Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
28 Мар 2006 12:10:13 »
libra написа:
Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.
Т.е., не всички възрасти са еднакво покорни на любовта. Според академик Капица мисля че беше, човек до 25 години силно е обсебен от мислите за секс, да го наречем за любов; от 25 до 50 години от тази зависимост все още не се е освободил напълно. И едва след 50 /до 75/ години от човека може да се очаква безпристрастно да се отдаде на истинско дело.
liastovicata ХуЛитер
Записан(а): Jan 27, 2006
Мнения: 62
Място: Пловдив
Въведено на:
28 Мар 2006 17:08:56 » :)))
angar написа:
liastovicata написа:
ЛЮБОВТА е всичко : тя е раждането, тя е смърта; тя е щастието, тя е ненависта; тя е виното, тя е хляба; тя е слънцето, въздуха и водата; тя е Бог, тя е мама; тя Е надеждата , тя е мечтата; тя е миналото , но тя е и бъдещето; тя е навсякъде и във всичко; тя е нещото заради, което си струва да се живее!
Вярвам, че векиго спохожда.
Тежко на този , който гръб и обърне!
Бъдете обичани, но най вече раздавайте без милост ЛЮБОВ!!!
Наистина ли мислиш, че всичко е любов?
Не всичко е любов, приятелко! И пустословие е този призив - раздавайте без милост любов, защото любовта не ни е подвластна, та да я раздаваме по свое желание.
Но любовта, за щастие, не е задължителна за живота. Тя е задължителна за щастието, но не и за живота. Тя е като женския оргазъм, като играчката в пакетчето с чипс или премията в пакета с прах за пране - може и да го има, може и да го няма; ако го има добре, но ако го няма - продуктът пак си има своята потребителска стойност. Колко деца се раждат без любов и дори са отглеждани без любов, но оцеляват и благодарение на това животът продължава.
Защо казах "за щастие не е задължителна"? Защото има толкова много хора, които каквото и да правят, не могат да я намерят.
Накрая идва време, когато и сърцето се примирява да живее без любов, както утробата се примирява с това - да е безполезна. Но за щастие - без от това да умират!
Това не са мои мисли, но ги повтарям, защото ми изглеждат убедителни.
_________________
_________________ liastovicata
liastovicata ХуЛитер
Записан(а): Jan 27, 2006
Мнения: 62
Място: Пловдив
Въведено на:
28 Мар 2006 17:29:15 »
Нещо натиснах не където трябваше. Извинете.
Като казвам, че всичко е любов Ангарче, имам предвид, че за мен всичко се прави със обич в този живот.
Да се събуждам сутрин, го правя с обич, да гледам слънцето пак така, да виждам приятелите си, да работя, да пиша, да чета, ....
Децата са обич, дори родителите им да не се грежат добре за тях...
Света е сътворен от Неговата обич...
Прогреса върви напред пак заради нечия обич към отривателството, към работата...
Лошите хора ако щеш пак правят злини от обич към тях самите...
Природата е обич, тя звънти във всяка молекула, във всеки атом...
Живота е обич...
И понеже вярвам, че всеки е добър, но не всеки го знае имам предвид това, че когато се раждаме се раждаме чисти и добри. За някои от нас живота може да е бил по-суров, но от нас зависи дали ще оставим доброто на повърхността. А ако обстоятелствата са били такива, че лошите ни качества са взели превес, то никога мисля не е късно да се променим. Или някой, който ни обича да ни провокира да го направим, като ни дари отново ОБИЧ. Хората са така устроени според мен, че всеки би приел любовта в сърцето си, защото ние самите сме Любов. Защото всеки човек има нужда да бъде обичан.
Аз вярвам пък в това Ангарче. И ще си го доказвам всеки ден.
Поздрав
_________________ liastovicata
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
28 Мар 2006 18:22:26 »
liastovicata написа:
имам предвид това, че когато се раждаме се раждаме чисти и добри. Поздрав
Поздрав, Лястовичке! Ти наистина си много добра и милостива!
Но аз ще изкажа еретичната мисъл, че не се раждаме чисти и добри. Живите същества не се раждат чисти и добри, те само могат и трябва впоследствие да станат такива! Добротата противоречи на естеството, на същността на живота. Природата не познава милост!
Добро ли се ражда кукувичето, което без никой да го е учил, още съвсем сляпо и безпомощно, изхвърля пиленцата на приемните си родители? Добро ли се ражда орлето, а също и пеликанчето, което още едва се движи, но веднага започва да кълве и убива или събаря от гнездото по-малкото си братче? Да не говоря за лъвовете и маймуните, които убиват безпомощните чужди малки, и пр.и пр. безбройни примери на животинска жестокост. Добротата и милостта в живия свят са рядко изключение; в него преуспяват бруталните и жестоките.
И това, което не мога да простя на Бога е, че е създал света именно такъв! Че за да живеят, живите същества трябва да се изяждат едни други!
mili4ka ХуЛитер
Записан(а): Jul 01, 2004
Мнения: 9
Място: Burgas
Въведено на:
15 Апр 2006 16:18:07 » любовта....
Няма Я вече...просто остана навика ,сивотата в ежедневието,смачкана от проблемите и ми е много мъчно,защото не мога да направя нищо за да върна тръпката и красотата в чуствата.Защо се получи -не зная,търся вината в себе си...и нищо не мога променя..отчаяна съм до побъркване!и започвам да се съмнявам-дали това е била Голямата Истинска Единствена Любов?възможно ли е ...аз не искам тази любов сега...искам онази с магията и вълшебството ,с трепета и...камбанките...остана само до болка познатото старо ...
_________________ zagady4na i romanti4na du6a
mili4ka ХуЛитер
Записан(а): Jul 01, 2004
Мнения: 9
Място: Burgas
Въведено на:
15 Апр 2006 16:18:38 » любовта....
Няма Я вече...просто остана навика ,сивотата в ежедневието,смачкана от проблемите и ми е много мъчно,защото не мога да направя нищо за да върна тръпката и красотата в чуствата.Защо се получи -не зная,търся вината в себе си...и нищо не мога променя..отчаяна съм до побъркване!и започвам да се съмнявам-дали това е била Голямата Истинска Единствена Любов?възможно ли е ...аз не искам тази любов сега...искам онази с магията и вълшебството ,с трепета и...камбанките...остана само до болка познатото старо ...
_________________ zagady4na i romanti4na du6a
mili4ka ХуЛитер
Записан(а): Jul 01, 2004
Мнения: 9
Място: Burgas
Въведено на:
06 Авг 2006 20:39:13 » Любовта...
Тя вече не е същата,почти нищо не остана от нея.Питам се дали наистина е била Тя-истинската,единствената?или си въобразявам?пиша си, аз от време навреме и ставам все по тъжна...защото чуствам ,че я губя....а не искам...да се боря?...нещата не зависят само от мен...
_________________ zagady4na i romanti4na du6a
djungla ХуЛитер
Записан(а): Jun 08, 2006
Мнения: 55
Място: Русе
Въведено на:
06 Авг 2006 23:32:22 » Истинската любов
Истинската любов - разбира се, че я има... Вечната любов? не съм сигурна, но вярвам, че истинската любов - това е любовта до гроб.
Истинската любов - това е щастието!
Жалко за тези, които не са я изпитали...
По какво да я познаем? Ако без капчица съмнение в теб узрява мисълта, че човека, когото обичаш, е съвършеният (за теб), че си готов да направиш всичко за него, че най-важното за теб на този свят е сутрин да се събуждаш до любимия... това е тя - истинската любов!!!!
mili4ka ХуЛитер
Записан(а): Jul 01, 2004
Мнения: 9
Място: Burgas
Въведено на:
03 Сеп 2006 20:49:00 »
отново тук ...и все по тъжна...защото Любовта бавно си отива..това ме убива...и не мога да направя нищо,защото Живота я съсипва,рамките в които ме поставя,не мога да живея така...а нямам сили да направя важната крачка,колко време от първите трепети..а сега...болката...мъката...тъгата...са по жестоки...и как ще живея така?..
_________________ zagady4na i romanti4na du6a
karmelitass ХуЛитер
Записан(а): Apr 20, 2006
Мнения: 194
Въведено на:
26 Сеп 2006 17:29:42 »
За мен истинската любов е и тъга и щастие...
няма ли ги и двете... няма чувство... няма любов!
Ако не си страдал от силното чувство, значи го е нямало!
Няма Я вече...просто остана навика ,сивотата в ежедневието,смачкана от проблемите и ми е много мъчно,защото не мога да направя нищо за да върна тръпката и красотата в чуствата.Защо се получи -не зная,търся вината в себе си...и нищо не мога променя..отчаяна съм до побъркване!и започвам да се съмнявам-дали това е била Голямата Истинска Единствена Любов?възможно ли е ...аз не искам тази любов сега...искам онази с магията и вълшебството ,с трепета и...камбанките...остана само до болка познатото старо ...
Здрасти!
Прочетох внимателно всичките 4 страници коментари, но отговарям само и единствено на теб. Защото мисля че имам отговора. И не ми пука, че хулитерската общественост може да ме сметне за самоуверена или луда - просто в момента съм на няколко ракии и изобщо не ме интересува мнението на другите...
Това не значи, обаче, че не зная какво пиша...
Казваш "Няма я"... Питаш се дали е била "Истинската и голямата".. Споменаваш за сивота, навик... Нищо ново под слънцето... Но ако в моменти, когато понякога (може и случайно) разбереш, че човекът, който е бил обект на това, което не знаеш "дали е то", ако този човек е зле - здравословно или има някакви проблеми, каквито и да е, изобщо да не са свързани с чувства с теб и т. н............... Та! Ако в такъв момент усетиш болка на едно много специално място - по хоризонтала точно между гърдите, а по вертикала малко над стомаха... ако усетиш една мъчителна болка там... Уверявам те, може и да е минало, но е било Любов... Голямата... Истинската... Единствената...
И няма абсолютно никакво значение, че е отминала... Важното е, че си от благословените, имали щастието да я изживеят...
Бъди щастлива и разкажи го някога всичко това (и тези наши мнения във форума) на внуците си...
_________________ "...Дърветата като антени
долавят сигнали за бедствие,
но пробитият кораб просто
не иска помощ..."
Всички търсим любовта и си задаваме
въпроси,отговорът на които не знаем.
Но няколко думи могат ли да ни дадат
отговора?
.............................................................
Сърцето е страст - мигове кратки във рая,
опиянение сладко,вулкан на страстта
и горестни рани кървящи до края,
и спомени в тишината на старостта.
..........................................................
Вулканът утихва и само разумът и уважението
остават до края на живота.Ако ги няма,то
.....войни и раздяла,и дечица с поломени
сърчица и изкривени разбирания за света
на любовта!
Очи красиви, поглед нежен
и устни парещи плътта.
Спонтанен трепет, кратък спазъм –
изгарящ полъх на страстта.
Заради този "кратък спазъм" са се водили и войни.Защо ли?
Ами отиваш в джунглата,хващаш си маймунка.....и готово Хммм...
войни,кражби и убийства,заради мига Хмммм
_________________ Samin
marmalad ХуЛитер
Записан(а): Jul 07, 2006
Мнения: 79
Въведено на:
21 Ное 2006 00:44:46 »
любов, любов, сварен картоф -разчупиш го, а той суров
любовта е кат копейка -дрънне, звънне и офейка
п.п. абе, с две думи -любовта е едно много красиво чувство
vui4o ХуЛитер
Записан(а): Sep 20, 2005
Мнения: 75
Въведено на:
21 Ное 2006 02:01:03 »
Тя любофта не жали майка ,брат или сестра
не жали никоооооой ,никооой на светаааа-
не жали роден крааааай!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума