Проект „Поети благодарят на Земята”

Поети благодарят на Земята, Монтана – едно крехко продължение, НО продължение

„Хайде, баби, взимай бързо книжки... Ей тази, по-дебелата! Не се мотай, де! Какво викаш? Че били за децата от Дома, щото на тях нямало кой да купи? А ние да си купим ли? Че на нас книги не ни трябват... Хайде, оставяй книгата и тръгвай!”

Един съвършено истински диалог, който проведох лично с жена, придружаваща внучето си. В случая най-подходящата реплика е „Честит ти Ден на Будителите, българко!”. Няколко думи в контекста с извинение за азбучните истини, с които ще си позволя да досадя и към малкото изключения Човеци, които винаги има и тези случвания го доказват...

Ние не правим нищо извън собствените си каузи. Ние не правим нищо, когато не сме лично мотивирани по отношение на ползата. Ние си падаме по великите и мащабните дела, а дребните – като да вдигнем хартийка от улицата, е извън полезрението ни. Защото резултатът не би ни донесъл дивидент. Ние с удоволствие се поставяме в амплоато на жертви, защото така е наистина лесно – не се поема отговорност дори за самите себе си, а какво остава да подадеш ръка на друг. Ние често ползваме ресурси, без да се замислим откъде изобщо идват. Човешки, природни... Ние сме завършени психически и физически консуматори и никак, ама никак не обичаме да ни го казват.

Ако изляза извън сериозния тон (едва ли не на проповедник, но няма да се извинявам за позицията си), със сигурност цветно мога да обрисувам борбата на Гергана Чукарска (Гичето Граматикова) с едни клещи и усилията на крехкото й телце да пусне парното в колата ми и да ни размрази, докато накрая Ивайло Диманов не взе жизнеспасяващото дело в ръцете си. Оказа се, че и поетите можело да бъдат мъже... Прости ми, Боже, нихилизма! Мълча като партизанин на разпит и за едни пълнени чушки с боб, които най-нахално си прибрах за дояждане в къщи, но такова вкусно чудо не бях вкусвала; и как ревнах на глас от едно китарено парче, изпълнено от Гриша Трифонов – такова пък чудо (пред аудитория) скромната ми личност не помни; и за сутрешната супа за осеферване, сготвена ни от Камелия Кондова, но там и други могат да вземат отношение, като им помня физиономиите; и нека спра дотук.
Smile

Събрахме 427 лева – от изпратени дарения и продадени книжки. Без никаква, ама съвършено НИКАКВА конвенционална медийна подкрепа! И съответно никой не дойде за подкрепа. Само не знам защо хората ми се сърдят, когато заявявам истини и факти... Защото не знам дали си давате сметка, че точно тук публичността не е порок, защото тя дава повод да сторим Едно Добро със собствените си ръчички, а не от дистанцията на безопасните си домове. Защото емоцията от подобни срещи е като сблъсък с товарен влак и малцина са мазохистите очевидно...
С част от парите платихме транспорта (100 лева) на децата. При опоскания им бюджет сметнете колко пътуват. Поради изключително тежките процедури за парични дарения беше взето решение директно да купим материали за децата – те имат арт-ателие и правят великолепни творби. Само където за мозъка и чувствата им никога не остават средства...
Подарихме им книжки от световната класика, което всяко дете трябва да прочете (не бъркайте „трябва” със заповедната форма), но на тях наистина няма кой да им ги даде. Днес четох поредното оригиналничене относно ненужните будители днес, защото всичко е на тепсия поднесено като информация, само трябва да го вземеш. За децата на господина автор сигурно е така, но за други?
Направихме им празник, какъвто за всяко друго дете е нормален. Създадохме им емоция, за която никой не се сеща. Защото няма ресурси. И които емоции създаваме за нашите деца задължително, щото без парчето хляб можеш да станеш скот, но без онова, другото, със сигурност ще го постигнеш.
Като автори затворихме един цикъл без никакъв „отпадъчен” продукт – не спазихме обичайния за обществото ни принцип „след нас и потоп” и върнахме поне мъничко един непоискан дълг; зарадвахме едни ничии деца – прескочихме изключителния егоцентризъм, присъщ на творците; продадохме книжки, които обичайно подаряваме, защото поезия (и не само) не се купува, а и няма къде да я изложим; влязохме в домовете на хора, които очевидно са пожелали това и са платили; подарихме безценни книги на ничии деца и не се знае дали с това не сме променили нечия съдба; поднесохме им реално дар, с който можем да се чувстваме добре – повече от всичките ни съчинения и книги накуп.

Аз не си падам по „звездни величия” и обгрижването им с комплименти. Ама хич! Дори съм леко груба по темата, признавам. За сметка на това съм в състояние да падна на колене пред дама като Ели Лозанова – домакиня на това събитие изцяло по нейна воля, както и пред единиците хора – и непознати, и мои приятели, направили нужното – директно и индиректно, за да се случват истински приказки. Без никаква куртоазия – за тях ПОКЛОН!

Отново получих отговор, че човек може. Единственото условие е да ИСКА. Всичко останало са само думи, които ние прекрасно умеем...
Само където нямах отговор на въпроса на един малчуган: „Лельо, нали ще дойдете пак другата събота да садим дръвчета?”

http://picasaweb.google.com/daring.rain/YmaFfF?locked=true#

apostolicia написа:

Ето го и обещаният репортаж. Денят се оказа прекрасен - толкова слънчев и топъл ден в края на октомври рядко има. Но понеже сме си гъсти с Господ, та уредихме нещата така, щото да имаме хубаво време.
Ето в такъв хубав ден разпънахме сергията с книгите, които вие ни предоставихте, няма да изброявам всички автори, които изпратиха книги, защото рискувам да забравя -респективно да обидя - някой, но отново ще кажа - сърдечно благодаря на всички!

Организацията се оказа на ниво, ямките бяха изкопани, в уречения час пристигна и камионът с инструментите и младите смърчове и някои тутакси се захванаха за работа:

Добре, че дойдоха и децата от Дом за деца лишени от родителски грижи "Люба Тенева" - Берковица, за да ни покажат как ставата нещата:

Междувременно пристигна и сладкото изкушение, което сладкарница "Крокантина" любезно ни подари:

Ние бяхме приготвили доста книги за нашите гостенчета:

Но те ни разбиха с ръчно изработените в тяхното артателие от техните ръчички подаръци - специално за нас - цветята в ръцете ни, герданите - са изработени от децата:

Ние им дадохме, каквото имахме - любов:

И получихме ето тази награда:

От дарителската акция и базара събрахме 427 лв. С помощта на възпитателките ги вложихме в материали за артателието на Дома. Освен книги, получихме и съвсем практично нещо - получих по пощата пакет ръкавички от автор от Хулите, който пожела да не споменаваме нито името, нито ника му. Друг автор от Хулите, който пожела да не споменаваме името му, изпрати сериозна сума - на всички тях благодаря сърдечно - за щаститето да зарадваме тези деца. Забележете какво сърце ми подариха - какво сърце!

И Монтана си има горичка "Поети благодарят на Земята"

А вечерта... Всеки свири на каквото може и на каквото докачи:

И аз бях там:

И пак ще бъда!

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Така беше.
Но много по-хубаво)))
Благодаря, Ели, Галя!
Бъдете!

ХуЛитер Записан(а): May 18, 2007 Мнения: 65

които направиха възможно това събитие да се случи в Монтана
за мен беше чест да бъда част от него
жалко за безразличието на обществото в този град... /жалко за него, разбира се/
много е лесно да се въздиша пред телевизора....
жалко за тези, които считат, че 2-3 sms-a са достатъчни.....
тези деца имаха нужда не толкова от книги, а от това някой да им ги почете /вижда се и от снимките/
"Искаш ли да се разходим малко?" - какво можеш да отговориш на този въпрос.......
и какво повече мога да кажа аз
страхотно е усещането да си полезен на някого
...
а продължението....
тези които не дойдоха, само могат да съжаляват Smile

))

Височината на нещо постигнато не се съизмерва с това какво правим поотделно, а с онова, което вършим заедно.
Една Ели Лозанова със счупения крак напр. или една Камелия Кондова, която, макар и претърпяла инцидент, не си даде външен вид, ме карат да си мисля, че подобни постъпки значат много повече от някакви си думи, от някакви си обещания...
Лично благодаря на Ели, Галя, Райчо, Ивайло, Гриша, Ками, Левена, Заро, Наталия, Митко, Николай и на всички автори, изпратили книжки, както и на онези, които анонимно дариха средства за кампанията! Без вас това събитие нямаше да бъде факт.
Честит празник, приятели!

Да сте живи и здрави, приятели и колеги!
Very Happy

Мислено с Вас Embarassed

doktora

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

преди да напиша нещо по темата. В крайна сметка - престраших се. Искам просто да Ви благодаря! На Вас - хубавите хора, които навъпреки продължавате да носите и разпилявате ДОБРО. И да опазвате вярата (ми) в човещината.
Бягат ми думите. Затова ще си позволя да цитирам ето тези:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=130232#1309729

Сполай Ви, Пазители!
Живи и здрави да сте! Smile

ХуЛитер Записан(а): Feb 09, 2005 Мнения: 114

Следя отдавна "проекта" и ви се възхищавам!
Ентусиазирана споделям,че през месец март-април ШУМЕН ви очаква!
Ще успеем, защото можем!
Благодаря ти, Галче!

Такива дела сами говорят за себе си и няма да им прикачвам излишни думи...Само искам да ви поздравя, Будители! Smile

В мислите и сърцето си бях с вас, макар и да не успях иначе...
Бъдете! Smile

Денят е 2 ноември. Случайно минавам през Слънчевата градинка и съвсем не случайно фотоапаратът ми е в чантата - винаги е там. Виждам една коза кротко да пасе зад рампата за скейтбордистите и... изведнъж осъзнавам, че това

са нашите смърчове! Нашите дръвчета, които засадихме миналата година в навечерието на Деня на будителите по проект "Поети благодарят на Земята". Тогава на 30 октомври, се събрахме Галя Радева, Камелия Кондова, Левена Филчева, Светозар Кнезовски, Гриша Трифонов, Гергана Чукарска, Ивайло Диманов, Наталия Цветанова, Райчо Русев и други български поети и писатели, в това число и моя милост, за да засадим в Монтана горичка под наслов "Поети благодарят на Земята". И естествено, обозначихме събитието с подходящ надпис

Като гледам разположението, май това

е посадено от Камелия Кондова и Левена Филчева.

А пък това тук

е дръвчето, което Ивайло Диманов така съсредоточено наблюдава тук

Смърчовете ни са пораснали. Мечтите ни - също. Иска ми се да видя какво е станало с първата горичка, която беше засадена в Пловдив през май миналата година. А най-вече ми се иска да знам къде ще садим следващата горичка!

Ели Лозанова (apostolicia)

Как да не ви обичаме...

Ще изчакаме до пролетта. Страхотна е идеята и си плаче за световно вижение! поздрави на положилите началото. Важно е някой да трасира...после е лесно!

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Гледам с удоволствие снимките. Как ми се иска това да се случи и във Варна (с надеждата, че няма да се наложи да кажа и аз като Natalina1970 "жалко за безразличието")! От няколко дни се опитвам да се свържа с едни хора, които могат да помогнат за каузата, но които все ми бягат по тъча. Както и да е. Дотогава смятам да покрепям Vesi-lina, дано поне Шумен успее.
Прилагам статията на Apostolicia, публикувана на стр. 2 в последния брой на вестник "КИЛ" като един подтик към всички пишещи:
"Поети посадиха смърчове в Монтана

Преди време, в навечерието на Деня на народните будители Монтана стана домакин на поредната проява от Националната инициатива „Поети благодарят на земята”. Автори от различни градове се събраха в центъра на Северозапада и създадоха горичка от млади смърчове в парка „Калето”, в знак на загриженост за опазване на околната среда и в знак на протест срещу консуматорското ежедневие на съвременния човек. За помощници в залесяването бяха поканени деца от Дом за деца лишени от родителски грижи „Люба Тенева” – Берковица. Поети и писатели от цялата страна изпратиха книги, пари и подаръци. От продажбата на книгите и от дарителската акция бяха събрани 427 лв., с които бяха закупени материали за арт-ателието в дома. Хората на думите подариха на децата много книги, както свои авторски, така и знакови книги от световната класика и получиха изработени ръчно от децата украшения. Инициативата е под патронажа на Сайт за нова българска художествена литература Хулите и се осъществи с изключителната подкрепа на община Монтана. Тук е мястото да изразим благодарността си за компетентната, навременна и изключително професионална подкрепа на общинската администрация в Монтана, която е пример за партньорство в подобен род инициативи. Благодарим и на Горско стопанство – Чипровци, откъдето безвъзмездно бяха предоставени фиданките.
ЕЛИ ЛОЗАНОВА"

Този проект е неназовимо с думи случване!Дано и във Варна, и в Шумен се реализира по- скоро, а все в някакъв момент и в София, и в други градове.Щом толкова хора мислим и вярваме в това, здраве да е,пролетта все някъде ще се садят дръвчета. Smile

"Събота, 24 април, от 10 часа в Пловдив, ЖР "Тракия", ул. "Освобождение", Ротари парк. А какво ще се случи... Ще се съберем автори, приятели, а и съвършено непознати хора от цялата страна. По проект на "Паркове и градини" ще засадим дръвчета - колкото успеем да осигурим. Очакваме дръвчета от Държавната агенция по горите и обещание от зам.-министъра на земеделието Георги Костов. Поканили сме гостенчета от домове за деца да се забавляват с нас. Като любезни домакини ще ги нагостим, мислим изненади, а накрая ще им подарим и книжки. Ще направим лични жестове в съвсем неформална атмосфера. Ще дишаме истински ценности. Ще усетим живия живот. Ще оставим живот след себе си. Ще се усмихваме. И ще напишем едно редче история…”
Галя Радева
в-к „Марица”, 2010 г.

"Сега по-късно горичката я има, крехки са дръвчетата, обрулени от есента, но хванати. А елхичките са чудесни кипрички и тепърва ще стават все по-крепки и крепки. Мрачничко беше по някое време, но станаха споменни снимки. На пролет още по-по-хубави ще направя."
Донка Колева
ноември, 2011
(от e-mail до Галя)

И ето как изглеждат дръвчетата, които посадихме през пролетта на 2010 год.

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2008 Мнения: 85

Не знам какво да кажа, защото ... абе защото просто не ми идват думи. Горда съм, че съм участвала в това забавление, което взе че пусна корени и разви корони, и... абе, щастлива съм!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите