История за малката тъпа Ина

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

или продължение на историята за малката тъпа Гина

Когато хората използвали сравнителни степени за тъп човек, те започвали с тъп - по-тъп - най-тъп, а също и много тъп, мегатъп, супертъп и хипертъп. Последните наложило модерното време. И въобще времето избързвало със своите степени по- и най- в модерността си, непрекъснато се развивало и Земята му станала тясна, който бил по-, искал да е най-, който бил най-, искал да е супер, гига... Човечеството имало нужда да се напива на Уран, да чука на Плутон, да спи на Луната и да си пие кафето с махмурлук на Марс. Хипер, мега, ултра били новите степени след най. Шеметно, нали! На децата вече не им било интересно в шоуто“ Кой е по- и най-?” и играели в “Кой е по-по-най-най-най?”, където някакъв леко хахнал чичко с шарени дрехи ги препитва за мама и тате и никой не си спомнял соцсравненията прост-военен-полицай-катаджия- пожарникар...Никой вече не мислел за Земята.
Та малката тъпа Гина си имала сестра. Малката тъпа Ина. Ина и Гина от малки си били тъпи. Ударил ги някакъв метеорит по главите според родителския официоз, а май комшийчето метнало една тухла връз тях, защото малката му нервна система не издържала при появата на двата ефирно-елементарни блуждаещи атома от типа банани с пижами Б1 и Б2. В училище им викали тъпото Инче и тъпото Гинче и често пъти ги бъркали, защото израженията им били еднакво тъпи. Природната им тъпота уеднаквявала мутрaфонските им физиономии, но не че имало разлика, пред дъската винаги се разкривала една и съща кухота, която си бъркала в носа с тебешира, а като потъмнеел и се запичала много работата в даскало, Инето&Гинето просто лапвали осополявения тебешир, при което цялата класна стая простенвала погнусено ”Иъъъъх!!” и изкривявала лицевата си поза. “Сядай, сядай, че ще повърна! Три стига ли?” “Мне!” отронвало Гинето или Инето и заплашително насочвало сополеното пособие за писмена реч обратно към устата. Залата примирала за втори път, а учителят нервно в такт изброявал всичко от три нагоре, докато тебешира се оттегли от орбитата на устата. Светът си отдъхвал. Едно мощно “Пъффф!” изпускала Земята като бял тютюнев облак в Космоса, спътниците на НАСА го запечатвали, а специалистите долу размишлявали, че е смущение в комуникациите от магнитните бури. Ама какви комуникации?
Долче и Габаната на тъпотата били с обратна захапка и обърната долна устна, от което профила на носа и чертите под очите се изопвали, а самите очи се облещвали в уголемени полукълба. Гина и Ина носели тъмни очила с широки стъкла - тип азиски, щото било много фешън, и ходели килнати на една страна. Ланци. Задължително ланци и мощно фръцкане на гъзовете. Едната ходела килната вляво, другата вдясно, така че спокойно през тях можело да прелети моторист и да ги разбрица. При което те се люшвали кръгом в прахта. Ставали разчорлени опипом, без очилата си, намествали прашасалите лупи и казвали кисело:”Их, ма, Ино!”, “Их, ма, Гино!”, Чокни!” - удряли си рошавите с изрусени кичури хралупи челно, чувало се едно “туп” и продължавали да си разхождат дънерите из духовната пустош и световното четирипосочие двайсе и шесто лето поред
И като бряхнало един ден туй Инче “Пари, пари!” и по цял ден върви из чаршията на пустошта, а сестра й тъпото Гине, както си таковало по такованката и мучало, взело че си праснало главата в една улична лампа. Лампата така се разлюляла, че лампиона се нахлупил на гинената тиква без семе, която изпушила. Децата от махалата наръсили цъфналата печена тиква със захар и полекичка с лъжичките я обрали до кората. Така Гина продължила да си ходи без глава, наместо глава с лампион. Инчето много ронило сълзи за кака си и решило, че щом тя таковата и тя трябва даа...такова. Засилила се срещу един железобетонен уличен стълб с вси сили и... фрас с главата. Аха, да го разклати! Втори опит, драги зрители! Фрас! Няма! Лампата не мърда, само се хихика на Инето “Ей, проста си Ине, проста ще си умреш! Хихихи!” и публиката вече се разотива, трибуните бързо се изпразват...Но от цялата работа Инето извлякло поука под формата на дълбока обла челна вдлъбнатина, в която след дъжд се събирала вода и малките жабчета се плацикали наволя, вследствие на което челната й маса позеленяла с фон дьо зелен, както обичала да изтъква Тъпото. “Туй мие депломата по псехология, аз съм депломат по псехология” шъшнела тя и развявала един лист от календара за 2002г. “Аз съм умно Ине.” - гъгнела, приплезвала се на себе си доволно, надувала червосаната в повече долна устничка над някое коктейлче в Планетата и облещвала очи докато си чепкала ръчичките и изпръхтявала “Умно съм” и се усмихвала зловещо: “Вий ни сте на мойту ниво!” “Кваа-кваа-кваа” - пригласяли жабетата. “Умно Ине, умно Ине” - въртяла се в кръг на двора тя, с поглед вперен в камънака на дувара. “Пари, пари! Умно Ине, умно Ине! Пари, пари! Кефтенца! Умно Ине! Фреш, кефтенца, фреш, кефтенца, баровеее! Чикирлака, чикирлака, чи-ки-чи-ки, чи-кирр-лака...” започнал да се скапва двутактовия й софтуеър от трабантче, да фъска, да хвърчат лигави пръски с цвят на очна линия и да заича: “Чела съм, чела, имам висше, псехология - наука за псетата. Чела съм, чела! Чарлз Е. Дикенс, Робърт Дювал, Джей Пи Морган, Джей Джей Кей, Джей Джей Окоча, Джон Фитцджералд, Джей Еф Кей, Джей Ти, Ди Джей, Джей-Джей, яко джей-джей...чела-чела” И преди да ви писне тотално от този идеолог на планетарния живот, Инето лапнало сънливата муха с перманентно отворената си уста, от която се точел интелект в слюнкообразно агрегатно състояние и задрямала дълбоко хипнотизирана с надеждата, че някой по-тъп от нея ще дойде като Принца от Приказката и ще я лизне по краставясалата от годинките бузка, покрита с фон дьо зелен-а. Обаче тоя Ауа Грездей бил чак на планетата Джа-Джа и яко лъскал бастуна...на дядо си, чаткал из сайтовете за запознанства и не се знаело кога точно ще е офлайн без да трайъгейни да са кънектни Шаба Ранкса му със Шаба Ранкс. И тъй, приказката си е към своя дискънект и въобще… няма връзка с този номер. Малката тъпа Гина продължава да свети на слепия и е абсолютно депресе, а малката тъпа Ина похърква в едно корито, пуснала е гласовата и чака Шаба Ранкса да дойде, да я срита в амбразурата и тя да рипне от коритото във въздуха, а той със серия от бърз ляв-десен-прав-ъперкът да я изкара от гравитацията, но трябва да почака докато оня гейзер протърка триста двайсе и пет албански клавиатури, счупи двайсе и осем съветски мишки и гръмнат петстотин хиляди китайски монитора.
Само един тъп Господ знае кога ще стане това.

Ха! Нещо наистина готино! Laughing

Леле мале...тоз ме бие по точки за словесна диария...Но поне усмихва!
Smile

Не бих казал, че е словесна диария. Готино е. Словесната диария ме избива на телесна по принцип, докато написаното тук ми харесва и наистина разсмива. Леко е, ненатоварващо, симпатична заигравка.

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

Направу ма разконспирира! Smile

)))

Разсмя ме-готин стил!
Малко може да се съкрати в средната част, но като цяло-браво! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите