Вашият топ 5 за любовна лирика!

ХуЛитер Записан(а): Sep 22, 2004 Мнения: 4

Дами и господа,кои са любовните стихотворения,които са ви карали да се разчувствате най-силно?

Peshev написа:

Дами и господа,кои са любовните стихотворения,които са ви карали да се разчувствате най-силно?

Ot saita ili izobsto?

Нещо като лексикон?
Защото музиката я минахме в друга тема, пък за поезия не бяхме говорили ни веднъж, еле па либофна.
Да очакваме въпрос за любим цвят, после за... примерно - художник, и накрая за любимо предаване...
Тръпна просто.

ХуЛитер Записан(а): Nov 24, 2003 Мнения: 28

их, че хубав сарказъм !
от де го зимате, бе ? : )))

три лева килото на женския пазар.

иначе - Пръстен на В. Ханчев е моите номер едно до номер пет.

ХуЛитер Записан(а): Mar 17, 2005 Мнения: 2

Ее хора, недейте така грубо, де.. Аз не виждам нищо лошо във въпроса.. Smile

)
Но, имам и аз един към Пешев: Случайно да си чел нещо от Ник Хорнби??.. Някак въпросът ти ми звучи типично в негов стил.. ала Ега ти Животът
А, иначе: като че ли в челната 5ка бих сложила Любовната лирика на Иван Пейчев, Дамян Дамянов, Петя Дубарова, Дора Габе, Димчо Дебелянов..

Понеже се споменаха произведенията на Ник Хорнби - в "About a boy" Хю Гранд изпълни една песен на Роберта Флек, която ме кара да отмалявам

Strumming my pain with his fingers,
Singing my life with his words,
Killing me softly with his song,
Killing me softly with his song,
Telling my whole life with his words,
Killing me softly with his song ...

I heard he sang a good song, I heard he had a style.
And so I came to see him to listen for a while.
And there he was this young boy, a stranger to my eyes.

Strumming my pain with his fingers,
Singing my life with his words,
Killing me softly with his song,
Killing me softly with his song,
Telling my whole life with his words,
Killing me softly with his song ...

I felt all flushed with fever, embarrassed by the crowd,
I felt he found my letters and read each one out loud.
I prayed that he would finish but he just kept right on ...

Strumming my pain with his fingers,
Singing my life with his words,
Killing me softly with his song,
Killing me softly with his song,
Telling my whole life with his words,
Killing me softly with his song ...

He sang as if he knew me in all my dark despair.
And then he looked right through me as if I wasn't there.
But he just came to singing, singing clear and strong.

Strumming my pain with his fingers,
Singing my life with his words,
Killing me softly with his song,
Killing me softly with his song,
Telling my whole life with his words,
Killing me softly with his song ...

He was strumming, oh, he was singing my song.
Killing me softly with his song,
Killing me softly with his song,
Telling my whole life with his words,
Killing me softly with his song ...
With his song ...
---------------------

А от българските автори... Има много и много хубава любовна лирика.
Да ви напомня за Христо Фотев - Господи, колко си хубава...
Разтърсващо, а?!

Пак ще ви напомня за Фотев, но с едно малко позабравено - Понякога...

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?

Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.
----------------------------------------
Това е толкова хубаво, че затаявам дъх.

А Яворов - Две хубави очи... Душата ми е стон. Душата ми е зов...

Не-е-е-е!!! Имаме невероятни неща.

Не остарявай любов...

А Камелия Кондова - настръхвам като я чета.

Зная защо не спиш

Точно в тази любов (побелялата) - няма невинни.
Нито ти - нито аз сме готови за нея, обаче -
точно нас е нарочила и задъхано ни настигна.
Ако някой посмее... ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и (човеци сме, боже, и грешим - по наследство от рая) -
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на Края.
Ако някой от нас (по човешки) излъже, защото...
има много причини - благородни и други подобни...
точно тази любов, неподвластна въобще на живота,
ще си тегли куршума - няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата, дето пред леглото ни нищем съблича -
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас, че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ, като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка, с изтръпнали пръсти -
знаеш сам, точно в тази любов има двама виновни.
И защото обичам - ме заместваш до утре.
На Кръста.

ХуЛитер Записан(а): Mar 17, 2005 Мнения: 2

Боже, наистина си много прав- имаме прекрасна лирика!! Smile

)
Убегна ми Фотев.. невероятен, е малко да се каже за него!! Просто е гениално-разтърсващ..
Поздравления за стиховете, к-то си цитирал!! Страхотни са Smile

)

az mnogo haresvam slednite tvoreniq na Damqnov

ПИСМО ДО ТЕБ

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !

* * *
Интимно

"Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст -
пръст, в която ний ще легнем с тебе..."

tezi dvete sa mi lubimite....... Smile

Гост

Na mene syshto nai mnogo mi haresvat prozivedeniqta na D. Damqnov
Nai-lubimoto mi e "Zashto i dnes"
Zashto i dnes te mislq sys tyga?Zashto i dnes te vadq pak ot groba na tfoq dyh i kato zla shega vitae tvoqt obraz s ime obich.Zashto vyobshte za teb se seshtam pak-ednata sqnka,mignovenna,ediniqt meteoriten znak,svetlinno vrqzal tymnata vselena na moq 4eren neprogleden svod?I to -podir godini,podir vechnost,i to v edin otdavnashen jivot,za koito ne sym sigyren sam veche ,4e az sym go jivql,4e moi e bil.Togava beshe hybava i mlada.Sega si stara..grozna moje bi.
Kakvato i da si,az dnes ne stradam,ne placha,ne bydyvam cqla nosht,dori ot synq mi si izlqzla.Obichash?!Mrazish?!Vse mi e edno...
I veche ni lybov,nito omraza kym tebe vyv dyshata si taq.I ako vse pak pomnq tvoito ime,i ako vse pak pomnq kak,koq..Mi e darila vmesto rojbi-rimi,to e zashtoto to4no zarad tqh,za dymite mi ,dadeni ot tebe,za spomena,za jivata me4ta,pri teb do6yl bih sys byket cvetq.ZA TEB,umrql moi svqt...NO Nepogreban!

"Зная защо не спиш" - човъркащо, ровещо, достигащо най-дълбоко. Страхотно е наистина! Благодаря за чувството, и емоцията които изпитах!

Гост

Моят Топ 5 вероятно ще е сред най-странните Smile

5. "Пръстен" -Веселин Ханчев

За туй, че бе на мое име кръстен
и твоят лош, и твоят хубав час,
на твоя малък пръст, наместо пръстен,
горещите си устни слагам аз...

4. "Не, моят поглед не е влюбен в теб" - сонет на Шекспир

Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, чийто порив е нелеп,
да люи твойте грешки е съгласно...

3. "Риболов" -Da

Хляба, който ми даде
не можах да изям
защото още първата филийка
ме разплака.

Когато разкъсах устата
на най-малката червеноперка с куката
разбрах, че твоите ръце
са по-внимателни от моите.
Затова я оставих да стане храна -
за рибите, не за хората.

Тогава залезът
се натъжи и угасна.
А аз те чакам.
Искам си лятото

и се опитвам да не плача.

2. "Писмо за пеперудите" -DenSiana

Всичко си изяждаш, нали?
винаги довършваш,
цялостно прибираш всичко в себе си.
И мене, покрай всичкото...
Без време се получи.
Помня, че нещо се дърпах в началото,
че знаех, че така ще стане
и че после пуснах мечтите си,
като нощни пеперуди
да препускат към теб.
Да ме пита човек
защо сега мирише на изгоряло в мене...
Помня, че реших, че мога да ги жертвам.
Помня, че се помолих и пуснах сърцето си през прозореца на колата,
да бяга, да се спасява,
а то се оказа по-тъпо и от мене
и се впи в подметките ти,
до там му стигнаха силите явно...

1. Номер едно нямам... Мразя да издигам лидери.

ХуЛитер Записан(а): Sep 08, 2005 Мнения: 7

Има страшно много стихове, които вълнуват (любовна лирика),
но само някои остават в съзнанието, до толкова, че да променят цял светоглед...

Ето един стих, който лично аз ще препрочитам докато съм жива...

Малка нощна музика
Светлозар Игов

Без да надникнем в кръглото прозорче
направо влязохме в картината. Не беше
Моцарт, а Рахманинов. По храстите
цъфтяха капчици живак. Дъждът
отминал бе на изток. Вятърът
извиваше ръцете на дърветата. Не виждах
пианиста, дамата в зелено
го скриваше със шапката си. После всички
станаха, изръкопляскаха и тръгнаха
наляво и надясно. Но не за Микеланджело
говореха, а свои си неща. А ти
мълчеше. В ъглите на устните
горчивината свила бе гнездо,
както в началото. На сутринта
косите скриха изгрева
във огледалото. Когато
върнах се, две вдлъбнатини
като стъпки по пясъка
още
отмерваха спрялото време на нощта.

А времето на музиката не спира, пулсира
във вътрешното пространство, обърква
посоките на стремежа към щастие, къпане
в зимно море и бумтяща печка през август,
а морето май беше Тиренско.
Какво да ти пиша?
Скитам се с пети изранени от четене
по Патмос, сменям си кожата
като змиите, ала душата като горчива
капка във вътрешността на костилка
съхне в мен, смалява се, но остава същата.

Ще ти изневеря само със смъртта.
( Шегувам ли се? )
Цялата земя ни пречеше да се видим,
а аз заглушавах затъмнението ти
с малка нощна музика. Но не мога
да изляза от картината, както дървото
напразно се моли на вятъра да го изтръгне.

Не ми остава нищо друго освен думите,
опънати над бездната,по които вървя
към мълчанието.

..................................................................
Иначе за топ5 )) Ако е топ 100 ще е по- добре май))

Eто още едно хубаво...

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

Евтим Евтимов

Морето аз съм, а брегът си ти!
Голямото сравнение прости,
но точно тъй е. Неспокоен вечно,
аз гледам все в пространството далечно
към липсващи на картата места,
ту в прилив, ту във отлив на страстта,
а ти мой бряг си все една и съща
и моят бяг, към тебе все ме връща,
и заливът ти ме приема пак,
безветрен, всепрощаващ, тих и благ...

... И ти го знаеш, както аз го зная,
че заедно ще бъдем с теб до края,
понеже твърде мъчно се делят
на този свят морето и брегът...
------------------

Неизговорено

Не, ти не си от моя земен свят.
Далече си от всичките му грижи
Когато слезеш някога при тях,
те само те опарват с тиха жал...
Аз ненавиждам да ме съжаляват!
Не слизай в мойто сиво ежедневие,
в което няма време за поезия.
Сама ще си остана аз във него.
А ти бъди за мене светъл извор
със животворна приказна вода.
Отпия ли от нея, да се връщам
във твоя свят пречистена и мъдра.
--------------
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите