pc_indi
ХуЛитер
![]()
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
|
 Въведено на:
01 Мар 2016 12:49:16 » |
  |
Любовна песен
Превод – А. Сандев
Всичко, което бихте искали,
е толкова малко на дъното,
защото на дъното е всичко,
като куче, което минава, хълм,
тези неща от нищо, всекидневни,
зърно и коса и две буци,
миризмата на тялото ти,
това, което казвате за всяко нещо,
с мен или противно на мен,
всичко е толкова малко,
искам го от Вас, защото те обичам.
Да гледаш по-натам от мен,
да ме обичаш с необуздано абстрахиране
от утрешния ден, викът
на твоето отдаване
да се блъсне в лицето на шеф на кантора,
и насладата, която заедно открихме,
да е друг символ на свободата.
...........................................................................................................................
Превод –илинда маркова
ДА ЧЕТЕШ ВЪПРОСИТЕЛНО
Видя ли
наистина видя ли
снега звездите красотата с котешките стъпки
Докосна ли
наистина докосна ли
чинията хляба лицето на жената която толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига мъката падението бягството
Узна ли
узна ли всяка пора на кожата
че твоите очи твоите ръце твоя пол
твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало
ДОБРОТО ДЕТЕ
Няма да се случи да развържа обувки и градът да ми гризе ходилата
няма да се напия под някой мост, нито ще допусна грешка в поведението.
Приемам тази съдба на изгладени ризи,
пристигам точен пред киното, отстъпвам място
на госпожите.
Продължителното объркване на сетивата не е за мен,
обречения.
на пастата за зъби и меките хавлии.Ваксинирам се.
Но гледай що за нещастен любовник съм, неспособен да скоча
дори във фонтан
и да ти донеса червена рибка сред яростта на бавачки и полицаи.
СЛЕД ПРАЗНЕНСТВОТО
И когато всички си отиваха
и оставахме двамата
сред празни чаши и пълни пепелници,
колко беше хубаво да зная, че си там
като струя, спряла своя бяг,
сама с мен на ръба на нощта,
че съществуваш по-дълго и от времето,
беше онази, която не си отива,
защото една обща възглавница,
една взаимна топлина
щяха да ни повикат отново
да събудим деня
неразделни, засмени, разрошени.
превод от испански Илинда Маркова |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 946
ХуЛитери: 5
Всичко: 951
Онлайн сега:
