Обсерваторията - Рожен...

Току що попаднах на съобщение в Блог бг, че се канят да закрият обсерваторията на Рожен. Това, ако е вярно е недопустимо. По-добре да закрият парламента /чунким върши някаква работа/. Трябва да направим нещо... Sad

Milcho, приятелю, кажи нещо по въпроса !

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

radi_radev19441944 написа:

Току що попаднах на съобщение в Блог бг, че се канят да закрият обсерваторията на Рожен. Това, ако е вярно е недопустимо. По-добре да закрият парламента /чунким върши някаква работа/. Трябва да направим нещо... Sad

Ради, чета, чета, и главата ми не го побира.
Излиза, че избираме депутати за парламента, за да не правят нищо и да имаме законно основание да ги мразим - защото са там горе и не правят нищо. Laughing

По темата:
Защо закриването да е недопустимо? Обоснови се.

Роженската обсерватория е в структурата на БАН. Създадена през 1980 за 12 милиона лева и харчеща парите ни 30 години, без да носи нищо друго, освен гордостта, че НИЕ сме й купили най-големия телескоп на Балканите. Е, и? Какво са направили с него за тези 30 години “наблюдаване и изследване”? Прочетох плачливата им петиция-апел, написана набързо и с грешки - нищо не са направили, иначе щяха да го кажат.
От повече от 10 години насам институтите на БАН от организации с нестопанска цел (които нямат право да генерират печалба) са превърнати почти в стопански организации и могат да печелят. Роженската обсерватория се оказа само място за туризъм, при това непечеливш. Издръжката им е от нашия джоб.
Докога ще спасяваме някого или нещо - а всъщност ще загробваме себе си?

ХуЛитер Записан(а): Sep 29, 2007 Мнения: 241

Антиастро

Писна ми да говоря със формули,
да ви смятам колко и далеч са звездите,
защо има дупки черни, ярки флокули,
просто друг, него спрете и питайте.

Защо на Венера е така душно, горещо,
дали на Марс има канали, пирамиди.
Как тъй на Слънцето няма ден, още нещо,
дали то все пак се върти, да се не види.

Откъде Сатурн има пръстени ярки?
Защо има червено петно Юпитер?
На Титан има ли изумрудени арки?
някой друг спрете - него го питайте.

Ще ви разкаже той мъдро астрологично,
и ще ви построи, лъже-дом и хороскоп,
и ще изглежда всичко доста логично,
като в един телевизионен TV-въртоп.

Мене питайте как никнат надежди след дъжд,
защо има облаци бели, а са очите зелени,
кой тича все така луд в лятната ръж,
и вест защо тя чака по вечерно от мене.

КИ

София 2009-01-27 5:54 ЕЕТ

Абе астрото го зарежи,
ти нещо по въпроса ни кажи ! :)))

Измъкваш се...но пък елегантно...:)

Модератор Записан(а): Oct 03, 2004 Мнения: 1073

Мисля, че имаме нужда от информация, а на Милчо явно хич не му е до това...
За мен е абрсурдно да се мисли, че 30 години нищо не е направено, още повече, че астрономията е наука, която няма приложение в ежедвението ни.
Моите лични впечатления от НАО-Рожен са свързани с "романтичната" страна на астрономията. Никъде не съм виждала по-ярки звезди, никога не съм се чувствала толкова близо до тях. Посрещнаха ни разкошни хора..., но това е лирично отклонение от темата.
Не бих си позволила да давам оценка на труда и резултатите на тези хора, най-малкото защото не съм капацитет в областта. Това, което знам е, че България действително може да се похвали с успехи, но тук трябва да излезе с конкретни факти точно Милчо, защото не мога да ги преразкажа достоверно.
Всъщност не се иска финансиране на програми и космически "прищявки", не се искат по-големи заплати, иска се елементарно оцеляване, защото затвори ли се обсерваторията, ако не се разграби, не се знае какво би коствало отварянето й.

"ст. н. с. д-р Таню Бонев, директор на института по астрономия към БАН: Въпреки че има спечелени проекти по различни национални програми, по тях не е допустимо отпускане на пари за издръжка – електроенергия, отопление, транспорт, ремонти – обсерваторията е разположена високо в Родопите. Отделно от това, средствата по проектите са блокирани.
С целево финансиране от 300 000 лева от правителството НАО ще успее поне да оцелее. За нормалната експлоатация на обсерватория Рожен са нужни поне 600 000 лева, а за развитие - 1,2 млн. лв."

"Освен безценен инструмент за пряката научна работа, НАО Рожен заема важно място и в българската образователна система, твърди Веселка Радева, зам.-председател на Европейската асоциация за астрономическо образование. Проучване, проведено сред европейските страни, показа, че на Рожен са намира единствената професионална обсерватория в Европа, която позволява на учители и ученици да се обучават и работят там непрекъснато. Поради тази си уникалност, тя вече привлича учители и ученици от много страни на Европа.
„България въобще е уникална по качеството на астрономическото образование, което дава на своите ученици и студенти – казва г-жа Веселка Радева, зам.-председател на Европейската асоциация за астрономическо образование. - И огромна роля за това има Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. Защото модерното образование е не само компютри и интерактивни технологии, а най-вече стабилна връзка между професионалисти, учители и ученици, каквато се осъществява чрез образователните практики на връх Рожен.”

"Наличието на НАО “Рожен” помогна на българските астрономи да се насочат към астрофизиката и към извънгалактичната астрономия.
Броят на българските изследвания в тези две модерни области на науката става все по-голям. Резултатите от работата на нашите експерти се публикуват в реномирани международни издания. В своите публикации, множество чуждестранни специалисти многократно цитират резултатите на българските си колеги.
Едни от най-значимите изследвания в областта на извънгалактическата астрономия е изучаването и съставянето на каталози на купове и на свръхкупове от галактики. Други значими изследвания в тази насока са изследванията на групировки от сини звезди (от спектрален клас О - със средна повърхностна температура от 50 000° К) с висока светимост в близки галактики. Публикации, свързани с тази съвременна астрономическа проблематика могат да се открият, отпечатани в сътрудничество с астрономи от други страни.
Друга широко застъпена област от изследванията на българските астрономи са нестационарните променливи звезди. Някои от новооткритите от български астрономи променливи звезди се оказаха твърде интересни...
Работи се по проблеми, свързани с различни типове пулсиращи и еруптивни променливи звезди, включително – и с редки типове с висока температура, с емисионни линии и други.
...
Изследването на други малки тела – комети и астероиди – е основно занимание за немалка част от българските астрономи.
Системните наблюдения на астероидния пояс доведоха до откриването на нови астероиди, някои от които носят български имена. Те са открити при съвместна работа с чуждестранни астрономи, по международната програма за откриване на астероиди, които биха могли да се приближат твърде много до Земята и да се окажат опасни за нашата планета. Само в НАО “Рожен” са открити над 20 астероида."

"За дейността на обсерваторията и нейните успехи радио „Фокус” –Смолян разговаря с д-р Таню Бонев-директор на Национална астрономическа обсерватория (НАО)-Рожен

Фокус: Д-р Бонев, разкажете ни нещо повече за обсерваторията на връх Рожен?

Таню Бонев: Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен бе открита официално преди почти 30 години и от тогава в нея вървят научни проекти по астрономически тематики, покриващи широк спектър от изследвания. Благодарение на това бяха развити много контакти със световни учени. Ние публикуваме нашите резултати в най-реномираните международни списания. С това сме известни по целия свят. Съвсем наскоро от американска институция бяха направени статистически изследвания, по които България в областта на астрономията се нарежда на 37-мо място, а вземайки всичките науки в България-астрономията е на първо място, т.е. в света българските астрономи са 37 място, а в страната ни на първо. Това е по статистика, направена през 1995 г. до 2007 г. Така, че има с какво да се похвалим. Това е благодарение на добрите учени, които работят в Националната астрономическа обсерватория ”Рожен” към БАН.
Фокус: Д-р Бонев, Роженската обсерватория модернизира ли се в условия на криза. Конкурентна ли е с останалите обсерватории в света?
Таню Бонев: Ние се стремим да поддържаме обсерваторията на възможно най-съвременно ниво, но разбира се все още има какво да се желае. Мога да ви кажа за няколко неща, които направихме през последните години. Благодарение, на което може би сме на едно средно световно ниво, като научна инфраструктура. Основна причина за нашите успехи, като производители на някакъв научен продукт е човешкият фактор. Не можем да кажем, че сме на върха с нашите телескопи, нашите прибори, но имаме един непрекъснат стремеж да ги подобряваме и усъвършенстваме. Преди две години направихме обновяване на оптиката на големия двуметров телескоп, което се състои в полагане на нов отразяващ слой върху главното огледало на телескопа и едно от неговите вторични огледала, а миналата година обновихме изцяло управляващата електроника на телескопа. Специално в това отношение можем да кажем, че имаме една от най-съвременните, надеждни и гъвкави системи за управление на телескоп от нашия клас. Извършваме едно непрекъснато обновяване на по-дребните неща, свързани с наблюдателния процес. Днес всички наши телескопи работят със съвременни светлоприемници, които са много по-чувствителни.
Фокус: Освен успехи на родна земя, обсерваторията е призната и в света. Имате много постижения, бихте ли ни разказали в международен план какво е мястото на Роженската обсерватория?
Таню Бонев: Ние имаме много съвместни проекти, много контакти с чуждестранни учени. Доста често наши млади колеги имат благодарение на това шанса да посетят други обсерватории. Така например голяма европейска обсерватория има на Канарските острови, там всяка година се провежда лятна школа по астрономия и почти всеки път там има и представители от нашата млада колегия, или завършващи студенти. По-възрастните учени колеги често участват в наблюдателни кампании по други телескопи. Много от нас са работили на най-големите телескопи в света. Стремим се да бъдем активни в участието си в международни конференции, където представяме нашите резултати. За съжаление не винаги е възможно това. Главно заради финансови причини.

Фокус: Обсерваторията е доста предпочитана от туристите. Какви са основно туристите, които посещават научния център на Рожен?
Таню Бонев: От самото откриване на обсерваторията, тя стана един притегателен център за много широк спектър от български и чуждестранни туристи. Главно любопитни хора, които се интересуват от науката и в частност астрономията. Затова в обсерваторията имаме организирана форма за посещение на индивидуални туристи. Разбира се, за предпочитане е някаква малка група да влиза в обсерваторията, защото една лекция трае близо 30 минути и един час, особено зимния сезон, когато малко наши колеги има дежурни в обсерваторията. Много трудно е, когато човек цяла нощ е наблюдавал на телескопа. Стремим се да оптимизираме и този процес. Средно годишно обсерваторията се посещава от 10 000 души туристи, започвайки от ученици от по-малките класове и стигайки до пенсионери. Интересът към обсерваторията е много голям. Ние, отчитайки този интерес преди две години успяхме да реализираме един друг наш проект - направихме обсерваторията достъпна за хора с увреждания. Той е финансиран от Агенцията за хора с увреждания. Често имаме и колеги, които посещават обсерваторията. Те идват, за да извършваме заедно наблюденията с телескопите. Имахме двама млади колеги, които бяха в Индия за съвместна работа с колеги там. Очакваме през лятото индийските колеги да дойдат при нас. Също така очакваме и колеги от Полша да дойдат. Изпитваме затруднения да се поддържат международните сътрудничества, тъй като сегашното правителство отряза силно бюджета на БАН. Вследствие на това тези сътрудничества, които бяха на реципрочен принцип останаха без финансиране. Наши колеги продължават да проявяват интерес и тяхната робата е толкова ефективна, че те са готови да си платят сами това, което ние поемахме. Ще се стремим да поддържаме тези контакти с надеждата за по-добри времена."

И т.н., и т.н., това го накълвах от нета оттук-оттам, без да имам претенции да съм изчерпателна, просто малко яснота за дейността на НАО-Рожен. Да, може би има нужда от реформи, от мениджмънт, но да се съсипе нещо подобно, защото не е в състояние да си плати тока - не.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Нека си изясним ситуацията още малко.
Финансирането на Роженската обсерватория и въобще на Института по астрономия към БАН не става директно от правителството.
Правителството отпуска средства на БАН, които тя решава как да разпредели между звената си.
Ако някой смята някое решение за неправилно, трябва да се обърне към ръководството на БАН.
Но именно за да се избегнат излишни вълнения, през миналата година БАН далновидно заплати на международна одитно-атестационна комисия, която да оцени работата на всяко от звената й. Оценката на дейността на Роженската обсерватория (и института) е дадена от тази международна комисия и за съжаление е доста ниска.
Общественото мнение няма компетенциите да оценява научна дейност.
Освен това няма решение на БАН за закриване на обсерваторията, нито поводи за съмнения, че ще бъде съсипана.
Предлагам да спрем дотук, за да не се налага да си кажем още болезнени неща. Crying or Very sad

ХуЛитер Записан(а): May 16, 2004 Мнения: 139

Хайде да не си мерим телескопите Very Happy

Аз съм сигурен, че моят е по-голям от цялото вдъхновение на една тоталитарна система. И с третото си око виждам повече от "най-виждащия" телескоп на света.
Но това не влиза в темата, нали Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите