Любовни истории за герои с опашки

Гост

Интермедия
След като Лисакян подмамва змията Мара в едно бистро и тя не идва на уговореното рандеву, Гаро се изнервя и тръгва да обикаля из Париж.
Гаро има разностранни културни и криминални интереси. Говори се, че една от прабабите му по майчина линия украсила фамилното си гнездо с писалката на едГАР Алън По. Баба му честичко надничала в прозорците на Роже Мартен дю ГАР, а майка му била възторжена почитателка на Ромен ГАРи. Самият Гаро, още като невръстно гордже е изкълвал пълните събрани съчинения на едГАР Хувър. Това го превръща в идеален субект за Парижката афера.
Хлътвайки в една потайна уличка, той се озовава пред заведението на Ел Кондор.
На дневна светлина то изглежда занемарено и лъха на абстиненция. Унилият барман –сова, на когото поръчва „едно перно, ала не много пернато”, се оживввява и след пет минути го завежда право пред Ел Кондор. Дипломатичният разказ на Гаро за Великия Маков крах разтърсва южноамериканеца до дъното на комерсиалната му душа. Той не разбира нищо от бял и червен мак, но знае всичко за коката. Ел Кондор прави най-щедрата оферта на своя живот. Предлага на Гаро, срещу нищожната комисионна 75% от печалбата, да го превърне в единствен оторизиран дилър на фалшива Кока –Кола. Гаро е съкрушен. Не е глупак и добле разбира, че е по-добре да изкарват пари от честно отглеждане на самоковски картофи. На въпроса кога ще дойде да уточнят детайлите на сделката, отговаря с „Never more”и напуска заведението на Ел Кондор

Ичинайсто действие, ичинайста сцена

Шляейки се безцелно по локалите, Гаро попада на Нашата Дама. Все още ядосан, се мъчи да я настрои срещу тигъра Спас. Подмята и`, как дългогодишните играчи на голф често бъркат синчето и` с шарена топка. Как се присмиват на тигъра Спас и Тайгър Горски. Как повечето птици недоумяват, защо Тайгър не се опитва да лети. Това наранява дълбоко Нашата Дама.

Ария на Нашата Дама:

Прекрасен и жесток живот,
искриш, горчиш, болиш!
След полет и блестящ възход,
в праха съм вече, виж
как грешките на младостта
застигат ме сега!
Не се обръщам с гняв назад,
а плувнала в тъга.
Къде, кога и как сгреших,
Гугут, о, мон амур?
Завръщам се при теб и Тайгър.
Простете ми тужур!

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

На новопостроеното игрище за голф. Тигърът Спас играе, зад него чинно стоят, облечени в черни костюми и радиостанции в ушите неговите бодигардове Гълъб, Никодим и Ябълкян.
Встрани от групата Тошка и Станойка в ролите на гувернантки се занимават с разглезеното Тайгър Горски и го тъпчат с хамбургер и сладолед, а то плюе и ги разиграва.
По радиоуредбата се лее I ve got the power.
http://www.youtube.com/watch?v=Iw4wEu2u3P4

Спас

Цялата власт и цялата сила -
мои са!...мои са!...Мои!
Всичкият гад в гората що бива,
всичкият мак из дълбоки усои!
Аз съм им богът, отецът и царят!
В мене е ножът и хлябът!
Мене се пада цялата слава!
Всички пред мене главица прекланят.

Цапардосва със стика топката далеч по игрището и прави танцувални стъпчици наоколо на фона на музиката.

Чува се шум от криле и над игрището закръжават Нашата Дама и дьо Гаро, носещ куфарите на последната в човката си.
Гугутът Гълъб при тази гледка припада, секунда след него и Станойка.
Хвъркатото сосиете каца на игрището с апломба на Боинг155.
Гълъб се надига и разперва очакващо криле към Нашата Дама, а тя пее.

Нашата Дама

Тук съм любими!!!
Най-после се върнах...
и под крилото ти силно
в сълзи очи ми са пълни!

Ах, Гълъбо, плача! Прости ми!
Грешка направих, но ето ме!
Гълъбо мой, прегърни ме!
Нека съм с теб и детето ни!

Прегръдка и две кофи лиготии помежду им.
Тайгър раздразнен от ставащото.

Тайгър Горски

Ти си се сбъркала! Аз не съм твой!
Аз съм на мама си Спаска!
Чупка оттука, че налитам на бой!
Тайгър съм аз, а не травопасно!

Спас, обаче е фиксирал елегантната гълъбица и има нещо на ум спрямо нея. Той си засуква многозначително, покашлювайки, мустака и зяпа към Нашата Дама с нескрит мерак.

В това време дьо Гаро се отдалечава от групата, обърща се гърбом към тях, вади мобифона си и осъществява връзка с Райна.

Гаро

Шефе, кацнах! Мдам...цялата менажерия е тук...Ще се стараем, шефе! Агент Гаро на вашите услуги!
Очаквайте първия ми рапорт утре по същото време, шефе!

Затваря мобифона и тихом мълком се присъединява към групата отново със зъл блясък в очите.

Малко по-късно.

Ябълкян бе от стара коза яре. В суматохата по посрещането на Нашата Дама той единствен забеляза промяната в настроенията по мрачното лице на колегата дьо Гаро. И какъв колега можеше да му е това притворно пернато, което рядко вдигаше поглед от земята, не поглеждаше никого в очите, а когато се случеше дa заговори в гласа му винаги се чуваха стържещи злобни нотки.

Какво бе станало сега? Гаро говори с някого по мобилния и за момент на Ябълкян се стори, че странната черна птица започна да сияе и едва се удържаше да не хвръкне. После погледа му потъна дълбоко под разпетушинените вежди и охладня. По гърба на опитния ас в секретните дела премина тръпка, която наежи бодлите му. Той мигом разбра, че става дума за любов. Лошо, каза си Ябълкян, намесят ли се чувствата в занаята, все едно държиш в ръцете си нож с две остриета. Той измърмори нещо на ръкава си и след секунди пред него се материализира супер-тайният агент за специални поръчeния - мармотът Тимоти. Нареди му да претараши стаята на Гаро и после се присъедини към процесията предвождана от Тигъра Спас и новата му фаворитка, Нашата Дама.

Същият ден на бюрото му лежеше малко листче, пъхнато в червен плик и ухаещо на горски ягоди. Любовно писмо - този е пълен аматьор, помисли си Ябълкян и зачете написаното.

Писмото на една страдаща

Колко неща ми минаха през главата,
ако седна да пиша трябва да изсекат гората.
Скитам злочеста - нямам си дом.
Моето е не просто живот, а песен на Нина Симон.
Днес ал Рашко си пада по мен, но защо ми е лъв,
щом в гората не той вече е пръв.
На тигъра Спас, ако направя мили очи,
дали ще мога, любими, да живея със всички лъжи.
Колко ми липсваш ангеле чер,
и се лута в догадки моя мечи джигер.
Как да постъпя мили, кажи?
Без тебе не мога, без тебе боли!
Скоро да дойдеш - лъскаво черно перо,
велики, тайнствени и неповторими дьо Гаро!

Докато чете, Ябълкян мръщи муцуна. Сгъва внимателно писмото, вика по интеркома верният Тимоти и му нарежда да върне изобличаващото листче на мястото му, а после да замете с опашка всички следи.

Като остава сам си говори на глас:
Да-а това е властта по високите клони - гнездо на оси. Колко притворство, корист и лични интереси са прикрити под благовидната окраска на вярната служба. В скоро време ще стане ясно кой кой е в тази игра и аз ще бъда отново на висота. Нека да види тигъра Спас кому доверява живота си, на кого позволява да кълве от от неговия кокал.
Таралежът Ябълкян пуска много тежка въздишка, подобно на облаче цигарен дим, тя се извисява до тавана на съмненията му и после се разсейва подета от вятъра на решителността. Ябълкян потропва с пръсти по бюрото си и казва:
Всички съмнения се потвърдиха. Там дето има дим гори и огън. Уж контрабанда и съперничество за власт, а в същото време е намесена страст.
Време е да се действа!
Излиза от кабинета си и потъва в гората от задължения по опазването на Тигъра Спас и неговото наследство...

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

На закътана поляна, до есенен бряст се е сгушла тъжна сойка. Говори на себе си.

http://www.youtube.com/watch?v=rWomFeaox20

Балада на Станойка

Жълти листа като плахи секунди
капят по мене от стария бряст.
Толкова празна съм че ми е чудно -
аз ли съм още или не съм аз.
Вече не мога дори да заплача.
Тихо е времето, тихо е в мен.
Само листата на бряста прекрачват
право в смъртта си с безмълвен рефрен.

Е, покръжи ми сърцето по него,
във пируети край него летя...
После, ненужно, се сгуши и легна -
жълто листенце на хладна земя...
После ще дойде дъждът, ще закапе
на монотонни студени сълзи...
После слана ще го сгърчва и хапе,
докато то чак докрай се стопи...

Жълти листа като тихи секунди
късият птичи живот ми броят.
Този, когото избрах не ме пусна
нито в сърцето си, нито в ума...

Гост

Вечер. Нашата Дама има нужда от усамотение, за да разреши любовната си и родителска дилема. Тигърът Спас демонстрира благородно разбиране, за да остане сам с Тайгър Горски.

Ария на Спас

Кротко приспивам си ситно детенце
и го полюшвам, за да заспи.
Само от моите тигърски клепки
бяга сънят, тишината гълчи.
С чужди езици, до смърт разлютени,
жилят ума ми мисли-оси.
Спи ми, детенце! Спи, малък сине!
Радост за моите царски очи.
С теб самотата е спомен далечен,
само при мен, при мен остани!

Тайгър заспива и при Спас притичва Ябълкян.

-Шефе, да ми простиш, ама какво смяташ да правиш с Тайгър?
-Не виждаш ли, Ябълкян, ухажвам майка му! С един куршум – два гълъба!
-Шефе, що не се консултираш с птичиатър ли, с птичоаналитик ли, не знам , ама тая работа, дето Тайгърчо не иска да лети,не е съвсем нормална.
-Не е, Ябълкян, не е. Аз защо ухажвам Нашата Дама, за собствено удоволствие ? Не... Благодаря, че се отби...и какво ново около дьо Гаро?
-Шефе! – подскача Ябълкян – Как се досети?
-Аз съм цар, Ябълкян, а царете подозират всички! Продължавай да го следиш. Лека нощ!

Гост

На полянката, където сойка Станойка оплаква несподелената си любов, долита силно разстроеният Гълъб Гугут. Не забелязва Станойка и започва да се самоокайва.

Ария на Гълъб Гугут

Хищни са твоите нокти, Любов!
Остра е твоята човка!
Ястреб-убиец си, с точно око.
Аз съм мишена, Тя – клопка.

Щом долетя Тя, в легато се сляха
моите най-нежни ноти.
Кимна на друг. Пепел и прах.
Пак съм бездумен, сиротен.

Как да избягам от тебе, Любов?
Храня те с празни копнежи.
Даже в чужбина, пак ще съм твой.
Бягството – безнадеждно.

Една сълза капва върху главата му. Гълъб Гугут поглежда нагоре и съзира просълзената Станойка.

ХуЛитер Записан(а): Aug 08, 2009 Мнения: 1

Ябълкян върви по обичайната си пътечка, където можеше да мисли на спокойствие. Замисля компромат. Мъдрият таралеж се усмихва дяволито, защото в същата секунда го осенява гениална идея.

Ябълкян

Как се разделя мечка от лъв?
Как се оставя един да владее?
Спас ще остане владетелят пръв -
имам хитра, нестандартна идея!

Ще подхвърля писмото на Райна -
онова със любовните, нейните трели
към невзрачния френския гарван!
И постигам желаните цели!

Рашко - бесен ще хукне да бяга,
ще напусне метресата Райна,
Спас най-силен в гората веднага
ще остане - напълно случайно!

В чертога на Райна ал Факри
Скъпи килими, хладни оръжия, картини и предмети на лукса. В средата - наргиле с кехлибарен мундщук, от което лъва Ал Рашко мързливо подръпва от време на време. Водата в наргилето приятно бълбука, а ал Рашко едва сдържа гнева си.

Райна:
Лъвчо мой, всичко върви по мед и по масло. Имаме в гората вече съюзник и животът ни се подрежда прекрасно.

Рашко:
Кой е той? Нима е е толкова силен, че да се справи със Спас?

Райна:
Много по-умен от дръгливия тигър. Това е моята връзка в Париж. И дойде в гората, защото аз сама го повиках.
(Райна мечтателно замълчава, което не остава незабелязано от Рашко)

Рашко:
И... кой е той?
(Той бърка в джоба на копринения си халат и вади от там малко червено писмо с дъх на диви ягоди и го тикна в лицето на Райна.)

Да не би той да е твоят, как беше - "ангел чер", който ще ти помага да спречкаш в смъртна хватка един горделив тигър и оглупял от любовта си по теб лъв!
Без мен! - Подла мечка такава! Не съм ти муле да ме товариш с лъжи! Вземай си мечите ласки и при онази проскубана гарга върви! "Великият!" "Неповторимият!" - такъв ли е?
Нима като мене ти мърка? Или само стърже с гадната си човка?

Райна:
Но мили...

Рашко:
Не! Вече съм на мили от теб. Ако ще и в цирк Де Солей да ме вземат ще замина и късметът си в Париж ще намеря, но сам!

Райна(проплаква):
Сладък мой...

Рашко:
Баста, фльорца такава, аз бях влюбен във теб! А ти, а ти...

Погледни ме в окото! Във лявото!
Там да виждаш как корабче плува?
Да не почвам сега със сандалите,
че в гората далече се чувам!
Айде, баста! Поднавам ти позите!
Всяка твоя услуга е мечешка...
Прибери си и тръните и розите!
и лъжите и цялото плещене!

Райна:
Но това с Гаро са стари неща...

Рашко(все едно отпъжда призрак):
Нечиста сило, махни се от мен! Не! - аз си тръгвам!!!

Ал Рашко захвърля копринения ръчно рисуван халат, раздира го ядно с нокти, стъпква го и напуска чертога...

Райна ал Факри избухва в истеричен плач

Всички мои мъже си отиват така...
И през рамо дори не поглеждат...
След любов - грандиозен скандал
и за други сценарии...нямам надежда...

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

В гората се провежда годишното дефиле за наградата "Мис Горска прелест 2009". Тълпа заслонява от зрителя дефилиращите участнички и само от възгласите на публиката става ясно, че участничките са: гълъбчета, котета, мацки, зайчета, крави, кобили, свини, писенца, овце и дърти магарици...
Никодим и Спас, призовани да журират, са се отклонили временно от обязаностите си и се наливат с медовина Бляк лебъл, седнали гърбом на подиума и провесили нозе от сцената.

Спас

Макар по-малък си от мене...
аз, Никодиме, мноо та уважавам!
Не си създавал ти проблеми
ни за заплата си опявал...

Никодим се наперва, а Спас го потупва по рамото, при което мравчето получава контузии.

Аз, Никодиме, имам ти доверие
ти думата ми няма да прекрачиш -
от тебе искам само вярното преценяне,
че дамата си струва значи...

Никодим кима утвърдетелно и надига бутилката с медовина пак, с останалите си още в движение крайници.

Гласуваме за Наща дама!
Тя трябва да е тазгодишна миска!
И стига са ни обвинявали в измами!
(то и за друго не им стиска...)

Никодим пада мъртвопиян на сцената здраво прегърнал бутилката и вирнал крака, но все така усмихнат.

Далеч от карнавалната гълчва, на един тъжен есенен ясен, е кацнал гарванът дьо Гаро и пощи перцата си, по които пъплят малките мушици на съмнението. Той зиморничаво се сгушва в перушината си.

Каватина на дьо Гаро

Как ми липсва Парнас
и комина на онзи беден художник,
на който топлех крила -
и ми беше много удобно.

Кой вятър в тази гора ме довя?
Тя ми е чужда, макар да съм в нея роден,
аз съм скитник сирот и бохем,
във очите ми други живот се оглежда.

Аз съм като мисъл дошла отдалеч,
върху лоба на Едгар По,
безсънно черно крило.
Да се върна назад - Нивга веч!

Къде е отишла любовта?
Онзи пръстен - вечен стремеж -
само камари от его, няма надежда!
Над всичко - шум, хаос и гмеж.

В тази гора вече няма копнеж,
важно е лъвския пай кому ще се падне!
Гълъбче (Тайгър Горски - колко нелепо),
което не се стреми към летеж,

Вместо това в малката твар ще живее
злоба на тигър и хитрост на таралеж...

Дьо Гаро се отърсва като от лош сън. Както винаги, когато бе развълнуван си говори на глас, но не забеляза, че на съседното дърво, също потънала в мисли, сойката Станойка слушаше всяка негова дума и пророни една тежка въздишка.

Тук се промъква един зрител без билет, слуша известно време и после ритва петалата...
И дори не може и да съди театралните продуценти поради липсващата застраховка под формата на ценната хартишка!
Twisted Evil

Уникални сте...
Убийте ме, ако помня фабулата, но е имало фрази, от които почти съм си плюла кафето на бюрото.
За съжаление не мога да го докарам до опване на крайници като Никодим, защото скоропостижно ще се простя със споменатото бюро и ще видя отблизо отдавна заслужената жълта книжка...
Smile

Но мога да ви кажа едно – толкова сте готини!

ХуЛитер Записан(а): Dec 28, 2008 Мнения: 37

Поради непреодолимата си носталгия по Париж, Ал ГарО вика Не_бил_Гейтс_най_ми_бил_Гу-Гу-Гугъл – гълъб-зевзек четвърто поколение, да окабели гората. Това било точно по времето, когато Не_бил_Гейтс_най_ми_бил_Гу-Гу-Гугъл, провеждал активна терапия против заекване с пеене.

Wi-Fi Ария на Не_бил_Гейтс_най_ми_бил_Гу-Гу-Гугъл:

Какви са тия старомодни страсти?!
Не сте ли чували за виртуал?
Гугут, докато пълниш бузите си с пасти,
ще чаткаш по клавишите
със сойката абдал;
докато ровиш в модния журнал,
ще гукаш с приказната Наша Дама,
ще поздравиш за Нобел-а Обама.
Ал Рашко, да хакнеш авоарите на Спас,
ще пращаш три троянеца на час.
Накрая Райна Ал Факри,
в Париж и без крила ще долети,
едничка в групата „Жьо т’ем”
на скайпъра ГарО с Ви-Фи
(простете немския акцент).

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Wi-Fi намесата довежда горските обитатели да оперират с авоарите си чрез онлайн банкинг, пренебрегвайки неразумно познатия, и доказал сигурността си буркан-банк. Тази погрешна стъпка предизвиква апетитите на изпечени ха-хакери от цял свят.

В задната стаичка на заведението на ел Кондор в Париж. Накъде след полунощ или по-точно в 2.43 часа. Пердетата са спуснати, свети екран на компютър и една дама с дебели очила седи пред компа, свещенодействайки по клавиатурата.

Четец

Сега наблюдаваме совата Софка -
наперена, умна, дори философка.
Тя здраво работи за дон ел Кондор -
хакерства смело и се спуква от зор.
Поръчка получи да хакне тя Райна,
и Рашко, и Спас и с усмивка сияйна
тя тегли сега със ищах авоари
и мести ги в сметки където завари.
Печалбите от търговията с мак -
изчезнаха яко дим в кьорав сокак.
И вече богат е Кондорът, а Софка
след края на тази добра постановка,
след всичкото време, в което се труди -
я чака почивка на топли Бермуди.

Совата Софка (с подигравателен тон.)

Била ми оная Райна богата?!
Хакуна й матата!
Бил ми Спас цар на гората?!
Хакуна му матата!
Ега ти егото дето ги млати!?
Ега ти! Ега ти!
Хакнати са всичките и то от воле!
Хак им е! Хак им е!
На Софката хакерски са чак перата!
Хакуна матата!
Софка нъмбър уан е във занаята!
Хакуна матата!

Хор на индеферентните прилепчета по ъглите

Хакуна матата!
Ега ти обрата!?
Чак от небето - пльос! на земята!

Ех, че сеир
и панаир!?
Ще ходим на пир от тоз келепир!

Хакуна матата! Ега ти обрата!
Хакуууууна мататааааа!!!

Един лъв в Париж

Малкото езерце пред базиликата Сакре Кьор. Нашият добър познат ал Рашко, вече с доста проскубана и сплъстена грива, седи на бордюра. Пред себе си е отворил старовремски картонен куфар, в който са разхвърляни кортици, медали за храброст с олющен емайл, почернели монети и джобни часовници с гравюри на испански каравели и американски клипери. В лапите си държи най-цената си вещ - наргиле с кехлибарен мундщук.
Множеството туристи подминават скитника. По едно време, като от земята, изниква странна птица загърната плътно в лъскав черен шлифер.

Непознатият към ал Рашко:

Колко искаш за наргилето?

Ал Рашко (монотонно, на развален френски):

Продаваме жива история, кортици на офицери открити след битката при Кадис, монокълът на адмирал Вилньов, дневници на пирати, карти на изгубени съкровища...

Непознатият:

Ей, смотАн! Питам за наргилето колко искаш?

Ал Рашко го поглежда и отвръща:

О, мосю, то не се продава! Скъп спомен ми е!

Непознатият:

Че ти нали спомени продаваш! Айде, казвай колко искаш за всичките си боклуци, дай ми наргилето и иди поне веднъж спи в легло!

Ал Рашко:

Кой си ти господине,
и знаеш ли кой съм?
Скитам по света вече година,
мъката попи в мен до последния косъм.
Царувах в една много красива гора,
но ме прокуди оттам любовта.
Свалих гарда, не острех по дърветата нокти
и станах рогоносец, за смях,
а какъв властник бях...

Непознатият:

Това е Париж!
С тази сладникава историйка
никого няма да впечатлиш!
Трябва ти мрачна слава -
за теб почват да пишат
и подир месец-два току виж
си богат като крез,
за теб ще говори
и последния уличен пес!

Ето, аз съм Ел Кондор!
Владея двата свята -
от Латинския квартал
до последния еквадорски коптор -
всичко е мое: нивите, хората,
дори децата - работят за мен!
Този свят е по моя човка скроен...

Макар да бе нищожен производител на мак, Ал Рашко беше чувал това име. Знаеше, че Ел Кондор бе свързан по някакъв начин с провала му. Безжалостната птица мачкаше всички наред, но и той имаше слабо място - любимата змия Мара, заради която, както разправяха, бе направил умалено копие на перуански храм на Луната почти в центъра на Париж.

" Май не не ме позна! - Фортуна е мен - ще бъда отмъстен!", си помисли лъва. В същия миг го осени гениална идея!

Ал Рашко:

С теб май ще се разберем! Ще ти продам наргилето, а и друго ще добавя.

Рашко приближава до Ел Конд и му прошепва нещо.
В следващия миг очите на хищната птица алчно засвяткват и двамата бързо потъват в шумотевицата на града...

Гост

Горска поляна, пълна с компютри. Около тях седят пет-шест свраки и тракат по клавиатурите. Надничаме зад гърба на една сврака. Влязла е в някакъв форум "гу_гу _гъл_обзървър" и трака:

Поиска Софка всички да прецака,
но не познава Райна –хитра кака.
На свое име с малко авоари,
на племенници и когото свари,
имоти и пари , и яхти, и коли
прехвърила тя, гръм да я удари!

Та кака ви Райна, от фтичка си файна
хептен не пасяла сено.
Сърфирала тайно в полето незнайно,
разбрала за делото зло.

Тъй, с болка в душата разбрала горката,
че няма си явни пари, боляло я малко,
помислила кратко, па казала:”Ох, аферим!
Сега пред закона съм свята икона,
ма , Софке, ти, ти му мисли!”

Та кака ви Райна, от фтичка си файна
изобщо не браузва сено.
Сърфира си тайно в полета незнайни
и чатка какво е било.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите