Любовни истории за герои с опашки

Интродукция към трето действие

В средата на тъмната сцена мравката-войн, Никодим, боядисан в цветовете на войната, играе около огън танца на победата. Призовава дедите и Великият Дух- Създател на помощ.

Трето действие

(първа картина)

Песен на Никодим

Във гората падна с гръм и трясък нашественик ужасен.
Животните живеят в пълен мрак и молят се за избавление.
Кой ще може да се притече на помощ?
Храбър войн, - Победител славен! -
Мравка може само да съм, но съм войн и жиля страшно,
да си имате работа с мен е дело опасно!
Многорък съм като Шива - имам ум-бръснач,
ще се справя с нашественика-инопланетянин завчас.
Предизвиквам злата сила, а тя в дън гората се е скрила.
Обличам ризницата от тревички
и тръгвам аз на бой, за да опазя всички!
Ако насреща ми се враг изправи ще го сразя,
победата на доброто отново в гората ще възвестя!

(Мравката-войн Никодим потегля на поход срещу нашественика, изпратен от възхитните погледи на животните. Тигърът Спас го заклева във всички богове, ако потрябва да загуби крак, но победата да донесе.)

Трето действие

(втора картина)

Битката

На малка полянка, в ранен час, противостоящите сили се гледат на кръв.
Изчакват момента кой ще е пръв,
и най-малко кой ще пострада.
Никодим предизвиква с поглед тиранина зъл,
после понеже явно оня не вдява в игла
му изкрещява в лицето:
Змийо Крилата, посрещни участта!
Странната твар се опита да блъвне огън, но
нещо стана - не успя!
Той малко се обърка и Никодим предизвикателно го клъцна по острия клюн.
Къде отиде силата ти Войн на мрака? Нима се изпари?
Нашественикът: О, не е честно - ей сега да включа бластерите и ще видиш ти!
Никодим: Ще включиш!, - а къде е ключа?
Нашественикът се заозръща: Тука беше, ей сега - почакай! Паролата ми беше хартия,ножица и... Хартия, ножица и... Ами като забравих!

Тогава Никодим, подсмихвайки се под мустак му казва:
Да не беше нещо тежко, обло, което се търкаля?

Нашествекът: Оф, да бе! Да бе!
Никодим: Да не би случайно да е камък?

Тогава от клоните на всички околни дървете се чува бойният вик на врабците от специалните части "Rock and roll" и към Нашественика полетяха милион камъчета, изстреляни с прашки.
Сцената се изпълва с действие, битката приключва за кратко и Нашественикът е пленен и обезперен
Мравката-войн Никодим, покрита със слава, триумфално се връща носен от крилете на победата!
Ти́гърът Спас, го прегръща бащински и го обява за свой Върховен главнокомандващ!

ХуЛитер Записан(а): Dec 28, 2008 Мнения: 37

Четвърто действие

(първа сцена)

Париж, Сена.
На югоизточната фасада на Нотр Дам дьо Пари е свила гнездо Нашата Дама. Така ще наричаме познатата ни само като невярна разбивачка на сърца гълъбица на Гугут Гълъб. От три дни вали непрекъснато и влагата се е просмукала в нежната й перушина, свикнала на горещите балкански ласки на Гугут. След първаночалния възторг от свободата, няколкото щури купона в Мулен Руж, след които се будеше в чужди гнезда с причудливи форми на някакви модернисти, които дори не приличаха на гълъби, Нашата Дама все по-често си спомняше дома и Гугут и все по-често се питаше какво е станало с яйцето:

Ария на Нашата Дама:

Гугут, Гугут, о, мон амур,
опитах се да те забравя пур тужур.
Уви! Помамена от либертата,
послушах не главата, а крилата!
Виновна, грешна, невъзможна,
отново искам в тебе да се сгуша,
тук и речта им е ужасно сложна
не ми се слуша, не, не ми се слуша!
От пусто в празно всеки ден е,
на птичето си аз не знам кой ден рожден е!

Гост

Полунощ, Париж, катедралата Нотр Дам. Скрита между гаргоилите кукувицата Мими оплаква съдбата си и случайно(много) дочува ключовата фраза „Гълъб Гугут”. Това предизвиква бурна реакция в умиращата.

Гугут ли казахте? Гугут?
Дано гласът ми бъде чут
от Бог! Проклет да е навеки!

Проклятието на умиращата Мими съживява гаргоилите. Те се кривят, танцуват и запяват:

Проклет да е! Проклет да е!
Прокажен и злочест!
До сетния си земен ден
на страстите си в плен!
А после в Ада, за награда
да срещне той отрада!
Проклет да е! Проклет да е!
До три пъти проклет!

Нашата Дама с недоумение слуша и наблюдава ставащото:

О, много моля, извинете,
нима невинен ще кълнете?
Не е виновен, той е мил,
хе, малко бе ми досадил,
но мисля си, че чак такава
съдба Гугут не заслужава.

Умиращата Мими и` разказва сърцеразкъсвателната си история.

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Четвърто действие

Втора сцена - обща

Ремарки
На поляната пред бърлогата на Спас. Тошка отегчено му вее с клонка и каканиже неразбрано нещо. Гълъбчето Гугут се леври по постелката на Спас. Сойката и гугутът го наблюдават с обич.
Сойката Станойка към гугутът Гълъб.

Ария на Станойка

Що си ми, Гълъбо, все тъй кахърен?
Още ли плаче за нея сърцето ти?
Що ти е с мъка погледът пълен -
чак не поглеждаш със гордост детето си...
Хайде, да кажем, мен - остави ме!
Нищо че капе ми чак перушината...
нищо, че страдам за тебе години...
Сигурно в мене ще да е причината...
сигурно аз ти се виждам грозница
и немислим е и намек за връзката...
Всичко приемам - дори и плесницата -
мене животът и дъвкал, и блъскал е.
Само те моля - вдигни си очите
и погледни си със радост на чедотото!
Аз ще си скрия мечтите разбити
и ще помагам да го отгледаме...

Гълъбчето Гугут глезено към Спас

Мамеее...ма моля ти се мааа! Кажи им на тез двамата да не се лигавят, че получавам колики от глезотиите им!
Ми, то любов, любов, ама направо ми се повдигааа!!

Тигарът Спас зяпва да каже нещо, но на поляната в пълно пожарникарско снаряжение се изтупва таралежът Ябълкян, при което Тошка припада на заден план.

Таралежът Ябълкян

Шефе! От ЦГУ(централно горско управление) пратиха депеша за инцидента с онова извъземно!

Спас

Рапортувайте, Ябълкян!

Ябълкян

Шефе разкрита е самоличността на извънземното! Това е оня италианец Джулиано7, а също и Зигрфрид, а също и Мачу Пикчу на мачката му!
Последното му прикритие е АриХо - уж извънземно, ама другия път!
Добре са си свършили работата момчетата от ЦГУ - премийки ще чакат...

Над поляната пада пълна тишина - всички са зяпнали от учудване.

Гост

Пето действие.
АриХо гледа и се смее:
Земна жено, и как ще ме бъркаш с някакъв италианец, като в момента и аз съм онлайн, и той?
Да си направите КГБ в гората, щото ЦРУ не действа.

ХуЛитер Записан(а): Sep 17, 2005 Мнения: 32

Пето действие
втора сцена

Тигърът Спас паст раззина,
до него малките животни
тръснаха се от уплаха огромен-
че земен е този извънземен.
Има някаква огромна грешка,
видяха лично неговия звездолет
и как той поиска края с насмешка
на тази малка горска дивотия.
Но щом не е той, кой тогава е?
И откъде таралежът задъхано идва
с тази странна уж от ГКУ депеша?
Не беше ли Спас наредил
на тайната си любов Тигрицата
команда славна да оглави
да разкрият този машинен бос,
що продава евтини песни
да се радват на съмнителна любов
простите птички небесни.
Самата тигрица влезе в роля,
да събере нужната информация
и за целта се превърна в къртица
а сега честта да се пада на Арихо?
Не, не може така, огромната тайна,
ще си остане огромна тайна,
а тези които останаха там окопани,
кой ще им помогне да се измъкнат,
като вече, горките са обречени на смърт.
И не изпрати ли той злочестата Мими
далеч далече от очите й и родина,
да не хленчи и да не се оплаква,
че беше голяма любов завъртяла,
ама не с когото трябва.
И сега тази депеша не навреме.
Кое да е по-важно от нея?
Горката Мими на смъртния си одър
сам самичка в далечния Париж,
или разкритието за машината на бога,
че не е той, скрил се под ника на мъж.
А ако е хитра жена шпионка, която
иска реда тук да развали в гората,
с която Спас накрая да си тръгне
или истинската история да разкаже.

Гост

Шесто действие
Първа сцена

Подновените военни действия водят до силно темпорално изкривяване. Действието се поставя на въртяща се сцена. Същата се върти по часовниковата стрелка и обратно. Редуват се сцени и се чуват едни и същи реплики от 3-то, 4-то и 5-то действие и обратно. В центъра на въртящата се сцена едно триглаво създание с маски държи пясъчен часовник, кикоти се налудничаво и си тананика:
Три, четири, читири, пет,
нещо май не е наред.
Пет, четири, четири, три,
времето назад върни.

Никодим:
Ако насреща ми враг се изправи ще го сразя!
Победата на доброто в гората ще възвестя.
Тигърът Спас го прегръща и го провъзгласява за свой върховен главнокомандващ.

Нашата Дама
Гугут, Гугут, о мон Амур!
Опитвах се да те забравя пор тужур

Хор на гаргоилите:
Проклет да е! Проклет да е!
Прокажен и злочест!

Сойка Станойка:
Що си ми, Гълъбо, все тъй кахърен?
Още ли плаче за нея сърцето ти?

АриХо:
Ха-ха, земна жено, да си направите КГБ, щото ЦРУ не действа.

АриХо:
Ха-ха, земна жено, да си направите КГБ, щото ЦРУ не действа.

Сойка Станойка:
Що си ми, Гълъбо, все тъй кахърен?
Още ли плаче за нея сърцето ти?

Хор на гаргоилите:
Проклет да е! Проклет да е!
Прокажен и злочест!

Нашата Дама
Гугут, Гугут, о мон Амур!
Опитвах се да те забравя пор тужур.

Никодим:
Ако насреща ми враг се изправи ще го сразя!
Победата на доброто в гората ще възвестя.
Тигърът Спас го прегръща и го провъзгласява за свой върховен главнокомандващ.

При второто превъртане от всяко действие се дочуват следващите реплики.
Между другото, нещастната кукувица Мими от четвърто действие умира в началото на сърцераздирателния си разказ и у зрителя остава само смътното впечатление за някаква нещастна любовна афера.След кончината и`Нашата Дама амбицирана и заинтригувана изпраща електронен гълъб на Гълъб Гугут.
Когато въртящата се сцена отново представя на зрителя декора от последната картина на четвърто действие, сцената се изпълва с разноцветен дим, чува се силен шум, въртенето спира и триглавото създание изчезва.

Шесто действие, втора сцена

Докато възрастните се суетят около разкритието направено от таралежа Ябълкян, а Гълъб Гугут чете електронното послание на Нашата Дама, малкият Гълъбчо Гугутков лежи изтегнат на мечата кожа и с типично котешко движение се мъчи да оближе крачетата си. Пилешкият му пух започва да пада и му растат перца, красиво оцветени в черно и оранжево. На райе, естествено.

- Мамеее, мамеее, искам да си сменя името! Няма ли да ми отива Тайгър Горски? – гърлено изгугутва Гугутчо.
Ех, ти, тигърче мое – умилява се Спас, мъчейки се да затисне думата„маминото”, която боде езика му.

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Ремарки
Сцената се затъмнява полека. Прожектор върху четящият писмото на Нашата Дама (изпратено по електронния гълъб Факс) гугут Гълъб.
Пълен запис на сърцеразкъсвателната изповед на куквицата МимИ.

Моят живот ме откука злощастно
по кабарета и мрачни локали.
Бях и певица - в спектакли участвах,
бях и момичето, дето продава цигари.
Страстни афери и луди любови
виеха жарки край мене див хоровод.
Нямах юзди, нямах брачни окови,
нямаше нужда да искам развод.
Снасях поредния плод на страстта
дето ми видят в сумрака очите.
Мойте деца по чужди гнезда
раснаха без да го знаят самите.
Но във сърцето ми, без да хване ръжда
остана най-първата Мимина обич -
Гълъб гугут през съня ми летя
и на смъртния одър за него си спомням...

О, мой гугуте, мой Гълъбо ясен!
Ти ми излъга жестоко надеждите,
ти ми направи живота ужасен -
с друга залюби се и принебрегна ме...

Мими угасва в поза за гранд финале на фона на гаргоилските хорове.

Гълъб изтърва факса на Факс и рони горки сълзи...покрусен от съдбата на Мими.

ХуЛитер Записан(а): Dec 28, 2008 Мнения: 37

Шесто действие

(трета сцена)

След скандалните разкрития на МимИ за скритите похождения на бащата Гугут и далечността на Нашата Дама, мама тигър Спас реши да осинови малкия Гугут. Запален по голфа, още от времето, когато беше малка космата топка на райета, той реши, че точно това ще бъде името – Тайгър Горски. След това, съвсем естествено се замисли, че трябава да популяризира този аристократичен спорт в гората. За тази цел, прогони Ал Рашко от гората и национализира маковата му нива, впрегна целия мравунак, разораха я и посадиха специалния сорт трева.

Ария на райета – лъв Ал Рашко:

Откакто тигърът превърна се във мама
(къде се пръкна тоз крилат хлапак!)
в гората се наказва всякоя измама.
Забрави Спас, че си деляхме наполовина
и наргилето палеше през час със някоя любима.
Изкорени той аления мак,
а мене прати в кьор сокак.
Самотен нейде да се скитам,
закони нови да почитам.
Но той не знае нищичко за мен,
че аз на музата Пелеева съм в плен
(О, гняв свещен)
и ще се върна някой ден в гората. Прас –
изневиделица на бял Пегас.
Мисли му Спас, мисли му Спас!

ХуЛитер Записан(а): Sep 17, 2005 Мнения: 32

Шесто действие
Четвърта сцена

Все още зашеметен от предхождащите действия Гугът се заема да помага на Спас да прогонят лъва Ал Рашко. Помога му с цялото си птиче братство да отвоюват маковата нива и позабравил мъката си, сядат да се почерпят с последните макови кифлички. Но маковите семена му размътят главата и той отново си спомня за Мими и целия подъл заговор на Спас. Докога птичето му сърце ще се облива в мъка по изгубената любов, а сега ще му отнема и новия малък син, да не може да му се порадва? Докога всички ще му се подчиняват, докога. Разстроен отгръща с треперещи пера факса.

Гугът изхълца над краткия факс,
примирил се с нелепата смърт,
на любимата малка и далечна Мими
отправена в Париж от злобна страст.
Да, тигърът Спас я ухажваше
някога тайничко в гората,
но тя си беше запазила сърцето
за птичата на Гугът ласка.
От ревност голяма Спас поразен
й устрои ужасна засада
тогава се роди на Мими синът –
момчето полу-тигър, полу –гълъб.
Клетата Мими що да прави,
отпратена от гнева на Спас
бе далеч от надежда и роднини
изгни в самота в тоя Париж.
Да, имаше тя благодетели,
но никой не можа да измести,
любов единствена й остана Гугът
запазена докрай и не доизречена.
Колко горко заплака гълъба
и позабравената в него злоба
върна го в годините назад
и той срещу тигъра се обърна.
Закле се, че неговият малък син,
приютил се при Спас по грешка,
ще бъде отгледан от баща си
и по спомена за Мими отмъстен.

Замаян и решен, той отива в съседната гора за да търси помощ срещу Спас от владетелят там - коварната Мечка, председател на групата за борба с престъпността.

Гост

Това е времето, в което зрителите излизат да се освежат и да обменят някоя клюкина. В същото това време, на един от драматурзите му хрумва еретичната идея да провъзгласи за минимодератор на темата Регина и да помоли всички известни и неизвестни съавтори първо да изпращат постовете си на нея, за да се съгласуват по някакъв начин. Idea

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Регина не иска да е никакъв модератор! Тя иска да си поиграем и моли колегата с еретичните мисли да цопне две пасти в бюфета през антракта и да се освести. Very Happy

----------------------------------------------------------------------------------------

Второ действие(след антракта е второ действие нали?)

Първа картина

В тайната хралупа-будоар на мечката от съседната гора Райна ал Факри.
Луксозен будоар - мека мебел, камина, свещници, в дъното барплот, зад който свещенодейства с шейкър лакеят-бурсук Евстати.
Райна ал Факри по атлазен халат седи на дивана в изискана поза и пие Мартини.

Ал Рашко

Във доба потайна
промъкнах се, Райна,
да моля за помощ от теб.
Ограбен, изгонен
от моите зони,
премазан от своя ужасен късмет...
Но ти си омайна -
разбираш ли, Райна?!
И влюбих се в тебе, подобно поет...

(Райна потрепква кокетно с мигли.)

Райна ал Факри

Тоз флирт да зарежем ал Рашко!
За бизнес се срещнахме двамата...
И макар ми допада твойто тяло юнашко,
ще притуля за миг у мен дамата.
Да говорим за бизнес! (За другото - после.)
Разбрах са ударили нивата с мак?
И дрогата клъвнали...Ех, че е кофти...
Кажи ми с какво да помогна и как?

Рашко се примъква по дивана към Райна и почти шепне в ухото й.

Ал Рашко

Ах, Райна! Ах, Рая...
Направо не зная
отде да започна - затриха ме, мила...
На длан съм ти, Райна
и милост безкрайна
очаквам от тебе - сломен и безсилен...

Райна отпивайки от току що напълнената от Евстати нейна чаша с коктейл.

Райна ал Факри

Виж, Рашко...
Не подвивай опашка!
Аз имам в Париж нарочен човек...
Недей да се тръшкаш!
Ще искаме връзка -
за дрога там плащат направо във кеш!

Рашко вече прегърнал нежно мечката, галейки с лапа лявото й ухо.

Ал Рашко

О, Райна!
Май дарлинг!
Спасен съм по чудо, май лъф!
Ела да те гушна
и твоите устни
с целувки да галя, макар, че съм лъв...

Из зад листенце от храста на авансцената тайничко се измъква мравчето Никодим и усмихвайки се към публиката многозначително поема към бърлогата на Спас, за да снесе информация за видяното и чутото.

Второ действие

Втора картина

Ден по-късно на покрива на Нотр Дам в Париж каца гарван. Под парцаливата му перушина и обраслата му като четина едноседмична брада са прикрити тяло на атлет и подкупващо невинен поглед. Очите му проблясваха в златисто при всяко появяване на гълъбици в небето.

Песен на гарвана дьо Гаро

Парче кроасан и чашка с кафе -
утринта ми започва на Шанз Елизе.
Тъй е прекрасен живота,
когато се събуждаш от магически звън,
а в главата ти няма никакъв спомен от сън.
И ти е ведро в душата, пред очите блести светлина,
Аз съм гарван и скитник, крия в джоба си нож,
всички птици се плашат от мен, хвърлям във ужас Париж.
Тук намеря мънисто, там - част от перлен гердан;
счупена гривна, седефена брошка, леща от очила.
За всяка тайна имам златно око -
аз съм живият дявол - великият дьо Гаро.

(В това време по един от мостовете над Сена минава лисица с нахлупена ширпола шапка. Върви бързо, а от чантата й изпада червена перлена пудриера, която проблясва на Слънцето.
Дьо Гаро е привлечен от отблясъка и моментално литва, минава на бръснещ полет над моста, незбелязано подхваща с човка лъскавата кутийка и я мушва в огромния си клошарски вътрешен джоб. Бързо свива покрай една ограда и притулен отвсякъде изважда тайното послание скрито в пудриерата.)

Писмо на Райна ал Факри до дьо Гаро

Повелителю на тъмната нощ,
проницателни приятелю мой,
при нас, в гората, вече няма живот.
Животните са всички на нож.
Властта е в ръцете на Тигъра Спас -
изтика ни в ъгъла, затри нивата с мак
и сега нас тук чака ни глад!
Затуй, верни друже, помагай!
В твоите връзки в света на къртиците
е последната ни надежда.
Заклевам те, не жали черни пера,
за да можем да си върнем гората,
да я измъкнем изпод лапите на омразния тигър.
Подай приятелско крило, осигури ни клиент.
За стоката искаме само гущери-кеш -
без поредни номера на опашките.

Да-а, каза си дьо Гаро,
това е послание написано върху горчиво листо.
Помня те, Райна, а ти не си ме забравила -
Ще направя каквото от мене поиска,
пък да става каквото съдбата реши!

След като казва това, дьо Гаро сгъва листчето, прибира го в левия си вътрешен джоб и се хлътва в една много малка парижка уличка известна с тъмната си слава...

Гост

Никодим смело пристъпва в бърлогата на безстрашния Спас и с угодническа усмивка започва своята песен - доклад:

Никодим:
Шефче, имам супер информация,
какво се случва по света и у нас,
огромна мечешка конспирация,
се заформя точно в тоз час...

Контрабандни канали за дрога,
и други мурафети известни,
да скрия това от тебе не мога,
за теб новините са винаги пресни...

Спас се намръщва и дълбока черта прорязва мъдрото му чело. Изведнъж изръмжава така, че Никодим полетява и се блъска в отсрещната стена.

Спас:
Какво си мисли тази Ал Факри?
Че може да мине покрай мен?
За мене няма дрога и пари,
или има ама в други ден!

На всичкото отгоре и любовници били,
ще им разтуря аз покоя,
Рашко и Мецана Ал Факри,
ще си изядете здраво боя!

След гневната реч, Спас излиза навън, за да потърси своя приближен приятел - охлювът от гръцки произход Михалаки. Михалаки дължи на Спас услуга, тъй като преди много години, той го е оттървал от досадната му жена - змията Мара (как точно Спас е оттървал Михалаки от отровната жена гората мълчи)...

ХуЛитер Записан(а): Sep 17, 2005 Мнения: 32

Второ действие
Четвърта картина

Гарванът дьо Гаро хлътва в тъмната уличка с лоша слава, с писмото от Ал Факри в левия вътрешен джоб. С лисицата са отдавнашни познайници, но точно днес не му се мисли на гарванът откъде Лисканян познава мечката Райна. Тревожи го друга мисъл, сега и това тайно писмо, с което вълненията на гарвана се увеличиват. Източникът му се оказа ненадежден, някой бе белязал „гущерите”, нивата с мак - съсипана. Само беди. Откъде да търси пари, към кого да се обърне. Къртичите му среди и те са много безнадежни. Трябва да потърси нов клиент, а може да намери пари назаем, все едно е някой нов клиент, да постави точка на канала, че тази история с мака вече не му харесва. Предпочита да си стои в къщи на топло със змията Мара – новата му и голяма любов.
Дьо Гаро върви по тъмната уличка и не забелязва, че любимата му е след него. Тя е шпион номер едно на тигъра Спас, за което и охлюва Михалаки не знае, още по-малко през дългия им брачен живот.
Гарванът е загрижен и за друго - след толкова месеци да разберат коя е къртицата в Париж, се появява змията Мара, бившата жена на охлюва Михалаки. Тя се навърташе наоколо под предлог, че отваря бутик и хотел, с което явно переше нечии пари. Но той така й повярва на искрените зелени очи, колко блясък имаха те само! А ако къртицата беше охлюва, а той близък приятел на Спас, а Спас враждуваше с лъва, той пък любовник на мечката Райна.
О, дьо Гаро нещастно изкълва няколко перца за да освободи мисълта си. Заплете се, но сега беше по-важно да се успокои и да се отдаде на любовта си.
Гаро приготвя любовното гнезденце, напълно забравил за тайното писмо. Нарежда лакомства по масата, самолично приготвени и пее:

За моята любима жена,
с лъскава гръд и очи,
пронизват те сякаш до смърт
а устните разтворени на две.
Ще живеем с теб вечно, Маро,
любовта ни е толкова голяма,
ще пребродим реки и окени
ще бъдем навеки заедно.

Зад прозореца наднича мнителната глава на змията Мара. Нищо не й убягва от зоркия поглед, но не знае че и Лисканян следи всяка нейна стъпка, по заръка на мечката Райна.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите