На „Стоп” през времето...

vesi_lina написа:

Чета го за трети път...
Невероятна си!
Благодаря за удоволствието!

Именно за удоволствие на хора като теб е създадено.
И за останалите, които може би са го затлачили надълбоко някъде по пътя си...
Не, аз ти благодаря!

thebigplucky написа:

Тези твои произведения са нещо много повече от пътеписи. Невероятно е усещането при прочит! Задължително трябва да се четат по няколко пъти, защото не могат да се възприемат наведнъж. И да се чудиш кое по-напред да проследяваш: хронологията на самото приключение ли; вложените емоции ли; географските забележителности ли; историческите аспекти, митологията, мистиката... А ако се отплеснеш да проследяваваш отделни неща през Гугъла и да правиш справки, както и да проследиш маршрута по сателитните снимки от Гугъл-мапс... - преживяването се увеличава неимоверно, а времето, в което живееш с произведението - не знам колко пъти нараства. Отделно, четейки коментарите на четящите, човек разбира стойността на жеста, който си направила към всички нас. Изживяването на Сребърната не смея да коментирам, макар че и аз бях удостоен с такава чест - в такива моменти просто занемяваш пред силата на стореното.
Благословена си, Галя! Искаше ми се лудостите в мен поне малко да са съизмерими с твоите, да зарежа скапващото в живота и да потърся истинското. Благодарен съм и на това, че поне ми стигат силите да те прочета и съпреживея!
Свалям ти шапка!

Точно, точно, точно! Това е идеята – много повече от пътеписи...
Защото всички имат нужда от подобни ценностни категории, дяволите го взели!
Виж, относно стиховете (твоят е скътан много надълбоко в мен, няма вадене просто) мога само да предполагам как се чувствате, но по топлината, която излъчвате, допускам силата на огъня, който е пламнал във вас...

А за скапващото в живота... Неведнъж съм си пила с него питието. Познавам му и зъбния камък от вътрешната страна на кътниците и резците. И да, определено е по-удобно да се чувстваш жертва, както и тогава биваш извинен за всичко и пазен от всички, но тази роля и рокля нещо не ми понасят, независимо че сериозно количество дрехи се разпокъсват от брулещия вятър, когато го посрещаш прав, очи в очи.

Специално, специално за теб ще оставя едно произведение на Марк Странд, част от което си позволих да прочета в ефир. Вътрешната му консумация е въпрос на лични рецептори...

ДА ПАЗИШ ЦЕЛОСТТА НА НЕЩАТА

В полето
аз съм отсъствието
на поле.
Така
е винаги.
Където и да съм,
аз съм, което липсва.

Когато вървя,
разделям въздуха
и винаги
той се намества,
за да изпълни бившите
пространства на тялото ми.

Всеки си има
причина за движение.
Аз се движа,
за да пазя целостта на нещата.

Казах ли ти благодаря, приятел?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите