Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lirik1
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13880

Онлайн са:
Анонимни: 285
ХуЛитери: 1
Всичко: 286

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2020 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Каймакчалан помни, а ние...
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Ufff
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108

МнениеВъведено на: 24 Юли 2008 01:34:57 » Отговори с цитат върни се горе

Благодаря за този жест към хулитерите, Rainy! Бях си приготвила един дъъълъг коментар, но се отказах да го пусна, защото ти си казала всичко.
Надявам се много, много хора да прочетат пътеписа. Имаме нужда от това.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
rainy
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон

МнениеВъведено на: 24 Юли 2008 08:57:41 » Отговори с цитат върни се горе

Ufff написа:
Благодаря за този жест към хулитерите, Rainy! Бях си приготвила един дъъълъг коментар, но се отказах да го пусна, защото ти си казала всичко.
Надявам се много, много хора да прочетат пътеписа. Имаме нужда от това.

Благодаря за благодарността, Уфелия! Този жест си е и към мен самата, защото аз се чувствам уютно и добре сред ‘собствености’ на приятели – въпрос на мои си чувства (останалото ‘защо’ обясних вече), отделно че робуването на прословути имена не ми е на сърце, а и личната ми етика ме задължава да искам разрешения за подобни действия. С приятели, които ме познават що за чудо съм, мога да си позволя да пренебрегна и прегазя всякакви условности, от което най-нагло се възползвам!
Smile
Надеждите ти се оказват доста основателни, всъщност... Това, което искрено ме зарадва е потресената реакция на съвършено непознати хора, когато го прочетоха (публикуван и на друго място по молба на познати, както е и прехвърлян ‘от ръка на ръка’ от мои приятели) – хора, нямащи нищо общо нито с поезия, нито с литературни общества, а също и от слушателите на радио Благоевград.
И това вече е истински комплимент и жест и към поезията, и към литературата. Следователно, свършили са си ‘работата’...

_________________
Рейни
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
rainy
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон

МнениеВъведено на: 24 Юли 2008 09:03:06 » Отговори с цитат върни се горе

Marta написа:
Още нещо. Чух, че го рецитира в интервюто. Мястото му е и тук.

1918

Офицер с раздробено лице от шрапнел,
обитавам полетата чужди.
А навън, след дъжда, с меко слънце Април
изкривени дървета събужда.

Топлодланна, до мен се докосна смъртта.
Смърт без чест, некрасива, ужасна!
Ослепен, в кървав напън провлачих черва
и животът ми с писък угасна.

От студената каша на смело лице
сили черпеха птици лениви.
Нежни зъби подръпваха свити ръце,
още пазещи сабя ръждива.

Унизени стратези приеха мира.
Сред героите мъртви прославен,
в гроб без име, под други подути тела,
подреден бях по гръб и забравен.

Тази грубо разкъсана в робство страна,
разделена от скъпа Родина,
приласка ме сред своята тъжна земя -
мъртъв, аз не живея в чужбина!

Дълго търси баща ми по пътя следи.
В крехко чудо надежди таеше.
С мъка стискаше жълти, изтрити зъби
и зловещи молитви мълвеше.

Замълчах. Той подмина. Аз нямах лице
и очи за скръбта му. Виновен,
смътно чувах как свити в юмруци ръце
глухо удрят по други гробове...

У дома си аз също оставих дете,
в скромен свят и с желания скромни -
в старостта си писмата ми кратки чете
и лицето ми даже не помни.

Че един лош баща и добър патриот,
който жалеше повече чужди,
го обрече на тъжен сирашки живот,
с малки радости, с азбучни нужди.

И с утехата горда, че този баща,
сред любови, надежди, обрати,
даде всичко за своята малка страна!
Даде всичко за своите братя!...

А навън, след дъжда, с меко слънце Април
изкривени дървета събужда.
Офицер, без лице след взрива на шрапнел,
обитавам полетата чужди.

Ивайло Радев

(16-19 септември - годишнина от Дойранската епопея)


Поезията е строго субективен усет и избор, ти знаеш. Такъв беше и моят за прочит в ефир. Дано не съм го оки(е)пазила със смотаната си артикулация, но поне откъм емоция не се издънвам обикновено...
И умишлено го цитирах целия отново. Заслужава. Повече от ‘заслужава’...
И тук му е мястото, да!
Благодаря ти за светлината, която носиш, Мартичка...

_________________
Рейни
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com