Въведено на:
14 Мар 2021 18:02:51 » Наталия Андреева -Съдател на ВЕДРА РАНИНА, Германия
ЧРЕЗ МЕН ГОВОРЕЩИЯТ
Не съм живяла в плен на минали представи
и образи от друг живот не са ме приковавали
към съжаление за време, от времето ми по-добро.
Копнеж по бъдещето беше всяко мое настояще
и затова не знам защо стихът ми уморен дойде.
Не съм слуга на фразата и ритъмът ми бяга
в едно объркано, лишено от ритмичност време.
И глухо е ухото ми за древните хармонии.
Докато разчитах Омир и се взирах към морето,
очите ми съзираха единствено звездите.
Умората на възрастта ли бе това или за миг
земята се пропи с небе и се разцепи посредата,
пускайки на свобода затворниците си смълчани.
И някой дух от мъртвите поети на света
нахлу през мене, закопнял за земна слава.
Наталия Андреева
Lirik1 ХуЛитер
Записан(а): Jun 01, 2020
Мнения: 193
Въведено на:
20 Мар 2021 15:40:18 »
Да, прекрасна поезия, недооценена! Случва се навсякъде по света, осбено В България, по времето на българският Победоносцев, вездесъщата ДС на тоталитарния режим. :(
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 867
ХуЛитери: 4
Всичко: 871
Онлайн сега:
