Надменната княгиня

Надменната княгиня

Преди много години в далечна страна живееше красива княгиня на име Калоя. Тя беше буйна девойка. Не се подчиняваше на баща си, великият цар Мингас. По цял ден Калоя правеше пакости и се държеше надменно с придворните.
Калоя скубеше перата на белите лебеди, които плуваха величествено в езерото около двореца или биеше малките деца на ратаите, които работеха в големите градини на цар Мингас. Тя се забавляваше, когато буташе ратаите в езерото и те се молеха за помощ или, когато ги замеряше с презрели домати и им се присмиваше.
Цар Мингас реши да изпрати дъщеря си на безлюден остров, вярвайки, че това ще я промени.
Калоя пристигна на острова с малък кораб, трима ратаи и прислужницата Мари. Царят беше дал елексир на ратаите, който щеше да ги превърне в елен, прасе и лисица. Заклинателни думи щяха да преобразят кораба в красиво дърво, а после обратно пак в кораб. Животните трябваше да следят Калоя и да и помогнат да се върне щом се промени.
Дните минаваха бавно. Малкото земя беше заобиколена с необятно море. Калоя тъжеше за вкъщи. Нито лудориите, нито Мари можеха да я откъснат от мислите за бащиния дом.
Една вечер Калоя реши да се разходи в гората. Тя беше тъмна и зловеща. Калоя се страхуваше. Нещо изшумуля из гъсталака и тя се сепна. Отново същият шум я накара да се обърне.
Какво правиш сама в тази гора, момиче?
- Вие пък кои сте? – поппита уплашено тя и потърси опората на едно от дърветата.
- Аз съм господин Прасчо, а това са приятелите ми Еленът и Лисицата. Ние живеем в тази гора от дълги години и никой не се е осмелявал да ни безпокои – сърдито рече той.
- А…а…има ли други на острова – започна плахо Калоя.
- Освен нас ли?… - Няма! – каза Еленът.
Калоя реши да се позабавлява с животните.
- Защо сте толкова грозни? Много сте смешни – говорещи животни…
- Я , я гледай ти! Грозни сме били – разсърди се Лисицата.
- Ние може и да сме грозни , но пък твоето сърце е зло – обиди се Прасето.
Животните си тръгнаха и Калоя викна след тях:
- Ей…ей, къде отивате. Защо ме оставяте сама?
Еленът се спря и попита престорено:
- На нас ли говориш?
- Та на кой друг?
- Нали не ни харесваш? – продължи Лисицата.
- Искам да ми помогнете. Не мога да стоя повече тук.
- Защо трябва да ти помагам?
- Ние не само, че не те познаваме, ами се държиш и надменно- Прасето погледна приятелите си.- Да, защо да ти помагаме – казаха и тримата в един глас.
- Ти още не си ни казала името си. Защо си тук? Откъде идваш? – попита я Лисицата.
- Аз съм Калоя. Избягах от къщи и се загубих – рече невинно тя.
- Лъжеш! Не ти вярваме, Калоя!-рече Еленът.- Не съм съгласен да и помагаме.
- Аз ще й помогна – каза Прасето – ако ни разкаже цялата истина.
- Защо да го правя?Ако сте ми приятели, ще ми помогнете…
- Приятели ли? – прекъсна я Лисицата. Защо си тук момиче?
Калоя им разказа колко зле се беше държала.
- Лошо!Много лошо! – закимаха животните.
- Сега ще ми помогнете, вие обещахте – каза Калоя.
- Чакай малко, чакай! Ние какво ще получим, ако ти помогнем – възнегодува Еленът.
- Баща ми, цар Мингас, е много богат. Той ще ви даде всичко, което поискате – обеща Калоя, но животните не се съгласиха.
- Ние не помагаме на баща ти, а на теб. Царят едва ли ще те иска след като не си се променила – рече Лисицата.
- Аз нямам нишо, какво да ви дам…
- Не е нужно да ни даваш нещо. По-важно е какво ще направиш за нас. Ще ни слугуваш 365 дни – заяви Прасето.
- 365 дни?! Та това е цяла година!
- Да ли ще ти е по-добре да останеш на острова цял живот? – попита Лисицата.
- Но… аз съм царска дъщеря, а те не слугуват…
- Щом не си съгласна, ние си заминаваме…
- Какво искате да направя – Калоя се закле да отмъсти на тези животни веднага щом се върне в двореца.
- Ще ни оплетеш по един шал – това беше желанието на Лисицата.
- Но… аз не мога да плета. А и откъде ще взема прежда – Калоя започна да плаче – защо сте толкова лоши с мен?
- Ти не си ли била лоша с ратаите на баща си? – Еленът я погледна строго.
- Утре сутрин ще ти оставим преждата до гората. Но само тази отстъпка ще ти направим. След десет дни ще се видим отново тук с готовите шалове – Еленът, Прасето и Лисицата си тръгнаха.

- - -

В уреченият ден Калоя беше в гората. Животните сърдито чакаха.
- Къде са шаловете? – попита Лисицата. Калоя плахо им ги показа.
- Да, добра работа! Много са красиви. Но защо се опитваш да ни лъжеш, Калоя? – извика Прасето. – Ние знаем, че не си ги изплела ти.
- Разбира се, че съм аз. Та кой друг може да го направи – разплака се тя.
- Ти, която никога не си хващала куки?! Дори не помоли Мари да ти покаже. Ти я застави да ги оплете – скара й се Еленът.
- Незабравяй, че ще ни слугуваш цяла година, а тя още не е започнала. Ти не изпълни първото ни желание. Внимавай със следващото.
- Този остров го дели една река от острова на цар Мадрас. Като преминеш реката ще отидеш в нивите на царя и ще ми донесеш най-хубавата царевица, която вирее там – това беше заповетта на Елена.
Лисицата желаеше тлъста кокошка, а Прасето - от картофите на цар Мадрас.
- Искате да открадна всичко това за вас? Ами ако ме хванат? Какво ще правя?
- Разбира се, че не! Ще ги купиш! А сега тръгвай и не се тревожи за Мари, ще й кажем къде си – рече Еленът.
- Докато вървеше по пътеката, която й показа Прасето, Калоя мислеше за баща си. Кое беше по-трудно: да слугува на животните или да се извини на баща си. През целия път до мостчето над реката Калоя се бореше с гордостта си. Докато придворните на баща й обичаха братята и сестрите й и бяха винаги мили с тях, с нея се отнасяха като с разглезена девойка.
След мостчето Калоя навлезе в красива гора. В далечината се чуваха лаят ва кучета и пръхтенето на коне.
Цар на Мадрас беше излязал на лов. Калоя беше уморена. Краката й се бяха разранили, а дрехите – изпокъсали. Не можеше да продължи напред. Калоя се сви до едно дърво. Кучетата я надушиха и се насочиха към нея. А след тях галопираше царят и свитата му.
- Я, виж ти – възкликна царят, когато съзря Калоя.
Тя беше свела поглед към земята.
- Коя си ти? Не съм те виждал до сега в царството на баща ми. – Калоя повдигна глава. Пред нея стоеше красив русокос момък, нежно положил ръка върху косите й.
- Калоя мълчеше. Това беше синът на цар Мадрас. Той беше толкова нежен, че веднага заплени сърцето й.
- Можеш ли да говориш? – Тя отново мълчеше.
- Искам това момиче в двореца! Качете я на коня ми – нареди той на свитата си.
- Както кажете, принц Калдерон.
Принцът заведе Калоя при своята дойка Хана.
- Дойке, намерих я безпомощна в гората, дори не може да говори. Баща ми едва ли ще има нещо против ако остане.
Още щом принцът затвори вратата Калоя хвана ръката на дойката.
- Хана? – старата жена я погледна уплашена и пребледняла.
- Но, ти …говориш?
- Хана, нуждая се от помощта ти. Леля ми е много болна, а аз нямам пари да се грижа за нея. Преди да тръгна й обещах, че ще и донеса вкусна царевица, картофи и тлъста кокошка. Моля те, Хана, нека ти помагам известно време, а в замяна ти ще ми дадеш това, което искам.
- Защо не помолиш принца, той ще ти помогне.
- Не, Хана, сама трябва да се справя. Съвсем сама.
- Кажи ми каква работа можеш да вършиш.
Старата Хана погладна нежните й ръце, а Калоя сви рамене.
- Не можеш да излъжеш старица като мен. Ако имаше болна леля, за която да се грижиш, ръцете ти щяха да бъдат напукани. Погледни се! Кожата ти е толкова свежа. Ти въобще не си похващала домакинска работа. Коя си ти, момиче?
- Калоя от царството на Мингас. Помогни ми, Хана! Не мога да се върна вкъщи, ако не купя с честнтия си труд царевица, картофи и кокошка. Моля те…
- Добре, Калоя! Изглеждаш ми добро момиче. Можеш ли да шиеш?
- Не, но ако ми покажеш . сълзи бликнаха в очите на Калоя.
- Не се притеснявай, дъще, старата Хана ще измисли нещо. Какво ще кажеш да сортираш царевица и картофи. Малките на една страна, големите – на друга. Ще можеш ли да се справиш? – Хана я погледна въпросително.
- Ще опитам!
Калоя мълчаливо редеше картофите. С нетърпение дочака здрача, когато свърши работата. Тя беше много уморена.
Тази вечер хляба й се стори по-вкусен дори и от прекрасните гозби, които се сервираха по празниците.
Хана заобича Калоя като своя собствена дъщеря. Научи я как да шие и плете, показа й как се бродира. Калоя се учеше бързо и се радваше като дете, когато Хана и показваше нещо ново. Времето минаваше. Калоя трябваше да се върне на острова при трите животни.Тя беше щастлива при Хана. Принцът я караше да се смее, подаряваше и цветя. Беше й мъчно да се раздели с тях.. Но трябваше да поиска прошка от баща си.

- - -

- Къде беше толкова време ?– посрещна я недоволно Еленът.
- Трябваше да спечеля пари за да купя желаните от вас неща – смирено отвърна Калоя.
- Е, купили ги?-попитаха Прасето и Лисицата - Донесох ви ги и се надявам да изпълните обещанието си. Готова съм да се върна при баща си.
- Рано е! Още не е минала година – рече Еленът. Но, в теб има промяна…затова тръгваме скоро.
- С какво ще се върна вкъщи? – попита разтревожена Калоя.
- Докато те нямаше решихме да направим корабче. То вече е готово и ни чака – излъгаха те.
- Благодаря ви, приятели! Ще съм ви вечно задължена.
Цар Мингас беше много радостен. Той плачеше когато прегърна Калоя.
- Прости ми, татко! Прости ми лудориите и ме приеми отново – Калоя беше коленичила пред баща си, държейки двете му ръце.
- Дъще, горд съм с теб. Ти се поучи от грешките си и си достойна царска дъщеря. Вярвах , че един ден ще се върнеш и ти избрах годеник. Сега, когато си тук, ще вдигнем сватба още следващата неделя.
Калоя беше тъжна. Сърцето й принадлежеше на принц Калдерон. Сега по волята на баща си трябваше да се омъжи за друг. В неделя камбаните биеха празнично в цялото царство. А Калоя плачеше. Любовтта беше по-силна отколкото тя самата мислеше. Но не можеше да се противопостави на баща си. Дори не знаеше името на избраника. То се пазеше в тайна до самата сватба.
Калоя пристъпи бавна към олтара и с последни сили погледна бъдещия си съпруг. Неговите очи я гледаха все така нежно, както в царството на Мадрас. Да, това беще принц Калдерон. Лицето на княгинята грейна от радост. Вдигнаха сватба за приказ и чудо. Млади, стари и ратаи танцуваха лудо. Пиха и се веселиха три дни, три нощи и все още имат гости.

Автор: Таня Димитрова Стоянова

ХуЛитер Записан(а): May 11, 2004 Мнения: 1

Hubava e !!! Ima 4ovek kakvo da nau4i ot neya Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите