Среща в операта

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Моята племенница Пеца ми се обади по телефона и каза: „Лельо, от два месеца ходя с един мъж. Работи в данъчното. Тази вечер ще ме води на опера. Искам да го видиш и да си кажеш мнението за него. Мама е в Гърция, а тати в Испания и ти си единствения ми близък човек. Искам да бъдеш много дискретна. Ще си купиш билет в дъното на салона. Ние ще бъдем на трети ред, 28 и 30 място. През антракта уж случайно може да се срещнем в барчето и ще ви запозная. Да не забравиш да кажеш, че много обичаш операта. Нека съседката ти даде някоя от нейните рокли и да те гримира. Няма да излагаш семейството, я!. Ти си жена на години, вряла и кипяла в любовните истории, ще прецениш дали е сериозен с мен и да се надявам ли на брак или да го зарязвам докато е време и да търся друг.” „Дадено! – казвам й. – В колко започва операта?” „В седем.” – уточнява Пеца и приключва разговора.
Веднага отивам при съседката Маца, и тя разведена като мен два пъти, но с непоклатима вяра в любовта и здравото семейство. Обяснявам й ситуацията и започваме подготовка. Решихме, че най-добре ще е да отида с черната рокля с ламето с голямото деколте. Ще сложа и изкуствените перли. Три часа се мъчихме с косата ми, но я къносахме и навихме на ролки, като римска матрона станах. Тя ми направи маникюр и педикюр, втория не знам защо, тъй като щях да обуя новите й лачени ботушки с ток. Облечена стилно, гримирана в най-новите тенденции, парфюмирана с онзи моя френски парфюм, който слагам само за специалните мъже в живота си, хванах едно такси и седем без двайсет бях пред операта, но се пазарих за цената, та малко закъснях. Касиерката не искаше да ми продаде билет, защото представлението започвало. Наложи се да й платя двойно. Влязох в тъмната зала, спънах се в едно стъпало и едва не се прострях в цял ръст и стоте си килограма. Подгъвът на роклята отпред се провисна. После започнах да си търся мястото. Всички наоколо ми шиткаха, че вече свирели увертюрата. Аз обаче им викам „Увертюра или не, аз съм си платила и трябва да седна на мястото си!” Добре, че дойде разпоредителката и всичко се оправи. Оказа се, че пред мен нарочно са си купили билети двама младежи с ръст над средностатистическия. На сцената вече бяха излезли изпълнителите. Аз оттук погледна, оттам погледна – нищо не виждам. То не стига,че за първи път съм на опера, че си забравих очилата в суматоха у съседката, ами и тези дънгалаци на предния ред. Лекичко ощипах единия по врата, за да се отмести. Той не реагира. Тъй се беше вживял в онова, което пееха. После плеснах по главата другия. Той се обърна и ми направи забележка, да не го закачам. В побутвания и разправии мина първото действие. Нищо не видях, то без очила и на две крачки нищо не виждам, та чак от 22-рия ред ли, нищо не разбрах и от пеенето, защото те пеели на италиански, както ми обясни жената до мен. В антракта реших първо да отида до тоалетната, за да се пооправя. Там естествено имаше голяма опашка, а както е известно жените сме много пипкаво и конфликтно племе. Докато се уточним коя след кого е и да си освежим грима пред единственото малко огледало, пак дойде време за влизане. Викам си сега ще отида и ще намеря на третия ред Пеца и кавалерът й. Ще се запознаем. Да, ама не! Осветлението угасна. Второ действие беше много напрегнато. Една жена все пееше и на плач я изкарваше, пък един мъж едно троснато й отговаряше. По едно време съм задрямала. Изглежда съм и захъркала, защото жената до мен ме разтърси силно и ми се скара, като не обичам опера защо съм тук. Аз й викам: „Заради Пеца съм тук.” Тя помисли, че Пеца е някоя от изпълнителките и любезно ме попита алт или сопран е. „Ние не се занимаваме с такива срамни неща. Пеца е касиерка в супера!” И като се започна една разправия. Тя претендира, че е дала двайсет лева, за да гледа опера, а аз й обяснявам, че трябва да се запозная с новия приятел на племенницата си, защото евентуално може този път да получи предложение за брак. То колко мъже минаха през леглото й, но един не се реши я поиска за съпруга. Тъй свърши второ действие. За третото не ме оставиха. Най-позорно ме изгониха от салона. Смущавала съм обществения ред. Аз обаче не се предадох и търпеливо зачаках пред операта, за да се запозная на излизане с кандидат-зетя. Точно тогава се появи един от моите съученици – Ваньо. Минавал и ме видял. И докато си спомним за този и онзи, ето че операта свърши и започнаха да излизат хората. Аз нали не виждам без очила, викам на Ваньо: „Ти гледай за Пеца и мъжа до нея!” Ама той не познава племенницата ми, че докато му я опиша – всички се изнизаха. Тръгнах си и аз без дори да съм зърнала онзи от данъчното. Като се прибрах, че като ревнах. Викам си сега ще се обади детето за съвет, а аз какво ще кажа. Не само, че не се запознах, но дори не му видях и гърба. На другия ден Пеца дойде на гости с него. Хубаво момче, възпитано, ама след седмица го заряза заради един пожарникар. Още не ме запознала с него. Той обичал планинското катерене.

Ааа, при планинското катерене лирическата може да падне и под 100!!!
(килограми де Smile

))))

Ей, като тръгне да невърви - не върви...
Very Happy

Но забавно разказано.
Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите