Истинската любов-тъга,болка и кратко щастие ли е?

ХуЛитер Записан(а): Oct 07, 2005 Мнения: 6

за мен лично любовта е живота,без нея не може да се живее(или просто не мога да си преставя живота без нея)
любовта е радост и тага-те вървят ръка за ръка
прави сте че любовта неможе да се обясни
но има ли значение нейното обяснение
според мен любовта е едно велико чувство изпълващо всеки
любовта е навсякаде
тя живее дълбоко в сърцето

благодаря за мненията...има я Любовта..но не е същата..отвреме на време се връщам тук...прочитам Ви и искам да споделя какво е останало от Нея...вече не е същата...Той замина далеч..и сме разделени...пишем си ..говорим..и вече свикнахме..с раздялата..живота сложи отпечатък на Нея... и много ме боли..и много обичам..но съм сама..Той също сам..там далеч...и често плачем...за хубавите мигове...дали ще оцелее Тя? Crying or Very sad

ХуЛитер Записан(а): Sep 08, 2005 Мнения: 7

Такъв въпрос си задала, че да се чуди човек какво да отговори)
Прочетох всички отговори и ми се иска да споделя мнението на gumbert, че неистинска любов не може да има) А съвсем друг въпрос е какво точно е любовта!
Понякога е болка, понякога е разстояние, понякога е близост и докосване, понякога е просто мисъл и милион други неща, но все си мисля, че винаги е щастие... при все че никъде не се казва, че щастието е само смях и веселие)) Всичко, което те кара да мислиш за любов е любов... Независимо дали стяга отляво)), независимо дали ти трепери стомаха, независимо дали плачеш или се смееш... Плътността,
която приема живота ти, когато обичаш е несравнима и непостижима с нищо друго. А това е щастие и не е кратко. Път е и да... променя се, и е хубаво, защото всяко движение е признак на живот.
Лични съвети не мога да ти давам, съчувствам ти и това, което мога да правя е да ти говоря какво мисля аз по въпроса, ако по някакъв начин думите ми ти помагат... Трудно е, изпитание е, но за това сме живи... за да падаме, да ставаме и да продължаваме... за да не спираме. На това нямаме право)) С раждането си всеки човек поема отговорност за собствения си живот. И от нас зависи по какъв начин възприемаме пътищата си.

За сега толкова от мен)) И се усмихвай!!) Хубаво е, че си задаваш такива въпроси!!

Мисля, че мнението на Наташа е много красиво и пълно...
Любовта е всичко, независимо дали е към приятел, човека до теб, родител... без нея неможе да има взаимоотношения, страх,допир, разбиране...мога дапродължа с прилагателните, но май няма смисъл.
Най-важно от всичко е НИКОГА да не се отчайваш и да се смееш на всяко падение Shocked

В един момент от живота на човек идва мига, в който той застава стоически и казва мъдро като шопа: "Лебов? А нема нужда!" Някога, отдавна бях написал нещо:
За цял живот една любов ми стига!
За цял живот една мечта-поквара.
Зацепено и непреклонно чувство като дига.
Една от мен за мен самиия изневяра.
Мисля, че това казва всичко...

ХуЛитер Записан(а): Jan 13, 2006 Мнения: 6

Любовта е тъга,болка и страдание.
Но по добре да обичаш и да страдаш
отколкото никога да не си обичал. Confused

ЛЮБОВТА е всичко : тя е раждането, тя е смърта; тя е щастието, тя е ненависта; тя е виното, тя е хляба; тя е слънцето, въздуха и водата; тя е Бог, тя е мама; тя Е Razz

надеждата , тя е мечтата; тя е миналото , но тя е и бъдещето; тя е навсякъде и във всичко; тя е нещото заради, което си струва да се живее!
Вярвам, че векиго спохожда.
Тежко на този , който гръб и обърне!
Бъдете обичани, но най вече раздавайте без милост ЛЮБОВ!!! Razz

liastovicata написа:

ЛЮБОВТА е всичко : тя е раждането, тя е смърта; тя е щастието, тя е ненависта; тя е виното, тя е хляба; тя е слънцето, въздуха и водата; тя е Бог, тя е мама; тя Е Razz

надеждата , тя е мечтата; тя е миналото , но тя е и бъдещето; тя е навсякъде и във всичко; тя е нещото заради, което си струва да се живее!
Вярвам, че векиго спохожда.
Тежко на този , който гръб и обърне!
Бъдете обичани, но най вече раздавайте без милост ЛЮБОВ!!! Razz

Наистина ли мислиш, че всичко е любов?

Не всичко е любов, приятелко! И пустословие е този призив - раздавайте без милост любов, защото любовта не ни е подвластна, та да я раздаваме по свое желание.

Но любовта, за щастие, не е задължителна за живота. Тя е задължителна за щастието, но не и за живота. Тя е като женския оргазъм, като играчката в пакетчето с чипс или премията в пакета с прах за пране - може и да го има, може и да го няма; ако го има добре, но ако го няма - продуктът пак си има своята потребителска стойност. Колко деца се раждат без любов и дори са отглеждани без любов, но оцеляват и благодарение на това животът продължава.

Защо казах "за щастие не е задължителна"? Защото има толкова много хора, които каквото и да правят, не могат да я намерят.

Накрая идва време, когато и сърцето се примирява да живее без любов, както утробата се примирява с това - да е безполезна. Но за щастие - без от това да умират!

Това не са мои мисли, но ги повтарям, защото ми изглеждат убедителни.
_________________

Здравейте, нека и аз да изкажа своето мнение.
Любовта не е само един вид - този когато мъж и жена са влюбени един в друг.Да тази любов със сигурност неможе да е вечна.И наистина носи много болка със себе си.
Но има и друга любов - любовта към децата например.Мисля, че тя може да бъде вечна.Почти всеки родител изпитва любов към детето си- тя също е болезнена защото когато обичаш и човека когото обичаш страда по някакъв начин ти също страдаш.
Неискам да се задълбочавам много затова спирам до тук .
Извода, който исках да направя е , че всъщност има доживотна любов, зависи от коя гледна точка се гледа на нея.
Така, че има много видове любов - едни са кратки, други вечни.

Любовта е смисълът на всичко.

kali написа:

Любовта е смисълът на всичко.

Да има доза истина в това - като се замисли човек май всичко и всички на този земен свят намират смисъл, когато любовта я има, а когато тя липсва - тогава човечеството не се чувства пълноценно! Very Happy

Истинската любов е много, много, ама много кратко щастие.

"Любовта е за силните..." Ошо

fightingone написа:

"Любовта е за силните..." Ошо

а Томас Ман казва така: )

"... заслужава да се помисли, дали хората на чувството съзнателно не ценят свободата и спокойствието си, дали нарочно предизвикват съдбата против себе си и не искат да живеят иначе, освен сред страхове и под заплаха...? Такава дръзка воля е присъща на прекомерната вдаденост в чувствата, а всеки би трябвало да знае, че такова съвпадение предполага изключителна готовност за излагане на страдания и че няма на света по-голяма несправедливост от любовта. Царящото тук противоречие в природата се състои всъщност във факта, че меките души са тези, които избират такъв живот, а те съвсем не са създадени да понасят това, което сами предизвикват - докато на онези, които биха могли да го понесат и през ум не им минава да излагат сърцето си на опасност, така, че на такива не може нищо да им се случи."

из "Йосиф и неговите братя"

ХуЛитер Записан(а): Feb 25, 2004 Мнения: 427

Химн на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

и това:

ПЕСЕН СЕДМА от Соломоновите

Върни се ти, върни се, Суламит!
Върни се, че да те погледаме!

Какво ще й гледате на Суламит,
това да не са две хора полудели!

Колко са красиви нозете ти в сандали, дъще на знатен!
Извивките на бедрата ти са като гривни,
изковани изкусно.
Вдлъбнатината на корема ти е като съд,
изпълнен с дъхаво вино.
Тялото ти е като житен клас,
цял обкичен с лилии.
Гърдите ти са като две сърнета -
близначетата на сърна.
Като кула от слонова кост е твоята шия.
Очите ти водоеми в Хешбон са,
до портата Бат-Рабùм.
Като от наблюдателница, към Дамаск обърната,
разкрива се ликът ти.
Главата ти като планината Кармèл е,
плитките ти блестят като пурпур.

Царят е пленник на твоите подземия!
Колко си хубава, любима моя,
колко си ласкава в любовта и насладата!
Финикова палма напомня снагата ти,
а гърдите ти - гроздове.
Рекох: Ще се кача на палмата,
ще се хвана за нейните клони,
като гроздовете на лозница ще бъдат гърдите ти
и дъхът ти ще бъде ябълков,
а небцето ти ще е като най-хубаво вино.

Към любимия виното се стича
и кара спящите устни да проговорят.
Цялата съм на любимия си, единствено мен той желае.

Ела, любими мой, да идем в полето,
да преспим по селцата,
на разсъмване да излезем в лозята,
да видим дали са пуснали вейки,
напъпили ли са лозниците,
налети ли са първите гроздове,
цъфтят ли наровете.
Там на теб ще отдам любовта си.

Мандрагорите ухаят,
стари и нови плодове над вратата съм скрила,
За тебе аз скрих ги, любими мой

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите