Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Ееее, хайде сега, голяма работа!
Новата ми работа изисква не само медицинско от всякакви доктори-специалисти, но и щателни изследвания на кръвта и урината, както и задълбочен преглед от психиатър.
Съответната сутрин ставам, вдъхновена от постъпването на новото работно място, светът ми се вижда ужасно добър и красив. Пропускам традиционното твърдо сварено яйце и кафето без захар, за да се явя на гладно в лабораторията. Там ме посреща млада, силно гримирана и начервена лаборантка, с толкова дълъг маникюр, че се учудвам как въобще държи каквото и да било в ръцете си, камо ли спринцовки и игли. Тя ме надупчва поне на три места, естествено, неуспешно, прави ръката ми на решето, като дори не ми се извинява, а напротив, обижда вените ми, че са дебели и калцирани. С разсъблечена наполовина блуза и запретнат ръкав, полугола, претичвам през двора на поликлиниката, за да се добера до другата лаборатория – на болницата. Където, се моля, да има някоя кадърна стара и опитна лаборантка, която да улучи нещастните ми вени. Слава Богу, попадам на точния човек, и всичко приклюва щастливо. “Всичко е добре, когато свършва добре”, си припомням старата английска поговорка.
И така, олекнала с известно количество живителна червена течност, влитам в кабинета на психиатъра. Посреща ме жена на доста зряла възраст, с паднали очила до края на носа си, последните модел 1953-та, с рогови рамки и дебели лупи. Няколкото брадавици на лицето й, с косъмчета, поникнали от тях, както и насеченото й като на мъж лице с конска челюст, не ми правят особено симпатично впечатление. Мислено веднага правя сравнение между нея и лаборантката, манекен на козметична фирма. Докторката ме изглежда изпитателно, и с възможно най-басовия глас, конкуриращ Борис Христов, ме пита:
- Години?
- Все още 49... – ведро отговарям.
- Ееее, хайде сега, голяма работа! Семейно положение?
“Боже, какво общо има семейното ми положение с психиатъра?!”
- Омъжена съм, но, всъщност, само по документи. Мъжът ми забягна преди три години с една любовница и аз...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – ме прекъсва докторката. – Тегли му майната!
Премигвам на преселкулки.
- Сексуален живот?
- Ами...- с неудобство отговарям – имам партньор, но той често пътува...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – ме контрира тя. – Нали го имаш, все пак?! Намери си още един! Пътуваш ли по екскурзии?
- Много обичам пътуванията, но с финансите не се оправям чак толкова добре и ...
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – отново съм прекъсната. – Баба ти да не би да е пътувала чак толкова много?!
Следват още няколко въпроса, а моите отговори отново придружени с нейното “Ееее, хайде сега, голяма работа!”. Това чудо на природата се оказва Зав. Психиатричното отделение на болницата, изслушвам една тирада за живота от него и вземам най-накрая заключението, надлежно подписано и подпечатано.
Същия следобед се явявам за последно пред комисията, състояща се от петима костюмирани мъже, които са направили вече надлъж и нашир дисекция на душата ми и биографията ми, анализирали са всичките ми отговори на двеста-въпросовия тест, знаят, че обичам да ям грозде със запечен ориз, обожавам светлосиньото небе със закачливи розови облачета, че си падам по Василий Кандински и съм гледала поне два пъти порно филми в живота си.
Съмнително дълго комисията премята заключението на психиатъра. Гледат ту в мен, ту го четат. “Провалена” – плъзва навсякъде по тялото ми. Филипяни 4:13 “Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. Спокойно, ще си намеря друга работа!”
- Вижте какво пише тук! – с усмивка единият от комисията ми подава заключението на психиатъра.
Треперя. Чета.
Четири имена, аз нали съм с тире...
Възраст...
Пол: мъж на видима възраст, отговарящ на календарната.
Окосмяване: нормално до силно. Брада тип “катинар”.
Глас: басов, отговарящ на пола.
Сексуален живот: има партньор, който често пътува.
........
Поглеждам комисията, която се смее целокупно.
- Ееее, хайде сега, голяма работа! – се отронва от устата ми.
nadya ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 259
Въведено на:
26 Фев 2009 18:06:41 »
Ееее, хайде сега, голяма работа!
Silver Wolfess ХуЛитер
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
26 Фев 2009 19:53:17 »
Свежарско!
_________________ Silver Wolfess
Ufff ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108
Въведено на:
26 Фев 2009 22:22:51 »
Карай да върви!
)))))
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
08 Мар 2009 10:15:46 » айди сега, голяма работа;)
ама кой го написа, много е готино, ухххче кефче)
_________________ ...аз идвам, а ти?
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1080
Място: София
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума