Мазегинче-нагъзинче

Мазегинче-нагъзинче
Автор: Селянина
Източник: Клуб 40-50

Та –
думата ми е за онези магазинчета по мазетата, които ознаменуваха появата на родната ни пазарна икономика – където пазаруваш през прозорчето на мазето, в което е продавачът.

В една от уличките между “Попа” и “Юнака” има едно такова магазинче, което собственикът е кръстил “мазе-гинче” – и – подава се гордата глава на мустакатият българин през прозорчето на мазето, а около него – като ореол – в разтворените витринки - шампоани, бисквитки, шоколадчета, цигари, тоалетна хартия… а отгоре – табелата – “МАЗЕГИНЧЕ”… умилително такова едно звучи – мазе и Гинче – Гинчето в мазето, може би…

Та –
Купувам си понякога туй-онуй от тези мазегинчета… ооообаче......

Веднъж една дама – бял панталон, дупе – добре изглеждащо – като се е навеела точно пред мен, чакащия реда си – и каато е заизбирала дъвката, която ще си купува – ама орбит ли да бъде, ама уинтърфреш ли да е, ама ароматът ябълков ли е или ментов – стои пред мен – наведено-надупена – и избира ли, избира – че и помръдва даже… едвам се издържа – казвам си – “ааайде ма сестро, ааайде лапай, аайде лапппай – лапппай - тая пуста дъвкааааааа…”

Друг път – пак бели панталони – и прашка… клекнала е онази ми ти сочна, току-що узряла българка – ама като е клекнала – гърбът и – и двете полукълба под него – такааава крушовидна форма са заели – експресивна, въздействаща, още от скулптор непресъздадена… а пък шнурчето на прашката се губи някъде надолу измежду двете полукълба – че стоя, гледам и се питам – къде ли точно туй шнурче наново се разширява в триъгълниче…

А пък друг един път – о, о, ооооо – такаа е клекнала онази ми ти млада българка, че панталонът и – от онези, смъкнатите – още се е смъкнал – наполовината на двете полукълба – че улеят между тях се е експонирал, загадъчно тъмнее надолу и привлича погледът… цяла краставица можеш да сложиш… и докато ази заничам в тоя улей – една мисъл като светкавица проряза невинната ми душа – и ме накара да се отдръпна рязко и бързо на почтително разстояние… ами – братя и сестри – сетих се, че както съм си сгорещен и потен в жегата – като нищо една капчица пот може да падне в улея – и да се хлъзне надолу… пък – знаеш ли къде ще се спре – после - иди обяснявай, че това е просто капчица подсолена вода, а не друга мъжка субстанция – а пък догодина към април-май - може и генетична проба да ти правят – и – жената разплакана, децата те гледат укорително с невинните си детски очи –“татко, татко – как можа?”… нееее – ще си стоя на почтително разстояние зад тези дупета… не на мен тия…

Та –
Замислих се ази над тия мазегинчета – дето трябва да се нагъзваш, като купуваш нещо – и нАучна справка направих –
и открих –
открих –
братя и сестри, българи и българки –
никъде по света няма такова нещо –
тия нагъзинчета – са си типично, уникално българско изобретение!
Просълзен от умиление – мога да ви съобщя – че и ний сме дали нещо на света – след азбуката и славния чушкопек* – сега даваме на света този уникален търговски обект…
С него славният български дух е реагирал на предизвикателствата на пазарната икономика, вложил е в него своят ум, сърце и емоции…
Това не ти е машинното пазаруване – жжжжжт – щрихкода – щрак-щрак – касата – звън монетите – и сметката на нулата – точност и машинен порядък…
Нееее, неееее - тук пазаруването е поставено в широк сексуален контекст – капитализъм е това братя – а за него, както е казал поетът-комунист – “един ще бъде преебан – и преебаният си ти!”…
Само се отдръпнете и разгледайте едно такова мазегинче – вижте разтворените широко настрани крила на витрините – и вижте тъмната омайваща дупка долу, между тях… тия разтворени привлекателни витрини, тоят отвор тъмен между тях – на какво ви приличат – а – а – А ?… да – да – ДА – досетихте се - точно на това приличат, точно такъв е подтекстът, семантиката и семиотиката - братя и сестри! Та – привлича ви туй мазегинче – да влезете в контакт с него – и да ви изцеди париците – и докато заемате позата за контакта – както сте си наведени – току-виж – усетите, че става нещо друго…

Ебящ – или ебан – това е въпросът на Балканите!

И докато датският принц си мърмори “ту би, ор нот ту би” – българинът се чуди за кво са му тия туби на датския принц… за него въпросът стои другояче – бай Шекспир от наше село го е формулирал по точно – “ебящ – или ебан – това е въпросът!” /пък вий, любезни читатели може да си продължите по-нататък трансформацията на стиховете – “кое е по-достойно – да понасяш стрелите, прашките на бясната съдба – или с оръжие в ръка – да свършиш с тях…” – и ще видите, че другояче трябва да се напишат на български, другоячеее…/

Таааааа –
това е, братя и сестри – такива мазегинчета, предпоставящи бързи секс-сторис - няма нийде по света, такива живи, драматични, еротични и поетични тротоари - няма нийде по света! Вие можете ли да си представите такива бързи нагъзвания по тротоарите на Хюстън например – неееее, разбира се – то там и тротоари няма!

Етооо – и с туй изобретение, както и с чушкопека* – нашето име българско гордо ще звънти и кънти по Европата, както е казал Дякона…

Да живей България, да живей духът български!
Слава на мазегинчетата-нагъзинчетата!
Слава!

_________________________________
* а пък чушкопекът - и той е зареден с дълбок сексуален подтекст – само като видите замечтаното изражение, с което българската домакиня поставя лъскавите и твърди камби и чушки – в сгорещеният отвор – пък после ги вади и ги оглежда – пък пак ги пъха, пъха, пъха и намества – и накрая ги вади опечени, омекнали и влажни – ще се убедите в туй, що ви говоря… пък ако някоя камба е много дебела – и не може да влезе – домакинята я оставя за пряка орална употреба…

Всичко шест! Само че и руснаците (ех, братя славяни!) си имат мазегинчета. Точно от руско си оригиналдъ мазегинче започва историята в "Generation П" на Виктор Пелевин. Изобщо, има нещо гнило в братската държава...

Не съм ги посещавала отдавна.... но явно, сме си близки и сродни души.... Smile

))

glishev написа:

Всичко шест! Само че и руснаците (ех, братя славяни!) си имат мазегинчета. Точно от руско си оригиналдъ мазегинче започва историята в "Generation П" на Виктор Пелевин. Изобщо, има нещо гнило в братската държава...

Браво Селянино,
Посмях се от сърце. После ми се доплака за нашата, българска действителност и т.н. "пазарна икономика". Пиши, брат! Ти умееш.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите