Мекицата

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Купих готово тесто за мекици, от това, дето в найлонов плик го предлагат в хранителните магазини, на цената на един хляб е. Някои домакини, като ще правят мекици, предпочитат сами да замесват, особено, ако им се намира повечко брашънце… Аз брашното и олиото от магазина си купувам, та и тестото… Е, не винаги случвам на добро омесено тесто, та сега ли? Омаца се по ръцете ми – като за начало. С крайчеца на кутрето на дясната ми ръка включих телевизора от дистанционното. „42 процента от млечните продукти не са произведени от мляко” – опитаха се да ме застрелят с днешна сензационна новина. За кой ли път! Не се впечатлявам вече. А тиганът с олио на котлона подозрително замирисва – сиреч – напомня за себе си – че иска тестенце да му пусна. Оформих (доколкото можах) парче, поовалях го с брашно, сплесках го и бух! – в сгорещеното олио. Разцвърча се оня тиган, разпръска се онова ти олио… Мигом отскочих на метър от печката. Абе, що ли не ти… С балетна стъпка приближих и врътнах копчето за котлона. Изключих го! Ох… Цвър-цвър – мекицата се поуспокои. Боднах с вилицата и я обърнах от другата страна. Позагореличка ми се видя.
- Мяу, мяу – Рижко, котаракът, се заумилква, раздразнен от силната, наподобяваща рибешка миризма на прегоряло олио.
- Чакай пък ти, какво ми се мотаеш из краката! – скастрих го, сякаш, че той ми беше виновен за нескопосаната мекица.
Дръпнах тигана от котлона, но все таки пушекът беше достатъчен да задими малката стаичка. Открехнах прозореца. Отвън нахлу зимен студ и очите ми се насълзиха. Спомних си мамините съвети за правенето на мекици: в дълбок съд, винаги в много мазнина, с мокри пръсти, за да не лепнат… Познат звук от лаптопа ме върна в реалността и накара мигом да си измия ръцете. Поизбърсах ги, хванах мишката и отговорих на повикването от скайпа.
- Как си бе, миличко? – моят любим се усмихваше от екрана. – Плачеш ли, бе?
- А-а-а не, мекици правя.
- Ухааа! Доядоха ми се!
- Е, че има една готова – рекох с тънък гласец.
- Със сирене и мед…
Турих мекицата в голяма чиния. Рязнах парче сирене (кой го е еня дали е от мляко!), грабнах бурканчето с мед (то и за него май съобщаваха, че е фалшив?) и прекосих коридора на апартамента. В спалнята пред бюрото с компютъра седеше мъжът на живота ми.
- Ето, малко се поизпържи, ама…
Впил поглед в монитора, където течеше гейм на „Кънтър”, любимият напипа чинията, отхапа от мекицата, сдъвка и каза:
- Разкошна е, мила!

Оф и на мене как ми се доядаха мекици!!!ама си нямам любима пък и не мога да готвя Sad

харесва ми разказът

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите