Пиколо

Пиколо

В една малка къщичка в големия град, едно момченце на име Пиколо наблюдаваше Луната, която блестеше високо горе сред звездите. Пиколо знаеше, че няма време за губене. Той потърка очички и отново се наведе над блокчето за рисуване.

Един хубав ден, децата по света откриха, че жълтите моливи внезапно са изчезнали от чантите им. Това ги принуди, когато рисуват, да слагат на мястото нa жълтото някой друг цвят. Така те рисуваха зелени лимони, червени слънца, бели патета.
Малко по малко, светът се промени. Зимата стана по-дълга, понеже слънцето вече не блестеше така силно. Горите завзеха терен от пустинята, а морето - от пясъка. Цената на жълтите цветя се увеличаваше с всеки изминaл ден, както и тази на бананите, на крушите и на картофите.
Жителите на Ню Йорк вече нямаха възможност да се возят с такси. Туристите в Египет бяха разочаровани, че не намират пирамидите на обичайното им място. Китай, Корея и Япония се превърнаха в една единствена държава - Жълто море беше изчезнало.
Земеделците си скубеха косите - реколтата от жито, царевица и слънчоглед вървеше от зле на по-зле. Бижутерите изпадаха в дълбока скръб - нямaше вече злато. В Америка и навсякъде другаде, хората правеха режими - пържените картофки и омлетът бяха изчезнали от ресторантите за бързо хранене.
Единствено лекарите и застрахователните агенти се разхождаха с усмивка на уста - жълтеница беше на път да изчезне. Това беше голяма победа на науката.
Въпреки това, малко по малко наставаше всеобща паника.
Децата разбраха, че е дошло време да се действа. Те решиха да се посъветват с Учените, и избраха за свой представител момиченцето Тина.

През това време, Пиколо рисуваше.

Учените още не бяха имали време да се занимаят с цялата тази история, понеже иcкaxa да разрешат преди всичко една друга загадка - защо една лястовичка пролет не прави.
- Здравейте ! - каза Тина
Възмутени от това неочаквано прекъсване на размислите им, Учените й метнаха по един високомерен поглед .
- Ти пък какво търсиш тук ? Не виждаш ли, че сме заети ?
- Моля, кажете ми заащо жълтият цвят изчезна ?
- Хей, тук нямаме време да си играем ! Ние се опитваме да разгадаем защо една лястовичка не прави пролет !
- Много просто ! Една лястовичка не прави пролет, както един учен не прави науката. А сега моля ви, кажете ми защо жълтият цвят изчезна ?
Облекчени от разгадаването на голямата мистерия, Учените й отговориха приятелски :
- Тина, ти много ни помогна, затова ще помислим по твоя проблем Ела с нас в ракетата ни. Ще отидем на Луната, защото е добре човек да погледне отдалече, за да намери отговора на нещо толкова необичайно.
Така Тина и всички Учени се напъхаха в ракетата и излетяха.
За да минe времето в Космоса по бързо, момиченцето разказа на Учените, че жълтото е започнало да изчезва по същото време както моливчетата на децата.
Haй-нaкpaя cтигнaxa до Луната. Но там ги чакаше изненада ! Те гледаха, гледаха и не можеха да повярват на очите си : цялата Луна беше пълна с дупки ! Все едно, че някоя гигантска мишка я беше сбъркала с парче кашкавал !
Учените си размениха по един стреснат поглед.
- Това, в края на краищата, не е толкова чудно - каза Тина. - Нали Луната също е жълта?
В този момент, спътниците на Тина се разгневиха не на шега. След цялата тая умора от летенето, да не могат дори да кацнат да си починат ! Ама че безобразие !
И понеже гневът е добър съветник на Учените, те взеха, че откриха незаабавно кой е виновникът за цялата тая бъркотия. Една-единствена дума излeзe oт устата им :
- ПИКОЛО !
Бързият им ум им позволи да разберат безпогрешно къде живее момченцето. Така те отправиха ракетата си обратно към Земята

Пиколо точно се опитваше да довърши рисунката си, когато чу шум и тропот. Той вдигна глава към прозореца тъкмо навреме, за да види как цял куп Учени му правят гримаси от люка на една ракета. От смайване, момченцето изпусна на пода последното парченце жълт молив, което му оставаше.
В следващата минута, Учените нахълтаха вкупом в стаята му.
- Вижте тази рисунка! - възкликна Тина. - Това е луна, при това жълта !
Учените замятаха сурови погледи на Пиколо :
- Какво правиш, а ? Казвай защо открадна всички жълти моливи на Земята ? Защо рисуваш тая луна ? Кой ти е разрешил да променяш света ?
Пиколо се скри под леглото и отговори оттам с тънко гласче :
- Искам да бъда момченце!
- Но ти си момченце ! - отбеляза Тина учудено.
- Сега да, но утре, когато пълнолунието отмине, ще се превърна отново в жълто моливче…
- Това пък какво значи ?
Пиколо изпълзя изпод леглото и продължи да обяснява със сълзи в очитe :
- Аз сьм моливче, което се превръща в дете, когато има пълнолуние. Затова, за да си остана завинаги момченце, реших да нарисувам една голя-a-a-aма жълта луна и да я окача на прозореца си. Но не съм искал да ви причинявам неприятности !
Той бършеше сълзите си с рькава на пижамата и изглеждаше оше по-мъничък и изгубен в тъмния ъгъл на стаята.
Тина се съжали над него :
- Трябва да му помогнем !
С пълно мнозинство, Учените приеха да проявят благородство :
- Добре де, хайде : можеш да довършиш рисунката си !
Сълзите на Пиколо потекоха отново :
- Няма как ! Когато влязохте, вие стъпкахте последното парченце жълт молив, дето ми оставаше…
За да разрешат този неочакван нов проблем, Учените се върнаха в ракетата и пак се отправиха към Луната.
Пиколо, в стаята си, не спираше да плаче. Тина искаше да го утеши, но не знаеше какво да каже. Тя се приближи и го хвана за ръка.

Времето минаваше, и Луната избледняваше малко по малко на небето.
По едно време Тина си даде сметка, че вече не държи момченце за ръчичката, а стиска обикновено жълто моливче.
Много тъжна, тя доближи бавно моливчето до листа и довърши рисунката, която Пиколо беше започнал.
В този миг, Учените успяха да кацнат на Луната. И едва когато най накрая си починаха, те осъзнаха, че нещо се е случило.
Щом се върнаха на Земята, забелязаха, че всичко си е на мястото. Те намериха Пиколо и Тина хванати за ръка, но сега вече сълзите бяха заменени от усмивки. Слънцето грееше, птиците пееха. Всички бяха щастливи.
За всеки случай, Учените поставиха голямата рисунка на пълна луна зад едно дебело стъкло и я защитиха с най-модерните аларми. Картината струваше за тях по-скъпо от най-ценното съкровище в света, понеже тя позволяваше на Пиколо да остане завинаги дете.
Разбира се, лекарите и застрахователните агенти не бяха доволни от завръщането на жълтеницата : това беше голяма загуба на науката.
Но останалата част от човечеството се радваше ! Даже и в Ню Йорк, макар че там три пирамиди бяха придружили по погрешка завръщането на такситата.

Автор: Вяра Милева Тимчева (Snejanka17)

ХуЛитер Записан(а): May 12, 2004 Мнения: 2

Oshte ne sam vidyal drugite prikazki, no tvoyta e mnogo sladka ! Uspeh ! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): May 10, 2004 Мнения: 2

Vliazoh i pro4etoh prikazkata ti, no taka i ne razbrah kak triabva da se glasuva, za poreden pat se ubeshdavam, 4e tehnikata ne e silnata mi
strana. Ina4e prikazkata mnogo mi dopadna, ia pak obiasni neshtata.

ХуЛитер Записан(а): May 10, 2004 Мнения: 8

Blagodarya vi, Marco i Kropi ! Laughing

Naistina ne e savsem prosto s tova glasuvane Shocked

Tryabva da si registriran chlen na HuLite, za da moje da glasuvash.
Otcenkite se namirat nai-otgore, nad prikazkata.
I tuk, kato i drugade : uporstvai i shte uspeesh ! Razz

Pozdravi

Снежанка, много миличка, сладичка, усмихната приказка Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите