Не убивайте художника

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Кога ще свършиш поне една работа както трябва? – крещяха. И сипеха упреци. И наказания.
- Ще останеш без вечеря!
- И без телевизия!
- И никакво излизане!
„Трябваше да се научиш! За твое добро е!” - казваха.
Не му харесваше, че не му позволяваха да опитва, да експериментира воден единствено и само от дух и ентусиазъм. Не одобряваха, защото, твърдяха, доказаният бил единственият правилен начин. И той нямало да измисли топлата вода.
И бе принуден да върши всичко, както те искаха.
- Спазвай работното време!
- Не държим да е чак толкова красиво!
- Най–важното – да е практично!
Привидно добре свършено, всичко построено без желание се срутваше бързо. А те го аплодираха, замазвайки с крак боклука след него:
- Браво, браво! Така се учи човек!
Веднъж само се осмели да им отговори:
- Но аз не съм занаятчия…
Пак остана без вечеря, телевизия и излизане.
Мислейки, че го учат, карайки го да вижда света през техните очи, бавно убиваха таланата му. И художникът се превърна в бояджия. Правеше красиви стените на къщите, но в красотата им нямаше душа и те стояха като пусти. Рисуваше прекрасни платна и билбордове, по–живи и от истински, но хората в тях не се обичаха и който ги погледнеше, потръпваше от ужас.

Вечер, след работа сядаше на брега на реката. Изплакваше четките, потапяше мислите си в прохладните й води, говореше й, а тя мълчаливо го слушаше. Дълго и търпеливо го слушаше. Но нито веднъж не си позволи да го поучава.
Един есенен ден над водата прелетя ято птици. Бе подредено клинообразно – в единият лъч имаше четиринайсет, а в другият тринайсет жерава. Той се загледа замечтано след тях, после изведнъж скочи и нарисува на пясъка лодка, а на носа й - глава на птица. После скочи в нея и загреба. Отначало неуверено, плахо, впоследствие по–бързо и смело. И колкото по се отдалечаваше от брега, толкова движенията му ставаха по–умели и отчетливи, мощни и непоклебими. Но скоростта не му достигаше и трудно напредваше срещу течението. Тогава реши и нарисува криле. Отлетя след ятото, настигна го бързо и допълни липсващото звено в строя му.
Реката му се усмихна – бе успял все пак да съхрани мъничко любов в душата си.
Тя, мъдрата. Реката, която щеше да надживее всички. Дори учителите му.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите