Янчо Михайлов, "Трохите от пейзажа", стихосбирка

ЯНЧО МИХАЙЛОВ, стихове

Представените стихове са из книгата „Трохите от пейзажа”.
Състояла се премиера на 10.12.2009, Бургас.
Това е третата книга на автора след „Паралелни монолози”/стихове, 1997/ и „Изкачване на Тавор /проза, 2006/

КАЗАНАТА ДУМА

Казаната дума –
хвърлен камък във водата,
концентрични кръгове чертае,
дъното прорязва.

Казаната дума –
хвърлен камък в пещерата,
екотът и не замлъква.

В гърлото засяда
камъчето неизплюто,
дето и колата преобръща.

ПРЕГЛЪТНАТИ ЛИПСИ

Жажда,
по-дълбока от водата,
ме залива.

Думи неизречени
мехурчета изпущат.

Болката
недостига изпълва.

РАЗМИНАВАНЕ - 1

Паралелни монолози
като разминаващи се влакове…

Цели изрази
увисват без посока,
няма го ухото,
дето трябва да ги долови.

РАЗМИНАВАНЕ - 2

На хвърлей дума един от друг
Ръце стаени
Погледи смълчани
Отронващи се брегове
Събираме
Трохите от пейзажа

ФРАГМЕНТ

Напрегнато
се взираме в мъглата.
Усилия
ни коства разпознаването.
Внезапно
един камбанен звън
ни връща
в самотата ни.

ЕСЕН

Стаени сенки
в стихналата вечер –
докосвания с монолози.

По-тиха
от дъждовна капка
е нощта.

ЗИМЕН АВТОБУС

Дъх безпомощен
в затворено пространство.
Запотено стъкло…

Неразличим
светът отминава.

ЕДИН ДЕН

Почти свободен,
неопределен, висящ,
но това е само в пробуждането,
преди разпръскването
на досадата огромна по телото ми

умората от вчерашния ден
към днешния ме приковава.

ВЪПРОС

Синджир или роб съм
в кервана на дните –
това се страхувам
да се запитам –
или пък кучето,
дето си лае
подир кервана
и следва го в края ?

БЕЗСЪНИЕ

Избуяли страхове –
болки недоносени,
заложници
на бъдещите ми кошмари.

В прозореца ми
утрото простенва.

НАСТРОЕНИЕ В ЧЕРНО

Хладни гари,
мятащи се в полусън
среднощни влакове,
потни от кошмари,
прекосяващи ме улици,
площади,
в пещерите си,
които ме затварят.

Продължава да тече
реката мътна, не отнася
мястото,
което днес ме обитава.

СЪНИЩА

Все сънувам
безбрежни морета,
свободни пристанища.

Все се събуждам
без лодка на кея,
с море в аквариум.

ПОКРАЙ ЖИВОТА

Разперили ръце
пелтечещи посоки
за пътя се препират.

Забързан пътят
тъй ги подминава.

СМЪРТ

Все така
ме отминават дните.
Нощите ми
все така не си доспиват.
Несъбудени утра,
пресипнали мълчания,
весла,
отпуснали ръце.

Приел съм всичко.

НЯМАМ

Нямам вече слух
да чуя
разговора на снежинките
и око –
да видя танца им.

Белотата на снега
ме заслепява.

ДУМИ
ЗА „ТРОХИТЕ ОТ ПЕЙЗАЖА”, БУРГАС, 10.12.2009.
Книгата представи Роза Боянова.

Поместеният по.долу текст е откъс-извлечение:

.....
..”.Състояния на душата… И никъде човек. В тази книга не присъстват Бог, нито жена. Звученето на стиховете е универсално – не е важно мъж или жена ги изрича. Няма страст, дори любов в тази територия на поезията.
Лирическите герои са в същността си състояния, настроения, абстракции – страхът, жаждата, разминаванията, разпознаването, сънища, есени, умора, утро, въпрос, дори настроение в черно… Един абстрактен свят, зад който са реалните хора - поетите, мъжете, приятелите.
Ако човекът все пак обитава тези стихове, той е слово, дума означаваща всичко – или страх, изтъкан като платно повило света.
В едно стихотворение се появяват ръце, но те не докосват, не прегръщат, не правят нищо.”
......
„Янчо Михайлов ги събира и изгражда брега, който се рони, изпълва погледите с красота, приближава хората с думи /те са на хвърлей дума един от друг/....”

Роза Боянова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите