Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: buildingsolemio
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13881

Онлайн са:
Анонимни: 180
ХуЛитери: 1
Всичко: 181

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2020 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Романът "Тихият бял Дунав" на Атанас Липчев
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Albatros
Гост





МнениеВъведено на: 11 Мар 2009 08:29:11 » Романът "Тихият бял Дунав" на Атанас Липчев Отговори с цитат върни се горе

Една потресаваща книга

Има писатели, които не могат да скрият нищо – нито тъжното си лице, нито кълбото оголени нерви, каквито са самите те, ако се съди по написаното от тях, не могат да скрият нетренирания ритъм на земетръсното си сърце, а какво да говорим за посечената родова памет за съсипан дом, за битийни протуберанси, в които понятията „добро”, „обич”, „ надежда”, „любов” са сплескани от отглеждана и възпитавана жестокост, какво да говорим за нелепи смърти в името на някаква мнима народна мъст, в името на някакъв еуфорично площаден народен възторг, увенчан с кървавата вакханалия на „победителите” след Девети септември 1944 година, в името на опазването на изкуствено наложения съветски етнокултурен и политически модел на поведение и комуникации, когато пак в името на онова престъпно вкоравяване на границите между народите, по чиито бразди – дали в бившата ГДР, Полша, Югославия или в България – загинаха от „народен” куршум толкова „врагове” на народа.

Такава, горчива и страшна, видях книгата на писателя Атанас Липчев, в неговите непосилни за носене не, а непосилни за мъкнене и мълчане насаме в дълбоки писателски нощи страници от „Тихият бял Дунав” – една високоволтова трагика, тежка като удар на чукове, която не може да се пее. Тя може да се вие – както вият оплаквачките, колкото и малко да останаха те днес, когато никой за никого не проронва сълза, камо ли да извие песен. Пък била тя и надгробна. Тя може да бъде разстилана от баир на баир върху хълмовете на Делиормана, на Осоговската планина, върху разораните земи на Белене, Ловеч и Скравена като една непресекваща приказка за род, корен и Родина, за тъжен вой на вятър, за когото няма България, няма Македония, няма Северна Добруджа или Западни покрайнини. Тя може да се преглътне като тайна сълза, която се люшка в съвестта на Атанас Липчев като една вечна питанка „Защо?” Защо са били всичките тези теглила и зверства. А отговорът да се спотайва в пепелта на изгорените архиви. Ако изобщо архиви за всички тези зверски жестокости са съществували. Убийците не обичат да оставят следи.

Четях тази книга, която на места по сила ми напомня най-доброто, излязло изпод перата на най-големите български писатели, и в гърдите ми се надигаше безсилна болка, чудовищен гняв и ярост за тоновете премълчавано с подличък страх наше минало. В своите най-силни страници, написани сякаш от безжалостен, безчовечен писателски злодей, Атанас Липчев със страшна сила ни предупреждава никога да не затваряме страницата, преди тя да бъде прочетена, обговорена, осветена. И едновременно с това, изгребал цялата нежност, на която е способен, сякаш ни моли никога повече да не се и опитваме да я фалшифицираме – колкото и това да се иска и да се струва реално за мнозина от управляващата в България тройна коалиция. Затварянето на такава гнусна страница от българската История, а именно – подличкото зачеркване на зверствата срещу българския народ и най-колоритната негова част – мислещите хора, след Девети септември е дело на политически слепци. Слава Богу, че в българската литература има такива писатели като Йордан Вълчев, Петко Огойски и Атанас Липчев, които, с изключение на бай Йордан, са на своя безсънен пост. Имам предвид не само зашеметяващия роман „Тихият бял Дунав” на Липчев, изцяло посветен на лагерите Белене и Ловеч, но и книгата на страдалеца Огойски „Записки по българските страдания”.

Благодаря на съдбата, че имах възможността Липчев отново да ме въвлече като читател и издател на този прекрасен роман в събития, станали много преди моето раждане, но събития, на които все още не чак дотам демократична България не трябва да обръща гръб. Идещите млади поколения българи трябва да четат миналото. Защото нощите, в които горчивото ни минало присяда като неоплакан залък на гърлото, са гаранция, че дните пред всички нас идат като спасителна глътка изворна вода. Книгата на Атанас Липчев ни дава такава надежда.

Валери СТАНКОВ
"Тихият бял Дунав", Издателство "Книгата" - Варна, 2007 г.
http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=5708&title=%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%B1%D1%8F%D0%BB%20%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2
djuliano7
Гост





МнениеВъведено на: 11 Мар 2009 09:29:50 » Отговори с цитат върни се горе

Чудесно е, Алби, че пишеш точно за това. Ще прочета с интерес книгата, но вече съм чел достатъчно по тая тема. Сухите цифри са ясни - 30 хиляди избити от зверския режим, нарекъл се "народна власт". Пропуснал си бай Йосиф Петров, лека му пръст, като един от репресираните поети.
Баща ми, вечна му памет, има стихотворения, писани в лагерите "Белене", "Куциян" и Ножарево и отбелязани с простичкото " в лагера". Някога ще ги издам - ако все още има хора, които не са забравили.
Albatros
Гост





МнениеВъведено на: 11 Мар 2009 10:25:36 » Отговори с цитат върни се горе

djuliano7 написа:
Чудесно е, Алби, че пишеш точно за това. Ще прочета с интерес книгата, но вече съм чел достатъчно по тая тема. Сухите цифри са ясни - 30 хиляди избити от зверския режим, нарекъл се "народна власт". Пропуснал си бай Йосиф Петров, лека му пръст, като един от репресираните поети.
Баща ми, вечна му памет, има стихотворения, писани в лагерите "Белене", "Куциян" и Ножарево и отбелязани с простичкото " в лагера". Някога ще ги издам - ако все още има хора, които не са забравили.

Джулиано, прати ми, моля те, на моя мейл-адрес стиховете на татко си? Question
Струва ми се, че мога да сторя нещо, за да се появят на книга. Very Happy
Туй то.
Алби
Albatros
Гост





МнениеВъведено на: 11 Мар 2009 11:38:59 » Отговори с цитат върни се горе

djuliano7 написа:
Чудесно е, Алби, че пишеш точно за това. Ще прочета с интерес книгата, но вече съм чел достатъчно по тая тема. Сухите цифри са ясни - 30 хиляди избити от зверския режим, нарекъл се "народна власт". Пропуснал си бай Йосиф Петров, лека му пръст, като един от репресираните поети.
Баща ми, вечна му памет, има стихотворения, писани в лагерите "Белене", "Куциян" и Ножарево и отбелязани с простичкото " в лагера". Някога ще ги издам - ако все още има хора, които не са забравили.

Да, Йосиф Петров... пропускът е мой, Джулиано. Колкото до романа на Липчев, прав си, че има издадена много документална литература по темата, но тук говоря за наистина първия роман за лагерите на смъртта. Exclamation
Алби
Silver Wolfess
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София

МнениеВъведено на: 11 Мар 2009 11:44:52 » Отговори с цитат върни се горе

Надявам се книгата да дойде по някакъв начин до книжарниците в София. Ще прочета с душа. Very Happy

_________________
Silver Wolfess
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Albatros
Гост





МнениеВъведено на: 11 Мар 2009 11:47:45 » Отговори с цитат върни се горе

Silver Wolfess написа:
Надявам се книгата да дойде по някакъв начин до книжарниците в София. Ще прочета с душа. Very Happy

Книгата отдавна я има по книжарниците, Лили? Можеш да си я поръчаш и в Интернет, ето я адрезата, преписах прилежно йероглиф по йероглиф - за тебето: Very Happy Very Happy Very Happy
http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=5708&title=%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%B1%D1%8F%D0%BB%20%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2
Туй то.
Алби Very Happy
Silver Wolfess
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София

МнениеВъведено на: 11 Мар 2009 11:50:08 » Отговори с цитат върни се горе

Albatros написа:
Silver Wolfess написа:
Надявам се книгата да дойде по някакъв начин до книжарниците в София. Ще прочета с душа. Very Happy

Книгата отдавна я има по книжарниците, Лили? Можеш да си я поръчаш и в Интернет, ето я адрезата, преписах прилежно йероглиф по йероглиф - за тебето: Very Happy Very Happy Very Happy
http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=5708&title=%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%B1%D1%8F%D0%BB%20%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2
Туй то.
Алби Very Happy

Предпочитам да отида в "Български книжици" или в "София прес". Very Happy

_________________
Silver Wolfess
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
djuliano7
Гост





МнениеВъведено на: 14 Мар 2009 11:00:10 » Отговори с цитат върни се горе

Сърдечно ти благодаря, Алби. Ще подготвя стихотворенията и ще ти ги изпратя.
Ще ти пиша за още един концлагерист в Белене, ако не знаеш за него - Недялко Гешев от Хисар, емигрант в Белгия, където издава книгата си "На острова на смъртта", четена през 1989 по "Свободна Европа", не зная дали е издавана у нас.
Albatros
Гост





МнениеВъведено на: 15 Мар 2009 07:07:54 » Отговори с цитат върни се горе

djuliano7 написа:
Сърдечно ти благодаря, Алби. Ще подготвя стихотворенията и ще ти ги изпратя.
Ще ти пиша за още един концлагерист в Белене, ако не знаеш за него - Недялко Гешев от Хисар, емигрант в Белгия, където издава книгата си "На острова на смъртта", четена през 1989 по "Свободна Европа", не зная дали е издавана у нас.

Ще очаквам с нетърпение четмото! Exclamation
Алби
ili
Гост





МнениеВъведено на: 16 Мар 2009 10:49:14 » Отговори с цитат върни се горе

Писателят Липчев заслужава добрите ти думи, Алби и въобще си струва да се говори за книги, които е невъзможно да не са били написани.
Albatros
Гост





МнениеВъведено на: 16 Мар 2009 21:21:12 » Отговори с цитат върни се горе

ili написа:
Писателят Липчев заслужава добрите ти думи, Алби и въобще си струва да се говори за книги, които е невъзможно да не са били написани.

Дано повече хора разгърнат туй четмо, ili.
Exclamation Благодаря, че се обади!
Алби
LATINKA-ZLATNA
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1342
Място: ЛОВЕЧ

МнениеВъведено на: 23 Мар 2009 09:44:02 » Отговори с цитат върни се горе

Желая да си купя и прочета този роман. Как може да стане това?


Алби, поради заключване на темата:"Доц.Младен Енчев - рецензии на три книги на Валери Станков" - раздел:"Поезия" помествам отговора си на коментара ти:"По-вярно ще е, ако речеш "саморашрушаване",..."в тази тема, за което искрено се извинявам на автора на романа!

"Саморазрушаване" е за самия теб като личност, а "разрушаване" е за света, който създаваш като поет. Ти не взривяваш сам себе си, ти си само факелът на истината. Вървейки по пътя, ти разрушаваш, онова до което се докоснеш, което не съответства на теб, твоята цел и позиция - гражданска, философска и др.; за да изградиш нещо по-добро, по-оригинално, различно и съзвучно с душата си и идеала си. Това е изразно средство, в което се разрушава и съзижда нещо и това най-добре се вижда в синтеза.

Щастлива седмица! Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Albatros
Гост





МнениеВъведено на: 24 Мар 2009 07:19:40 » Отговори с цитат върни се горе

Латинке Златна, романа го има в по-големите книжарници у нас, но ако не можеш го намери, ще ти го изпратя на домашната ти адреза - при това - с автограф от автора!
Very Happy Хубава пролет ти желая!
Туй то.
Алби
Albatros
Гост





МнениеВъведено на: 15 Апр 2009 19:32:25 » Отговори с цитат върни се горе

djuliano7 написа:
Сърдечно ти благодаря, Алби. Ще подготвя стихотворенията и ще ти ги изпратя.
Ще ти пиша за още един концлагерист в Белене, ако не знаеш за него - Недялко Гешев от Хисар, емигрант в Белгия, където издава книгата си "На острова на смъртта", четена през 1989 по "Свободна Европа", не зная дали е издавана у нас.

Обещаното си го диря като завещано, Джулиано?
Very Happy Какво става?
Question Чакам?
Exclamation Алби
LATINKA-ZLATNA
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1342
Място: ЛОВЕЧ

МнениеВъведено на: 16 Апр 2009 11:15:05 » Отговори с цитат върни се горе

Albatros написа:
Латинке Златна, романа го има в по-големите книжарници у нас, но ако не можеш го намери, ще ти го изпратя на домашната ти адреза - при това - с автограф от автора!
Very Happy Хубава пролет ти желая!
Туй то.
Алби


За съжаление не успях да го намеря, Алби! Sad
Желая да ми го изпратиш - с автограф от автора, с платежно нареждане!

Весело посрещане на Великденските празници! Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com