Извисяване

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Малката Ели много обичаше цветята. Един ден тя набра букетче от алеята пред тях, прекоси улицата и се отправи към дома на човека когото обожаваше. Той живееше в същия квартал… Ели не посмя да позвъни. Тя плахо остави пъстрите цветя пред вратата на поета и полетя към къщи. Беше щастлива! Цветя за Вазов!

Елисавета порасна, но любовта й към цветята, към поезията, към прекрасното – не угасна. Мечтата й да посети Долината на Розите, да се извиси над нея – се осъществи. След като в ранните зори на юнския ден тя се включи в розобера й бе дадена и възможността, да полети над прекрасната Долина. Младежът от самолетна фабрика ,,Капрони” се погрижи за това преживяване. Младата поетеса се понесе над цъфналата Долина. Изток – запад, ето я Стремската котловина. А това там е Сопот, градчето на Вазов – кумир за Ели още от детството й. От птичи поглед Подбалканското градче е тайнствено и загадъчно. Елисавета е може би първата българка извисила се физически и духовно над него. Почувствала се като птица в необятната небесна шир, целият й живот беше в състояние на полет. Това състояние я превърна в ярка звезда в съзвездието на световните поети, където е и нейният апотеоз: поетът, писателят – Иван Вазов.
Тя – Елисавета Багряна - навярно вече достигна Персей и Андромеда, които често споменаваше, а песента на нейната ,,Амазонка” и сега се носи из простора с аромата на благоуханната роза…

Когато духовното и физическото състояние на полет съвпаднат, те водят към съвършенство. Дано повече хора се докосват до това състояние, за да бъде животът на нашата планета още по-приятен, по-извисен.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите