ЗАЩО ПИША?

Всеки от нас има различни причини, но един момент, в който Вратата
се отваря. Ето защо аз пиша...може да продължите ако Вие е интересно по тази банална тема.

Пътувам в светлини
и здрач.
Зад ъглите дочувам
думи къси – затворени
Врати.
Издигам се в белите
градини с вечните
гори и с Фонтани,
падам в пристани
на ветрове.
Калейдоскоп от образи
и чувства – на всеки му
Частица цветно стъкълце
( щастие за миг в детското
сърце на всеки).
Това аз мога да ви дам.
За туй и пиша..
Вие си избирате !

стихия която ме увлича
завърта ме в циклони
потъвам в аромати
и давя се в морета
босонога тичам след
ветровете и сезоните
така съм по- щастлива,
когато ПИША!
давам сърцето си
душата подарявам
по късче има всеки
това е дивната
магия да пиша е стихия
прекрасна и опасна
но имам си сърцето
и нося светлинката!

ХуЛитер Записан(а): Feb 25, 2004 Мнения: 427

Защото имам Луна в Риби...в рождения хороскоп.. Cool

ХуЛитер Записан(а): Dec 22, 2003 Мнения: 8

Да ,верно! Що пишете ? На мен вече не ми е интересно да пиша.Нещата били каквито били бързо ми омръзват.Болест ще да е това,тъжна болест.

Не-ми-се-пише.

Гост

Аз пиша, за да изрека мъката, която остава в мен и не се излива заедно със сълзите. Пиша, защото има някои хора, които ме вдъхновяват и просто не мога да не хвана химикалката. Пиша, защото съм депресарка и искам всички да го знаят и да не ме тормозят с грозни и лицемерни усмивки. Пиша, защото съм глупава. Пиша в първо лице единствено число, защото стихотворенията са мои дневници.

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2004 Мнения: 156

”Защо пиша?” е качествено реципрочно на ”защо обичам?” или ”защо дишам?” или ”защо функционират вътрешните ми органи?”.
Когато ”обичам те” стане ”обичам те, защото...” е доста сигурно, че вече не обичаме. Та и с писането е същото...

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Мислех, че си водя записки.Не само от подземието.Понякога от розовите облаци. Записвам "блондинските" си мисли.И вицовете са поучително четиво.Не правете като мен!Вредно е./Дано сайтът не ме глоби за нанесени щети!/.
Повече обичам да чета, отколкото да пиша.Излъгах: кеф ми е да пиша отзиви.Не ми е кеф да пиша литературни анализи.Добре де-мързи ме, признавам си.Само като се сетя, че трябва да започна от"Към какво ни насочва заглавието?"Че и за авторовото послание, че и за изразните средства, за формата на изказ и пр.Пък той, анализът,не е само един тип.Не-е-е-е!Може, ама някой друг път.И времето е пари.През времето за написване на един "истински " отзив бих могла да прочета творбите на двайсет души поне, че и повече.Предпочитам второто.За мен сайтът е за четене.И размисъл.Но не съм против да има има рубрика за анализи.Лошо няма!Който иска дисекция-да си пуска нещата там и ако има някой, на когото в тоя момент му се пишат "сериозни" критики-моля!Микрофонът е ваш!А иначе на хиляда и кусур души кой по-напред да пише критика.Трябва да напуснем работа, дето се вика.Щото всеки ще иска да му се пише нещо!
Вкусът ми не винаги съвпада с вашия.Понякога се прехласвам по "глупости", защото такава е нагласата ми в момента.Моят анализ си е в моята глава и той често не личи в отзива.Приятно ми е да ви чета.Рядко ми стига времето.Не винаги пиша отзив, когато нещо много ми е харесало.Замълчавам си и си се кефя "самосиндикално".Е и?Убийте ме с камъни!

Защо пиша! Професията ми няма нищо общо с литературата. За да напиша нещо, ми трябва муза, тоест може и с години да не напиша нещо, ако няма какво да ме вдъхнови. Преди съм писал по изстрадана любов(никога несподелена!), след третия, и надявам се вече щастлив брак спрях да пиша за дълго време. Не съм спирал да чета, разбира се! На Hulite попаднах случайно и съм благодарен на всички, които пишат в него - чувствам ги като задочни приятели. Тук, в сайта, намерих отново Муза - в лицето на Keri, magiq02, roza1, uff, osi4kata, а защо не и останалите момичета от сайта. Благодаря ви, момичета!

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2004 Мнения: 156

Все пак според мен е не само интересно, но и справедливо да се знае защо някой ти е писал някаква оценка. Когато не можеш или ”нямаш” настроение да си аргументираш оценката, е по-добре да не я слагаш. Обикновено петиците се подкрепят с някое ”Супер” или ”това е толкова тъжно и нежно” - но това достатъчно ли е, за да бъде един стих добър? От друга страна, когато пишеш ниска бележка /аз понякога ги пиша/, не е зле да кажеш на автора ЗАЩО го правиш. За да имат тези оценки реална стойност. В момента има такава жестока инфлация, че изобщо не можеш да се ориентираш по рейтинга да произведението. Даже по някакъв странно абсурден начин клишетата имат пълно пет, а предизвикателните, добре написани, интересни, нестандартни неща - по-ниски или ниски оценки. Разбирам, че литературата не е за всеки, но ако не сме обективни в оценяването си, а действаме по метода ”ти си ми приятел”, или ”тоя пък мноо ме дразни, я да му шибна една единиця”, просто се губи смисълът. Дава се погрешна представа. А хпрата с удоволствие приемат погрешните представи за себе си, особено когато те ги ласкаят. И после ходи да им обясняваш, че не са велики поети.
Всички неща, които съм публикувала досега тук имат пълно пет. Аз чудесно знам, че това са по-слабите ми неща и че оценката не е реална. Редакторът ми не би ги одобрил за евентуална стихосбирка. С изключение на едно. Последното. А то е оценено с 2,5. Защото не е естетично, красиво и пеперудено. Защото е живо. Само че тук предпочитаме хербаризираните чувства. Да не би нещо да наруши идеалния ни захарен свят, в който се крием от истината. Не приемам поезията като бягство.

И, последно - в това, което пиша, няма нищо, ама абсолютно нищо лично. Нито по форумите, нито в коментарите ми. Говорим си за принципи, за литература, за реалност, за оценъчна система. Не си говорим за личности. Изобщо не обсъждам личностните качества на пишещите тук, не е моя работа.

Знаеш ли, Opium,
според мен се забелязва един много интересен феномен в днешната българска литература, бих казал даже изкуство. Огромна пропаст между обикновения читател и критици, редактори, издатели. Огромна е разликата във вкусовете им. За пример ще ти дам взелата бронзов лауреатски "Пегас" в тазгодишния фестивал "Южна пролет" дебютна книга "Пин код - лукчета" на П.Петров.
Да не забравяме, че този сайт се посещава предимно от любители, които обичат литературата, които с чиста съвест могат да се нарекат обикновени читатели.
Да оставим приятелските кръгове/ вярно е, че има такива/, но голяма част от оценките се поставят от обикноовения читател, този който в една нормална страна би определил по естествен път, чрез пазара кое става и кое не и по този начин би премахнал тази пропаст. За съжаление това може би ще стане след време.

ХуЛитер Записан(а): May 22, 2004 Мнения: 25

Пиша защото ми се пише. Така дишам. Защо изобщо си задаваме този въпрос. Звучи ми като оправдание.... Един вид извинение пред някого.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2004 Мнения: 67

Не съм писател, нито поет. Наблюдавам нещата около нас, които почти не се забелязват. А когато съм тъжна нещо ме дърпа за пръстите и тогава пописвам по малко, а след това сякаш ми олеква на душата и сърцето.

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2004 Мнения: 156

hixxtam написа:

но голяма част от оценките се поставят от обикноовения читател, този който в една нормална страна би определил по естествен път, чрез пазара кое става и кое не и по този начин би премахнал тази пропаст. .

Именно! Значи трябва да си образоваме читателите, а не да поощряваме посредственост и масовост. Когато ”обикновеният читател” има реална оценка и високи изисквания, тогава и пазарът ще отговаря адекватно. Иначе просто пилеем думи в ефира.

Може би е така, но има има и обратна страна на медала Smile

Не можем да кажем, че читателите не са образовани - вярно е, в различна степен, но в никакъв случай подлежащи на образоване.
Нима няма автори, които се променят според изискванията на читателите си?
Масовите холивудски продукции, гонещи зрителски интерес не бих казал, че не са изкуство въпреки, че са комерсиални.
Аз не понасям чалга, но не бих казал, че стиховете на Надежда Захариева не ми харесват когато ги чета.
Не съм привърженик на белия стих, но съм чел почти всичко на Оля Стоянова и с радост бих публикувал подобни в сайта.
Прочел съм всичко на Пафка и много ми харесва.
Не мога да разбера, защо обаче трябва да се отхвърля всичко написано в стъпка и рима от привържениците на новите течения в поезията и то с доста голяма агресивност?
Знаеш ли, тази тема е доста хлъзгава и в същото време много близка с темата за първичното между кокошката и яйцето Smile

И аз това се питам..

Събуждам се към 4. отивам да чистя на добитъка, доя биволицата, бъркам трици на прасето после извеждам добитъка от къщи, запрягам магарето и отивам на бахчата.. Копая по цял ден царевица, поливам доматите и корнишоните, бера лайкучки и ги суша за чай..
после се прибирам в къщи - храня фитките, тъка черги, плета чорапи, шия, пера, готвя, едва ми остава време да ударя някой бод на гобленчето... и тъй до вечерта..
Прибирам по тъмно добитъка и накрая, на кандилцето, между две ракии ми остава време за перото Smile

)))))
ех живооот, живот........

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите