Размяна

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Ей, ама страшни очи имам! – казвам си пред любимото огледало. Любимо ми е огледалото в тоалетната. Не знам какъв е ъгълът на светлината, но като застана пред него, смъквам 5 години и 3-4 килограма. Та стоя пред него и си мисля, че за последната ми роля не е необходим чак пък толкова грим, за да стана “най-красива на земята” ...
Притичвам до банята. И там имам огледало. Там пък установявам, че и за превъплъщението ми от злата царица-мащеха до “бабичка – стара и мила” също няма да е необходим много грим.
Добре, че откакто минах трийсетте години и седемдесетте килограма, махнах огледалото, дето се виждах в цял ръст.
Еееей, губя представа за себе си, а се сърдя на мъжа ми, че не ме цени такава, каквато съм. Че лесно ли му е на човека да ме открие. Това, че съм учителка си го знаеше, та го прие лесно. За предменструалния синдром като интелигентен човек знае и проявява разбиране. И дотук! Нататък нито аз на себе си съм си ясна, нито на него мога да обясня.
Хайде това със самодейния театър го разбра без да се напъва – и той е участвал едно време, а и сега си начесва крастата понякога. Ама последното, което измислих ... Не мога да разбера защо все още сме женени. Аз да си бях съпруг – да се бях изхвърлила от къщата!
Измислих ... Не съм го диозмислила, но от три дни стоя ту пред едното огледало, ту пред другото и мисля. Стоя, оглеждам се, мисля ... Защо ми трябваше да попълвам онлайн формуляра за участие в “Размяна на съпруги”?! Едни очи като за пред хора ми останаха. Какво друго да покажа?! Всичко ми е горе-долу. Самочуствието и претенциите – повече горе, домакинстването ... по-скоро доста надолу. Ум и разум раздавам без да ми го искат – професионално изкривяване. Да съм купонджийка, не съм. Рекордът ми за изпит концентрат е 150 грама и стои непокорен от студентските години. Не съм музикална, кумата ме заклеваше да не пея приспивни песни на сина, да не го травмирам. Да заложа на интелектуални разговори за поезия, книги, психология и философия?! Добре, ама като не знам къде ще ме пратят. Те в тоя формат не излъчват монолози. Гледат нещо по-пиперливко да е. А аз – постна манджа, че и с мааалко подправки.
Пак отидох пред огледалото. В банята. На ръба съм да се откажа. Какво намери моичкият в мен, та ме взе?! Е, сега се сетих! Ами че то аз него взех. Той, като заклет ерген, се дърпаше. Не знаеше, милият, че като си наумя нещо, със зъби и нокти се боря. Зодията ми е така въоръжена – лъв съм, с асцендент лъв.
Ха! – светна ми. Сега вече участието ни в този социален експеримент се осмисли. За него ще е главната роля, а за мен поддържащата. Сега да се приготвя за интервюто. Дано интервюиращите да са жени!
_ _ _
Ей, ама много хубави очи имам!
_ _ _
Одобриха ни. След месец ще заснемат нашата размяна. Боже, дано съпругът ми пак си ме прибере после!

Много хубави очи, наистина! И талант на разказвач - макар че това огледалото едва ли го показва!

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Сладурче! ))))

ХуЛитер Записан(а): Jan 27, 2010 Мнения: 1

Разбира се, че ще си те прибере обратно.

хем интелигентна, хем...умна... Laughing

Хахахахаааааааа!
Смях се със сълзи!!!

Браво!!!

ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2010 Мнения: 4

ще чакам вашия епизод : )

уцелила си идеята на конкурса - очите Wink

))

успех!

ХуЛитер Записан(а): Jan 26, 2010 Мнения: 3

заповядай у нас ако не те прибере твоят ... : О

Не знам другите... Смяли са се казват... Аз - плаках. Защото, какъвто съм си карък - на МЕН ще се паднеш. То, не че ще съжалявам за "моята" - жална му майка на твоя стар ерген... ама се надявах на нещо... по-така... а то... И аз ще взема да се откажа! Никой, на интервюто не споменава, че може да ти се падне... такава!!! - нещо такова... а бе - карък съм... и ще ми се паднеш!!!

от мен - 5 (пет!!!) ...и дано те умилостивя... с тази оценка на разказваческото ти майсторство...

Wink

))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите