убеждавам се, че биографията на младежа Идън (и прототипът му - самият автор) е вдъхновяваща, но определено за индивиди със същата честота на вибрация на възприятията (по-философски казано - битие), като тук (любимата ми алюзия) визирам отново твоите текстове, Вийоне (чрез тях също могат да се правят съпоставки между теб и лондоновия герой). Какво следва да кажем ние жените - да съжаляваме, че не сме Рут или да благославяме, че в края на 20 век имаме възможност за избор - да не сме Рут...Кой знае?
Аз твърдя, скъпи, че понеже човекът е самотно същество, няма начин това да не прозира в действията му, начинът му на живот и темите му за писане, всъщност не визирам само Фицджералд и Ложндон, а всеки от нас. Сублимация на демони (избиване на комплекси) е цялото ни битие, от цялата тая работа просто учим като кучето на Павлов - това да, това - не!

Малко се отплеснах....
Smile

)

А, и още нещо - знаеш ли, че Дж. Лондон е плод на връзката между двама окултисти? Това придава известен нюанс в характера...и поради тази причина считам, че има известен белег в живота му за това? Как мислиш?

Гост

doriana-doriana написа:

Скъпи,
еднаквото поведение на различните индивиди в края на битието им дали е резултат на уникална комбинация от житейски ФЕНОМЕНИ (отразени в съзнанието им) или е по-скоро естествено продължение на нещото извън нас НОУМЕНА, което винаги приключва битието на подобните индивиди подобно? (за справка - Джей Гетсби-самотникът)? Ето това, според мен е впечатлителното за читателя на "Мартин Идън". Тук всеки може да потърси аналог у себе си или пък обратното - да се дистанцира (да не забравяме ОНТОЛОГИЯТА вътре в текста е твъре важна за един читател, ако искаме той да е съпреживяващ).
Да! В тази връзка, убеждавам се, че биографията на младежа Идън (и прототипът му - самият автор) е вдъхновяваща, но определено за индивиди със същата честота на вибрация на възприятията (по-философски казано - битие), като тук (любимата ми алюзия) визирам отново твоите текстове, Вийоне (чрез тях също могат да се правят съпоставки между теб и лондоновия герой). Какво следва да кажем ние жените - да съжаляваме, че не сме Рут или да благославяме, че в края на 20 век имаме възможност за избор - да не сме Рут...Кой знае?
Аз твърдя, скъпи, че понеже човекът е самотно същество, няма начин това да не прозира в действията му, начинът му на живот и темите му за писане, всъщност не визирам само Фицджералд и Ложндон, а всеки от нас. Сублимация на демони (избиване на комплекси) е цялото ни битие, от цялата тая работа просто учим като кучето на Павлов - това да, това - не!

Малко се отплеснах....
:))

Съвсем се разнежих след това толкова интимно "Скъпи"....
Схванах, демонстрацията ти за това, как могат и как не трябва да могат (според теб), скъпа Дориана :) да се употребяват дадени философски идеи и имена, понятия и идеи :D Схванах, как господин Зигмунд Фройд в съчетание с господин Адлер, така блестящо ти служат като инструмент за демонстрация на обща култура и избиване концептулна депресия, във внушеното от теб "Избиваш комплекси"; схванах как беше създаден някакъв мост между Джек Лондон и vionbg, в сферата на "неосъществените комплекси", но не схванах каква е тази комплексарска злоба, така очевадно насочена, към моя милост, налитаща като цунами, готова да прегази литературната класика, философията, която не споделяш и ако може да ме заличи и мен самия, нацяло ... Я виж ти пак стана думи за комплекси :)
Гледай сега, аз поставих тук един литературен текст, а той така те обидии... Я ме остави мен. :)
Знеш ли, скъпа ми Дориана, на времето една дама беше изкарала Джек Лондон от лекциите си по американска литература ( но не в Америка, където ще е невъзможно, а тук в България) само щото го била набедила за сексист.
Не са хубави тия комплекси за полова малоценност.

Ама чакай сега :))) Аз предложих един текст от литературната класика, а ти започна да правиш съпоставка между ГЕРОЯ, АВТОРА и МЕН. :)))
Ако това не беше твърде тъпо щеше да е ласкателно.
Ние познаваме ли се ?

Гост

doriana-doriana написа:

А, и още нещо - знаеш ли, че Дж. Лондон е плод на връзката между двама окултисти? Това придава известен нюанс в характера...и поради тази причина считам, че има известен белег в живота му за това? Как мислиш?

Професор Уилям Чени е баща му (биологичният), писател и астролог, но знаеш ли, че е показателно, че той се отрича от него.... А горката му майка е тотално откачена... без тия окултисти, Джек нямаше да мине през всички мизерии на живота, за достигне до идеите си, а щеше да е роден със сребърна лажица В УСТАТА И ВЕРОЯТНО ЩЕШЕ ДА СИ ПРИЛИЧАТЕ ПОВЕЧЕ И ДА СЕ ХАРЕСВАТЕ :)

Извинявай, отново си доловил нещо, което не съм излъчвала...Съжалявам, ако си разбрал отговорът ми като нападка...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите