Аремсан

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

„Аремсан”… ммм – баклави, тулумбички, реванета, кадаифи… - грях! Истински сладък грях! Турската сладкарничка, прясно-открита между семейните блокове в Студентски град, много бързо се превърна в моя слабост. Уютно място за покой и удоволствие - лично! Извинете, но си имах причини и то много уважителни – бременност с близнаци и сесия! И двете – в много напреднал стадий!
Бях минала на индивидуален протокол, за да успея да се вместя в последните оставащи дни преди постъпването ми в болницата – задължително две седмици преди термина. Тресях се от нерви, четях като луда, тичах като пощуряла в омагьосания триъгълник – Ректората – консултациите – квартирата … горките ми момчета! И трите, от всички жени на земята - да им се падна точно аз! Ама нямаше как, трябваше да се учим да съжителстваме занапред и всеки си изпълняваше задълженията.
Както и да е, в един прекрасен ден дойде и това – началото на края. Краят на сесията имам предвид, след който ми предстоеше … е, ясно какво. Та, решихме да го отбележим именно в „Аремсан”. Как бих могла да забравя подобен ден! Навсякъде сняг! Чист, бял, искрящ под лъчите на яркото слънце! Синьо – синьо небе! Без облаче – нито над мен, нито в мен! Бог ме обичаше – бях успяла – бях взела изпитите, бях опазила момчетата, мъжът ми ме гледаше с обожание! Бях такава късметлийка! Толкова ми беше леко и ведро, и хубаво, че забравих и грижи, и страхове…И размерите си забравих…
В ранния следобед сладкарничката беше кажи-речи празна. Бебо беше се разположил на една от ъгловите маси, но като ме видя, стана да ме пресрещне. Така се бяхме заплеснали щастливо един в друг, че никой от двама ни не забеляза младежа, който в намерението си да излезе от заведението, се оказа помежду ни точно на самата врата. След кратък миг на объркване и суетене кой да е първи, двамата с момчето пристъпихме едновременно и се озовахме лице в лице в тясното пространство на плъзгащото се съоръжение , ами сега! С най-чаровната си и подкупваща усмивка решавам да изляза от положението и … съвсем естествено се извъртам,за да се разминем странично…Е да, ама не!!! Отне ми около секунда да осъзная защо младежът насреща ми не само не се отмества, ами и все повече пребледнява, та чак се припоти. Едва ли друг път му се беше случвало да бъде хванат натясно с чужда жена, пред погледа на мъжа й и още дузина зяпачи наоколо. Още повече, горкото момче не смееше да мръдне, предвид деликатното ми положение. ... Не, не се изчервих, направо поаленях! Мощен взрив от смях буквално ни изхвърли и двамата извън сладкарницата.
Не се върнах. Не ядох баклава. Всъщност изобщо не припарих отново в „Аремсан” нито преди, нито след раждането на дъщеря ни.
От смях, Бебо и досега не успява да разкаже историята докрай. И аз така, само че от яд и срам…е, досега.
А къде останаха близнаците ли? Той и докторът, дето ме прие в Майчин дом бая се чуди човекът , ама това е друга история.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите