Кактусът птица

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Бодлите го боляха от несбъдване. Розовите цветчета потрепваха по зеленото тяло и очакваха нетърпеливо нощта. Умората плуваше светло в жуженето на компютъра и кактусът протягаше малки бодли да прогони деня. Очакваше вечерта и нейната топла магия, когато можеше да промени съдбата и да лети като птица.
Нощта пристигна на пръсти в заспалия град. Вмъкна се през отворения прозорец и прегърна компютърa и малкия кактус до него. Липовият аромат обгърна стаята и магията на юнската вечер се посипа като сладък дъжд в душите на спящите.
Кактусът усети бодлите си меки и светли. Отвори очи и разбра, че е време да полети. Перата се търкаха едно в друго и той чувстваше сила и страст, каквато само птиците усещат. Зеленото тяло плавно се откъсна от пръстта и през отворения прозорец той полетя като птица.
Розови цветчета се посипаха вместо звезден дъжд над града и докоснаха съня на децата. Кактусът летеше в кръг, все по-нагоре и по-нагоре. Усещаше вятърът право в сърцето си, разперваше по-широко бодли и дишаше небесния въздух жадно.
Спускаше се до короните на цъфналите липи, отпиваше глътка аромат и пак поемаше нагоре и нагоре, над планината, над облаците, над Съдбата. Знаеше, че този полет е кратък подарък на съня, но летеше и беше щастлив. Какво че всичко ще свърши с тъмнината и утрото отново ще донесе тъга? Сега бе част от небето, имаше свобода и криле, можеше да бъде себе си.
Тишината танцуваше между спящите облаци и кактусът птица внимателно изплува между тях. Измамно близо му се струваше Луната и той направи лупинг над тъмния облак. Още един и още един. Трябва само по-силно да разпери бодли и пробие въздуха като бръснач. Вятърът се слива с крилата му и той полита към мечтата.
- Зелен досаден плевел! – изохка сънена жената, случайно докоснала кактуса.
Жуженето от включения компютър като гонг сложи край на нощния полет. Малкият кактус събра зеленото си сърце и го притисна нежно с бодли като броня. Ще изтърпи и този ден. Ще понесе и тази обида. Защото вечерта със сигурност ще дойде отново.

Дъщеря ми си държи едно кактусче до компютъра, дала му е име и много го обрижва -усмихна ме! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите